5 Р Е Ш Е Н И Е № 98 С., 10.06.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиридесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. №. 5788 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] подадена чрез адвокат Ж. Н. срещу въззивно решение № 876 от 9.05.2013 г. по гр.д. № 188/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 2.07.2012 г. по гр.д. №2955/2008 г. на Софийски градски съд е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Я. Д. К. и Л. К. К. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на [фирма], че между Я. Д. К. и Л. К. К. не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., въз основа на нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 133, том V, рег. № 9157, дело № 807/2001 г. на нотариус И. Н., рег. № 40 на Н.. камара. С определение № 82 от 16.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Искането е решението да се обезсили, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и производството по делото се прекрати, тъй като въпреки дадените указания нередовностите не са били отстранени. Ответниците Я. Д. К. и Л. К. К. не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., по поставения въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Я. Д. К. и Л. К. К. с правно основание чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на [фирма], че между Я. Д. К. и Л. К. К. от една страна и [фирма] от друга не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., въз основа на нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 133, том V, рег. № 9157, дело № 807/2001 г. на нотариус И. Н., рег. № 40 на Н.. камара. Приел е за неоснователно оплакването на дружеството, че исковата молба е нередовна и в указания от първоинстанционния съд срок нередовностите не са били отстранени. В. съд е приел, че исковата молба е редовна, като основанието за нищожност на договора за заем по чл.26, ал.2 ЗЗД е липса на основание и липса на съгласие. Изложил е съображения, че договорът за заем е нищожен, тъй като липсва елемент от фактическия му състав - сумата реално не била предадена. Уважил е иска поради недовършен фактически състав, т.е. висяща недействителност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл.129, ал.2 ГПК. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискваниятана чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал.3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г. Софийски апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него решение, приемайки, че първоинстанционния съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба Я. Д. К. и Л. К. К. са твърдяли, че за обезпечаване на договор за заем в размер на 80 000 лв. от [фирма] с нот. акт № 133/2001 г. на нотариус И. Н. са учредили договорна ипотека върху техни собствени недвижими имоти. Според тях описаните в договора за ипотека заемни средства не им били предадени нито към момента на подписване на договорната ипотека, нито по-късно, поради което не е налице валидно сключен договор и ипотеката е недействителна. Искането е да се приеме за установено, че не е налице валидно сключен договор за заем между дружеството и ищците, и да се прогласи за недействителна учредената с нот.акт ипотека. С разпореждане от 5.08.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без движение молбата с указания да се уточни петитума на първия иск, като в случай че претендират недействителност на договор за заем, да изложат обстоятелства за това, както и да уточнят иска за недействителност на ипотеката. С молба от 29.09.2008 г. ищците са посочили, че договора за заем е нищожен поради липса на фактически състав, а ипотеката е недействителна поради недействителност на вземането, което обезпечава. С ново разпореждане от 30.09.2009 г. отново исковата молба е оставена без движение с указания да изложат обстоятелства обуславящи нищожност на договора за заем. С молба от 16.02.2009 г. в т.1 са изложени обстоятелства, че договора за заем е нищожен поради липса на фактически състав, липса на основание и съгласие, а в т.2 са обосновали правния интерес на ищцата Л. К. К.. С нова молба от 10.04.2009 г. исковата молба е уточнена в частта относно искането за прогласяване нищожност на учредената ипотека с нот.акт № 133/2001 г. В съдебно заседание, проведено на 7.12.2010 г. съдът отново е оставил без движение исковата молба с указания да се посочат основанията за нищожност на договора за заем и се изложат обстоятелства, касаещи основанието за прогласяване недействителност на договора за ипотека по процесния нот.акт. С нова молба ищците за заявили, че договор за заем не съществува, пари не са им предавани, поради което не са длъжници по обезпечено вземане и следва да се заличи ипотеката. В съдебно заседание от 17.05.2011 г. пълномощникът на ищците е уточнил, че искането е да се признае за установено, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., материализиран в нот. акт № 133/2001 г. въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, както и да се признае за нищожен договора за учредената ипотека, поради липса на основание. Заявил е, че поддържа молбата уточнение от 10.04.2009 г. и молбата уточнение за правния интерес на ищцата и не поддържа останалите молби. Съдът е допуснал така направеното в съдебно заседание уточнение на исковата молба и е прекратил производството по иска за нищожност на ипотеката. Приел е, че е сезиран само с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че между страните по делото не съществува правоотношение по договор за заем. При тези данни се налага извода, че исковата молба е останала в първоначалния си вид по отношение претенцията за признаване за установено, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем. В исковата молба както вече се посочи твърдението е, че не е налице валидно сключен договор за заем, тъй като описаните в договора суми не са предадени на ищците, като искането е да се приеме за установено, че не е налице такъв договор. При така изложените обстоятелства и заявен петитум, предявеният иск се явява недопустим. На ищците нееднократно е била предоставена възможност ясно и точно да формулират исковата претенция и те не са сторили това, при което първоинстанционният съд е следвало да я върне на основание чл.129, ал.3 ГПК. В. съд, който също е длъжен да следи служебно за редовността на исковата молба, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение не е констатирал, че несъответствието между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК не са отстранени, а напротив приел, е че пороците са отстранени и се е произнесъл по иск за прогласяване нищожност на договор за заем, поради липса на съгласие и основание. След като недостатъците на исковата молба не са били отстранени и са били извършени процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да констатира, че нередовностите не са отстранени въпреки дадените указания за това. Да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото. Като не е изпълнил задължението си чл.129, ал.3 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, и се прекрати производството по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 876 от 9.05.2013 г. по гр.д. № 188/2013 г. на Софийски апелативен съд, потвърденото с него решение от 2.07.2012 г. по гр.д. №2955/2008 г. на Софийски градски съд и прекратява производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: