Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр.София, 21 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 803/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската окръжна прокуратура против присъдата от 27.02.2012 год. по въззивно нохд № 18/2012 год. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав, в който се поддържат доводи за необоснована оценка на доказателствения материал, довела до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Г. З. К.. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и за осъждане на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за неправилно приложение на закона. Подсъдимият Г. З. К.-лично и чрез защитника си, поддържа, че с обжалваната нова присъда не е допуснато нарушение на закона като е оправдан по съображенията за несъставомерност на деянието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Сливнишкият районен съд, втори състав с присъда № 116/12.05.2011 год. по нохд № 610/2010 год. признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 31.10.2010 год. на митнически пункт Калотина държал акцизни стоки без български акцизен бандерол-цигари на обща стойност 401,60 лева и случаят е немаловажен. На основание чл.234, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.234, ал.3 НК – (отнел в полза на държавата предмета на престъплението) и на чл.53, ал.1, б.А НК (отнел в полза на държавата лекия автомобил, собственост на подсъдимия), както и за размера на разноските, които следва да заплати. Софийският окръжен съд с оспорената присъда по въззивно нохд № 18/2012 год. отменил изцяло присъдата на Сливнишкия районен съд и признал подсъдимия К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК, както и в частта относно приложението на чл.53, ал.1, б.Б НК и чл.234, ал.3 НК. Постановил веществените доказателства по делото – 93 бр. кутии цигари, да останат на съхранение на митнически пункт Калотина като вещи, задържани по чл.41 ЗАНН по образуваната с АУАН № 958/31.10.2010 год. административно наказателна преписка, а направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Въззивният съд възприел установената фактическа обстановка и направил законосъобразен извод, че жалбата на подсъдимия против осъдителната присъда е основателна. Позовал се на констатираните процесуални нарушения и на изводите за липсата на елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението. За решението си да го признае за невиновен и да го оправдае е изложил подробни съображения, съответстващи на изискванията по чл.14 НПК и със съдържание, отговарящо на предписанията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, които настоящият състав споделя изцяло. Неоснователно е възражението в протеста, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, което е обосновал с обстоятелства, които не са относими към решаването на този въпрос. От съдържанието на обжалвания акт следва, че за да мотивира решението си в посочения смисъл съдът е обсъдил и анализирал подробно установените по делото данни за относимите обстоятелства. Направил е вярна оценка на събрания доказателствен материал и е приел, че с оглед конкретно извършеното и характерът на престъплението, за което е повдигнато обвинение, за съставомерността на изпълнителното деяние „държане” не може да не се вземат предвид продължителността и конкретната фактическа обстановка, при която е констатирано. Правилно е отчетено и поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на проверката и направените констатации, данните за неговата личност и положителната оценка, съдържаща се в гражданската му характеристика, трудовата ангажираност, неговата отрицателна оценка за извършеното като противоречащо на закона, поведението му пред контролните органи и това по време на наказателното производство. Съдът е изложил съображения и по въпроса за значението на паричната равностойност на инкриминираното имущество в конкретния случай, отчетено не изолирано, а наред с тежестта и значението на останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е обосновал извода, че само на това обстоятелство не може да се изградят изводи за немаловажност. Изразил е и становище по въпроса за степента и влиянието на вредните последици за държавата и начина за отстраняването им - по реда на административнонаказателната отговорност. Всички изложени съображения, с които въззивният съд е мотивирал решението си да приеме, че не са налице елементи от състава на престъплението, настоящият състав намира като правилно обосновани в резултат от предписана в НПК процесуална дейност за оценка на доказателствения материал. Не се споделя становището, изложено в протеста, че въззивният съд при решаване на въпроса дали случаят е маловажен неправилно е обсъждал данните за личността на подсъдимия, тъй като са за обстоятелства, имащи значение само при индивидуализация на наказанието. Това твърдение е в противоречие с определението за „маловажен случай” според чл.93, т.9 НК, съдържанието на което указва на необходимостта от преценка на посочените обстоятелства, в които несъмнено следва да бъдат включени и данните за личността на подсъдимия. Не следва да се вземат предвид тези данни – характеристиките по местоживеене, по месторабота, за съдебното минало, но в случаите, когато за конкретно извършеното може да се направи извод, че не е престъпно деяние по критериите на чл.9, ал.2 НК, защото не могат да влияят на самата оценка за малозначителност. Законосъобразно въззивния съд е приел, че е недопустимо с едно и също деяние при едни и същи фактически обстоятелства да бъдат осъществени съставите на две престъпления или на престъпление и административно нарушение с последваща едновременно наказателна и административна отговорност, независимо от това, че се засягат различни обществени отношения, каквито са установените в конкретния случай – свързани с митническия режим и свързани с отрасъл от стопанството на страната ни. Такова решение ще бъде в противоречие с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, съдържаща забрана за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице по идентични деяния. Констатациите за несъставомерност на деянието са основанието да бъде оправдан подсъдимия, но наличието на констатирано със съставения акт административно нарушение, ако са налице основания за това, може да бъде санкционирано по предвидения от закона ред. Изложените съображения са в съответствие с чл.4, т.1 на Протокол № 7 от КЗПЧОС (обнародван в ДВ, бр.76/30.09.2011 год. в сила от 03.10.2011 год.), на решението по делото „Ц. срещу България” на ЕСПЧ, чл.6 от КЗПЧОС. Затова възражението в протеста за несъответстващо със съдебната практика и на закона становище на въззивния съд е неоснователно. Предвид изложеното, че не е допуснато поддържаното в протеста нарушение на закона като основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК за отмяна, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 27.02.2012 год. по въззивно нохд № 18/2012 год. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/