Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                № 362                                                                                                                       София, 15 октомври 2009 година                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 септември две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                  ИВЕТА АНАДОЛСКА                   при участието на секретаря  Аврора Караджова     и в присъствието на прокурора Руско Карагогов   изслуша докладваното от Ивета Анадолска н.дело № 352/09година   Касационното производство е образувано по повод искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на въззивна присъда № 62/ 28.11.2008 год., постановена по в.н.о.х.д. № 1427/06 год. на Софийски апелативен съд. В искането, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, са посочени нарушение на материалния и процесуален закон. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Частните обвинители и граждански ищци А. М. и А. М. не участват в това производство. Подсъдимият Ц. Й. Д. намира искането за неоснователно. Подсъдимата А. А. А., чрез защитника си изразява становище за неоснователност на искането.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивната присъда в пределите на искането на възобновяване, намери следното:   С атакувания акт, е отменена присъда № 6 от 20.02.2006 год., постановена по н.о.х.д. № 583/04г на Окръжен съд- Перник и постановена нова, с която са признати за невинни подсъдимите Д. и А. и оправдани по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.1 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. А. и Ц. Д. за извършено престъпление по чл.123,ал.1 НК и им е наложено наказание, както следва: на А. години лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок и на Д. - една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК- с тригодишен изпитателен срок. Гражданският иск е уважен за сумата от по 30 000лв. за всеки един от гражданските ищци.   Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 14.12.2008год, а искането-постъпило във ВКС на РБ на 05.06.2009год.,т.е. в законоустановения по чл.421, ал.1 НПК срок.   Разгледано по същество е основателно. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в искането, за ограничаване процесуални права на частното обвинение, предвид „лишаването” му от възможността да участва във въззивното производство. В проведеното съдебно заседание на 17.10.2008год., тази с. не е присъствала, не е изпратила и процесуален представител. Съдът, при отлага не делото за 28.11.2008год., е постановил да бъде призована. Видно от отбелязването на списъка, повереникът е уведомен по телефона, / а А. М. – чрез него, по аналогичен с останалите заседания начин/, като е без правно значение, че не се касае за „бърз случай” по смисъла на чл.178, ал.8 НПК, след като е изпълнена останалата част от процедурата. Касационният състав намира за основателни останалите доводи, свързани с нарушение на процесуалните правила. Допуснатото нарушение на чл.153 НПК сериозно нарушава правата на обвинението - държавно и частно. В проведеното на 12.10.2007год. съдебно заседание, въззивният съд е допуснал изслушване на комплексна, разширена по своя състав, медицинска експертиза, с включване на специалист по вътрешни болести и такъв в областта на спешната коремна медицина. В мотивите на съдебния акт /л.64 от въззивното производство/ са изложени съображения, относно необходимостта да бъде даден по - изчерпателен и не само в теоретичен план отговор на всички поставени въпроси от медицинско естество, както и да бъде съобразена цялостно доказателствената съвкупност. Независимо, че въззивният съд е допуснал разширена и допълнителна експертиза, немотивирано е включил изцяло нови специалисти и по същество е назначена повторна такава, макар да липсват съображения, че съдебно-медицинската експертиза от досъдебната фаза на процеса не е обоснована и са възникнали съмнения за нейната правилност. Изводите на двете експертизи са диаметрално противоположни и тази неяснота е останала в хода на проведеното от Апелативния съд съдебно следствие. В мотивите към проверяваната присъда, съдът се е опитал да преодолее посочената колизия, при едностранчив подход и изцяло игнориране на съдебно-медицинската експертиза, послужила на Окръжния съд, като изходна база за постановяване на осъдителен акт. На „теоретичния” аспект на тази експертиза е отдадено приоритетно значение, като вън от вниманието на Апелативния съд, е останало обстоятелството, че експертите са обосновали изводите си за развитието на болестния процес, на базата на възприетите, както от близките на пострадалия, така и от подсъдимите симтоми, при наличието на които, най-малкото с оглед професионалния опит на последните, е следвало да заподозрат проявление на „остър хирургичен корем”. Научната обосновка на петте фази /възпалителен, перфоративен, илеус/запек/, тромбоза, емболия, остър панкреатит/ на развитието на „остър панкреатит”, е послужила на експертите като изходна база, да проследят хронологията на събитията и във всеки един момент – да констатират наличието на болестна симтоматика, която съвсем не е следвало да бъде подценявана. Посочената експертиза не е получила кредит на доверие и въззивната инстанция се е позовала на изслушаната в хода на проведеното от нея съдебното следствие такава, /което е безспорно негово право/. Но при такъв избирателен подход към част от доказателствения материал, са останали неизяснени редица въпроси. Въз основа на какво е поставена диагнозата от Д. -”остра алкохолна интоксикация”, при липсата на характерни нейни проявления, какво обяснение може да получи отразеното в медицинската документация от А. –„стомашно-чревна колика”, която дори самата подсъдима признава в обясненията си, че не е диагноза, а симтом, какво е наложило да не бъде направена пълна кръвна картина с биохимия—изследване на амилаза серум, извършване на обзорна скопия и графия на корема, с последваща консултация с хирург и незабавна хоспитализация? К. е подценена тази неяснота, в противовес на изискванията на процесуалния закон, Апелативният съд еднопосочно е изградил фактическите и правни изводи на базата на така нар.”медицинска случайност”. Неблагоприятният изход от лечението, проведено от двамата подсъдими е настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства, които те не са били в състояние да предвидят и при най-добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения. Но за да е налице нещастен случай/медицинска случайност/, е необходимо да е създадена обективна невъзможност да се предвидят последствията от действията на лекарите и да не са свързани с каквито и да са пропуски и грешки от тяхна с. , което в конкретната ситуация, не е изследвано пълноценно и прецизно. Допуснатото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.3 НПК, за избирателен подход при оценката на доказателствения материал е довело до оправдателна присъда, изградена основно върху изводите на съдебно-медицинската експертиза, изслушана от въззивния съд. В проверявания съдебен акт не е извършила комплексна оценка на доказателствената съвкупност и не са положени достатъчно усилия за установяване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК. Незаконосъобразни са изводите на инстанциите по същество по приложението на материалния закон. При установените факти, вън от всякакво съмнение не е установена несъставомерността на деянието, извършено от двамата подсъдими, по смисъла по чл.123,ал.1 НК. Тази правна норма, бланкетна по своя характер, изисква посочване на конкретни правила, в нарушението на които, при извършване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост, да е причинена смъртта на едно или по-вече лица. Липсата на нарушение на инкриминираните разпоредби, не е аргументирана убедително. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото-на връщане на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е задължително изслушване на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която на базата на специалните знания в медицината, да изрази обосновано становище за развитието на болестта на пострадалия, констатираните симптоми, израз на какви процеси в човешкия организъм са те и на какво се дължи неблагоприятното развитие на заболяването, довело до леталния изход. Необходимо е, изводите на експертите да бъдат оценени през призмата на останалия доказателствен материал. . Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивна присъда № 62/ 28.11.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1427/06 год.на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи нае обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: