О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 София, 16.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1320 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 192 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2378/2019 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 15652 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 15008/2019 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявените от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. искове за осъждане на ответницата да възстанови лично или за собствена сметка съборена ограда между два имота, както и да компенсира ищеца за невъзможността да охранява имота си. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че предявеният иск за възстановяване на оградата е недопустим, тъй като не е налице правна възможност за задължаване на правен субект да извърши лично или чрез трето лице действие по възстановяване на унищожена или разрушена движима или недвижима вещ. В този случай собственикът на вещта можел да претендира обезщетение за причинените вреди. Освен това въззивният съд е изложил и собствени мотиви, че производството по делото правилно е прекратено. Позовал се е на т.1 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, което касае определяне на цената на иска по чл.109 ЗС. Същевременно е приел, че на ищеца са дадени указания да посочи размер на претенцията си, но той не е направил това в указания срок, а вместо това е изискал извършването на СТЕ, която да определи разноските по изграждане на оградата. Приел е, че претенцията е оценяема, но не е посочена цената на иска, което представлява нередовност на исковата молба. Приел е също, че другата претенция за компенсиране на ищеца за невъзможността да охранява имота си също е останала неуточнена, въпреки дадените указания от първата инстанция. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца И. М. П.. Жалбоподателят се позовава на т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че съдът е следвало и служебно да допусне експертиза за определяне цената на предявения иск. Иска отмяна на въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция, с която е прекратено производството по делото по претенцията за осъждане на ответницата да възстанови лично или за своя сметка съборената ограда. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е при невъзможност за определяне на цената на иска, предвид липсата на необходимите знания и квалификация, да се назначи служебно експертиза, която да посочи размера на причинените неимуществени вреди; 2. Представлява ли нарушение на процесуалните правила постановяването на определение за прекратяване на делото и при несъобразяване на разпоредбата на чл.162 ГПК, съгласно която, когато искът е установен по основание, но съществува затруднение при определяне на размера му, съдът може да извърши това служебно. Ответницата в производството О. М. Д.-Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Доколкото жалбоподателят иска отмяна на въззивното определение само в частта по иска за възстановяване на съборена ограда, предмет на касационното производство е съответната част от определението на въззивния съд. Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, уточнен от настоящия състав така: допустимо ли е чрез експертиза съдът да определи цената на иск по чл.109 ЗС, когато предмет на делото е искане за осъждане на ответника да извърши заместими действия. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд, макар да не е квалифицирал иска като такъв по чл.109 ЗС, се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, която е посветена на определяне на цената на иска по чл.109 ЗС. Въпреки това позоваване обаче, въззивният съд не е приложил изцяло тълкувателното решение и е постановил нещо различно от предвиденото в него. Това съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.1 на ТР 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато негаторният иск съдържа искане ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на тези действия, върху който размер се определя дължимата държавна такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК. В настоящия случай съдът е сезиран с искане за възстановяване на разрушена от ответницата ограда. Този петитум сочи на иск по чл.109 ЗС, който е процесуално допустим. Този иск касае извършването на заместими действия, поради което цената му се определя от посоченото тълкувателно решение на ВКС, като съдът е длъжен да определи цената на иска чрез експертиза по чл.70, ал.3 ГПК, която да определи цената на труд и материали за възстановяване на разрушената ограда. Ищецът не е могъл да определи цената на иска, затова е поискал от съда да назначи вещо лице по този въпрос. Дори и без такова искане съдът е следвало служебно да назначи експертиза и въз основа на определената от нея стойност на труд и материали за възстановяване на оградата да определи цената на иска и да събере дължимата държавна такса. Като не е извършил тези действия, въззивният съд е процедирал в противоречие с посоченото тълкувателно решение, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната част и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. След връщане на делото на районния съд той следва да предприеме действия по отстраняване на други недостатъци на исковата молба, свързани с отправеното до съда искане за осъждане на ответницата да възстанови разрушената ограда. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на осъществявано от него владение върху процесната реална част от имот, считано от 2003 г. Отправените до съда искания са следните: ответницата да бъде осъдена да прекрати нарушението на владението, осъществявано от ищеца повече от 6 месеца; да възстанови отнетото владение, като предаде на ищеца спорната реална част; да възстанови лично и/или за своя сметка съборената ограда и да го компенсира за невъзможността да охранява имота си. Първите две искания се свързват с иск по чл.75 ЗС /в обстоятелствената част са изложени и твърдения за отнемане на владението по скрит начин, което обуславя и квалификация по чл.76 ЗС/. Третото искане, което съответства на петитум по чл.109 ЗС, не е обвързано със съответно твърдение, че ищецът е собственик на спорната реална част на някакво придобивно основание. Без съответно твърдение за собственически права не може да се приеме, че е предявен иск по чл.109 ЗС. Определянето на цената на иска за възстановяване на оградата и събирането на държавна такса по него е второстепенен въпрос, който следва да се разреши след изясняване предмета на предявения иск чрез отстраняване на посочената нередовност на исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2378/2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 15652 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 15008/2019 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявения от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. иск за осъждане на ответницата да възстанови лично или за собствена сметка съборена ограда в ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място]. ОТМЕНЯ определение № 192 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2378/2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 15652 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 15008/2019 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявения от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. иск за осъждане на ответницата да възстанови лично или за собствена сметка съборена ограда в ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място]. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. иск за възстановяване на разрушена ограда. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: