2 Р Е Ш Е Н И Е № 354/2011 гр. София 10.05.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 164/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Н. Г. А. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 747 от 11.11.2010г. по гр.д.№ 814/2010г., с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.108 ЗС. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК N 594 от 13.06.2011г. по въпроса възможно ли е да се извърши завещателно разпореждане с имущество на търговско дружество при условие, че завещателят е едноличен собственик на капитала на това дружество. Ответникът [фирма] [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна като поддържа становището, че с оглед правната уредба, юридическите и физическите лица са самостоятелни правни субекти , притежават самостоятелно имущество и правилата за разпореждане с имуществата им са различни. Физическите лица се разпореждат лично, а юридическите – по реда на чл. 147 ал.2 ТЗ. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Законът за наследството урежда правоприемството и имуществените отношения след смъртта на физическите лица. Принципът, въведен в чл.5-9 ЗН е, че починалото физическо лице се наследява от низходящите и възходящи роднини, а при липса на такива, от съребрени роднини до четвърта степен включително, както и от преживелия съпруг, който наследява успоредно с останалите роднини. Чл. 13 ЗН постановява, че всяко дееспособно лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Следователно със завещателна дееспособност разполагат само физическите лица. В чл.16 ЗН са уредени два вида завещателни разпореждания с оглед на техния предмет. Общото /универсално/ завещание има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя и придавава качеството на наследник на бенефициера. Частните завещателни разпореждания се отнасят за конкретно определена вещ, заветникът не е наследник, а кредитор на наследството, затова ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, заветът за недействителен - чл.19 ал.1 ЗН. Възможно е физическо лице да е едноличен собственик на капитала на търговско дружество с ограничена отговорност. Така личното му имущество се отделя от това на търговското дружество и отговорността от търговската дейност се ограничава само до размера на капитала на дружеството - чл.113 от ТЗ. Съгласно чл. 157 ал.1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. При продължаване дейността на дружеството, то запазва своето имущество, а при прекратяването му, следва да се проведе процедура по ликвидация, при която имуществото се осребрява , реализират се вземанията и се удовлетворяват кредиторите. Следва да се прави разграничение между наследяване на имуществото на наследодателя като физическо лице и наследяване на дела от търговското дружество, на което той е едноличен собственик на капитала. Чл.129 ал.1 ТЗ изрично допуска наследяване на дружествен дял, но това не значи, че може да се наследяват и вещи от имуществото на търговското дружество. Обстоятелството, че физическото лице като единствен съдружник на Е. формира и волята на дружеството не води до извод, че то може да се разпорежда със завещателни разпореждания с имуществото, защото не е негов собственик, наследниците му не го придобиват пряко, а могат да встъпят в членствено правоотношение. От изложеното следва, че собственикът на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност не може валидно да се разпорежда със завещателно разпореждане с имущество на дружеството. По основателността на касационната жалба. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд № 49 от 28.04.2010г. по гр.д.№ 244/2009г. , с което е отхвърлен предявения от Н. Г. А. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на търговски обект –земя и сграда с идентификатор 21052.1013.109 по кадастралната карта на [населено място]. В. съд е приел, че ищцата не може да се легитимира като собственик на спорния магазин по силата на завещанието на Т. Г. Т., защото завещателят не е бил негов собственик. Той е бил едноличен собственик на капитала на търговско дружество, а магазинът е бил собственост на дружеството. Съдът е изложил и съображения, че текстът на завещанието е ясен и конкретен и волята на завещателя , че е действал в качеството си на физическо лице не подлежи на тълкуване. Но дори и завещателното разпореждане да е извършено от завещателя в качеството му на едноличен собственик на капитала на търговското дружество, според въззивния съд то не би породило правни последици, защото Законът за наследството урежда наследствени правоотношения, възникнали след смъртта само на физически лица, като тези след прекратяване на юридическо лице се дефинират в Търговския закон. Първият довод в касационната жалба е , че съдът е следвало да тълкува волята на завещателя в смисъл, че е направил завещанието в качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма] [населено място]. Според касаторката обратният извод на съда е неправилен, защото няма никаква пречка да бъде завещано имущество на търговско дружество, щом се прави от лице, имащо право на разпореждане. Наведен е и довод, че завещанието като едностранна сделка би следвало да може да се тълкува с оглед съдържащите се в него завещателни разпореждания съобразно чл.20 ЗЗД, когато е неясно, непрецизно и непълно, в какъвто смисъл е и съдебната практика – решение № 301 от 09.05.1995г. При това, волята на завещателя би следвало да се извлича не само от написаното, но и от всички други факти, изявления и поведението му. Доводите са неоснователни. С оглед изложението във връзка с въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неоснователността на иска произтича от липсата на материалноправна легитимация на ищцата, което е първата предпоставка за уважаване на ревандикацията. Съставеното завещание от физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност не може да породи правоприемство по отношение на имуществото на дружеството, което е отделено от имуществото на физическото лице-учредител. Следователно както и да се тълкува волята в завещанието, включително и в предложения от касаторката смисъл, че се завещава имот от имуществото на търговското дружество , то не би могло да породи правни последици. Ето защо не са налице основанията по чл.281 ГПК и обжалваното решение следва да се потвърди. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 747 от 11.11.2010г. по гр.д.№ 814/2010г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: