Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр.София, 17 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора СТЕФКА
БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 76/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения М. С. С. за възобновяване на въззивно нохд № 1938/2009год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХІІІ въззивен състав и отмяна на решение № 1477/14.12.2009 год. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона поради липса на предмет на престъплението, за което е признат за виновен и неправилно осъден, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 НПК и че наложеното наказание по размер е явно несправедливо. Обосновава се необходимостта от отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно-изменение с признаването му за невиновен или прилагане на чл.55 НК и намаляване размера на наказанието.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на съдебния акт. Определя искането за неоснователно, поради което съдът следва да го остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира:
Софийският градски съд с решението си по въззивно нохд № 1938/2009 год. потвърдил изцяло присъдата от 27.02.2009 год. по нохд № 17640/2006 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 97 състав, с която признал подсъдимия С за виновен в това, че на 09.10.2005 год. в с. Б., извършил кражба на имущество, собственост на св. К.Ковачки на стойност 194,25 лева чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. На основание чл.195, ал.1, т.3 пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим.
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 777/2008 год. на Софийския градски съд.
Произнесъл се и по въпроса за размера на дължимите от подсъдимия разноски, направени по делото.
Въззивното производство е образувано по жалбата на осъдения, съдържаща съображения за недоказаност на авторството и явна несправедливост на присъдата поради прекомерно тежкото наказание. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл.314 НПК съдът е обсъдил всички доводи и възражения, направил е съпоставка и анализ на доказателствения материал, който е определил като достатъчен и събран по предвидения процесуален ред. Изложил е възприетата фактическа обстановка, както и съображения, съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Посочил е фактическите обстоятелства и конкретния доказателствен материал, въз основа на който ги е приел за установени. В съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК е подложил на задълбочен анализ показанията на свидетелите, писмените доказателствени средства, както и заключението на оценителната експертиза. Направил и вярна оценка с оглед съдържанието им и действителния смисъл. Основателно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които са изолирани и подкрепят изцяло възприетата от него позиция на защита.
Правилно е възприето заключението на вещото лице за оценката на откраднатата вещ- панел-компактдисково устройство, монтирано в автомобила, който е управляващ на авторесивър и без който това устройство не може да бъде използвано по предназначението си. Панелът като вещ няма самостоятелно значение, поради това и самостоятелна оценка за такава, защото е неразделна част от цялата вещ, която обективно е била обект на посегателство. Оценката е определена правилно, съответства на пазарната стойност и е съобразена с индивидуалните особености към момента на извършване на деянието.
Законосъобразен е изводът, че са налице както обективните, така и субективните признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 от НК – подсъдимият е проникнал в автомобила на пострадалия след като е счупил малкото стъкло на задната дясна врата и така е успял да отвори предната дясна врата, осигурявайки си достъп до вещта, т.е. налице е квалифициращия признак „разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот”. От установеното обективно поведение е направен и законосъобразния извод за наличието на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Възраженията за липса на мотиви не се подкрепя от фактическа страна. Доводите за необоснованост на съдебния акт е мотивирало съда да изпълни предписанията на чл.305, ал.3 НПК макар законодателят да е предвидил това изрично само за случаите, когато са налице предпоставките за постановяване на нова присъда на основанията по чл.336, ал.1 НПК, какъвто не е конкретния. Изложил е подробни фактически съображения и е отстранил противоречията в доказателствения материал.
Няма нарушение на чл.13 - събрани са възможните, но и достатъчно доказателства за установяване на фактическата обстановка, поради което въззивният съд правилно е преценил, че е необходимо да допусне само тези, за които е направено искане – за установяване на обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието. Решението отговаря по съдържанието си на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, защото не просто дава някакви немотивирани отговори на доводите и възраженията на страните, а е израз на вътрешното убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към предмета на доказване.
Неоснователно е възражението за липса на мотиви във връзка с решението да потвърди присъдата в частта относно наказанието. Независимо, че не е описал изрично установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд е заявил по ясен и несъмнен начин съгласие с оценката им като смекчаващи и отегчаващи, както и със законосъобразността на извода за наличието на предпоставките по чл.54 НК.
Основателно е възражението, че наказанието макар да е определено по размер при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и в предвидения минимум - една година, е явно несправедливо.становените индивидуализиращи обстоятелства правилно са оценени с оглед тяхната тежест и значение на смекчаващи и отегчаващи-обременено съдебно минало, добри характеристични данни, сравнително младата възраст, стойността на вещта, подбудите, обществената опасност на деянието и на личността на дееца. И двете инстанции по същество обаче по недопустим начин са пренебрегнали едно обстоятелство, което има характер на изключително по смисъла на чл.55 НК – това е провеждане на наказателното производство в противоречие с изискванията на чл.22 НПК. Продължителният срок – от датата на извършване на деянието до произнасянето със съдебни актове – съответно на 27.02.2009 год. и 14.12.2009 год., е неоправдан предвид липсата на фактическа и правна сложност. Не се дължи и на процесуалното поведение на подсъдимия. Поради това настоящият състав намира, че за постигане целите по чл.36 НК е достатъчно наказание в размер на четири месеца, определено при предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НК.
По изложените съображения наказателното дело следва да бъде възобновено и решението на въззивния съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на първоинстанционния съд, да бъде изменено в посочената част. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 1938/2009 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХІІІ въззивен състав и ИЗМЕНЯ решение № 1477/14.12.2009 год. в частта относно наказанието като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК определя на М. С. С. наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ