Ключови фрази
Делба * сила на пресъдено нещо * недопустимост на иск


Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
София, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 774 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Н. срещу решение № 5515 от 27.10.2016 г. по в. гр. д. № 531/16 г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което е потвърдено решение на първата инстанция за отхвърляне на предявения от нея срещу И. Р. Ю. и А. Г. Ю. иск за делба на дворно място и двуетажна жилищна сграда в [населено място], [община].
Ответниците в производството И. Р. Ю. и А. Г. Ю. не вземат становище по жалбата.
С определение № 401 от 03.07.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали е допустим иск за делба, когато е предявен от лице, спрямо което със сила на пресъдено нещо между същите страни е отхвърлен иск за ревандикация на твърдяната от него за собствена идеална част от същия имот.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Разрешаването на един правен спор с влязло в сила решение формира сила на пресъдено нещо за спорното материално право, което е признато или отречено със съдебното решение. Страните по делото, техните наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и другите лица, обвързани от силата на пресъдено нещо /необходими и задължителни другари/, не могат да предявяват нов иск за същото материално право – чл.229 ГПК. Съгласно чл.229, ал.2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове. Когато е отхвърлен иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. Този въпрос не може да бъде пререшаван в нов исков процес между същите страни поради забраната на чл. 229, ал.1 ГПК. Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия имот - както за делба на същата вещ, така и установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта. Съдът, пред който би било заведено подобно дело, е длъжен да го прекрати на основание чл.229, ал.2 ГПК. Същото е правното положение и в случаите, при които първо е бил отхвърлен иск за собственост /установителен или ревандикационен/ за идеална част от една вещ. Ищецът, чиито права върху вещта са отречени с влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата вещ срещу същите ответници, тъй като въпросът за собствеността, който е основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в нов процес. В случай, че съдът постанови съдебно решение по този иск, вместо да прекрати производството по него, съдебното решение ще бъде недопустимо.
В настоящия случай предмет на делото е иск за делба на УПИ ІV-107 от кв. 10 по плана на [населено място], [община], заедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Искът е предявен от Е. Г. Н. срещу И. Р. Ю. и А. Г. Ю.. Ищцата твърди, че е собственик на 1/2 ид.част от имота по наследство и давност от своите родители. Собственик на другата 1/2 ид.част е бил брат й К. Г. Д.. Твърди се, че с нотариален акт от 11.09.2008 г. ищцата е продала на своя брат собствената си Ѕ ид.част от имота, но продажбата е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, тъй като договорът е привиден и страните не са искали настъпване на правните му последици. Нищожността е установена с влязло в сила решение от 22.05.2013 г. по гр. д. № 15/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Искът за делба е насочен срещу И. и А. Ю., които са последните приобретатели на имота след извършени по нотариален ред поредица от прехвърлителни сделки с него: на 28.07.2009 г. К. Г. Д. продава имота на С. М. Г.; на 06.11.2009 г. С. продава имота на М. В. Г.; на 11.03.2010 г. М. съпругата му А. продават имота на И. Р. Ю., по време на брака му с А. Г. Ю.. Ищцата счита, че изброените сделки нямат вещен прехвърлителен ефект по отношение на собствената й 1/2 ид.част от имота. Изложени са съображения, че правилото на чл.17, ал.2 ЗЗД в случая не намира приложение, тъй като се касае за абсолютна симулация на извършената от Е. в полза на брат й продажба на 1/2 ид. част от имота, докато чл.17, ал.2 ЗЗД имал предвид само хипотеза на относителна симулация, при която с привидната сделка се прикрива друга валидна сделка.
По делото е представено влязлото в сила решение от 22.05.2013 г. по гр. д. № 15/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което искът на Е. срещу К., И. и А. по чл.26, ал.2 ЗЗД е бил уважен / прието е, че извършената от Е. продажба на 1/2 ид. част от имота е абсолютно симулативна/, като същевременно е бил отхвърлен предявеният от Е. срещу И. и А. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на Ѕ ид. част от имота по съображения от чл.17, ал.2 ЗЗД – че исковата молба за прогласяване на нищожността е вписана след вписване на придобивното основание на ответниците и че те са добросъвестни.
Независимо от влязлото в сила решение по предходното дело, делбеният съд е постановил решение по същество по иска за делба, като го е отхвърлил. Решението му се явява процесуално недопустимо. Искът за делба е недопустим, тъй като с предходно влязло в сила решение между същите страни и за същия имот е отречено правото на собственост на ищцата Е. Н. за 1/2 ид.част от имота. Недопустимо е в нов процес да се пререшава както спорът за собствеността на тази идеална част, така и преюдициалният въпрос дали правата на И. и А. Ю. се запазват при прилагане на чл.17, ал.2 ЗЗД. Въззивното решение, както и потвърденото с него решение на първата инстанция по иска за делба, следва да се обезсилят и производството по предявения иск да се прекрати. Следва да бъдат обезсилени и определенията на първоинстанционния и въззивния съд по чл.248 ГПК, като разноските за двете инстанции се определят с настоящото решение на основание чл.78, ал.4 ГПК. За първата инстанция дължимите разноски за всеки един от ответниците са по 1000 лв., съгласно приложените два списъка по чл.80 ГПК, а за въззивната инстанция – по 250 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,




Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 5515 от 27.10.2016 г. по в. гр. д. № 531/16 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 6300 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 202/2015 г. на Разложкия районен съд, както и определенията по чл.248 ГПК - №6277/05.12.2016г. по гр. д. № 531/2016 г. на Благоевградския окръжен съд /неправилно означено като решение/ и определение №1818/25.03.2016 г. по гр. д. № 202/2015 г. на Районен съд Разлог.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Е. Г. Н. срещу И. Р. Ю. и А. Г. Ю. иск за делба на УПИ ІV-107 от кв. 10 по плана на [населено място], [община], заедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда.
ОСЪЖДА Е. Г. Н. от [населено място], общ.Р., [улица] да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК на И. Р. Ю. и А. Г. Ю., двамата от [населено място], [улица] по 1250 лв. разноски по делото или общо 2500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: