Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 15.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 426/2014 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Т. С. А. е подала касационна жалба срещу решение № 512 от 15.10.2013 г. по гр. дело № 840/2013 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV граждански въззивен състав. Ответникът - Средно общообразователно училище „И. В.”, [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 1138 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 1695/2013 г. на Плевенски районен съд, ІХ граждански състав, с което са отхвърлени исковете на настоящата жалбоподателка против Средно общообразователно училище „И. В.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ и е осъдена ищцата да заплати на ответника по исковете сумата 600 лв. разноски, като са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 600 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е цитирал мотивите на районния съд, лаконично е посочил, че ги споделя напълно и препраща към тях съгласно чл. 272 ГПК. Въззивният съд е преценил оплакванията на ищцата за липсата на реално съкращаване на щата и за незаконосъобразност на подбора, като неоснователни. По първото оплакване мотивите са, че списък – образец № 1 не е елемент от фактическия състава на „съкращаването на щата”, както и че реално съкращаване на щата е установено от представената заповед на работодателя, издадена поради липсата на условия за покриване норматива за 9 щатни длъжности „старши учител”. По другото оплакване е изложено, че право на субективна преценка на работодателя е да установи кои учители имат по- добра квалификация и работят по – добре. Според въззивният съд подборът е извършен по предварително издадени критерии между учителите по български език и литература „ учители по Б.”, заемащи длъжността „старши учител по Б.” и двама учители, заемащи длъжност „главен учител по Б.”. Други мотиви не са изложени. С определение № 363 от 10.03.2014 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос: „Извършил ли е работодателят подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ ? Подборът извършен ли е съобразно критериите, посочени в чл. 329 от КТ ?” Съгласно разясненията в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Окръжният съд е приел, че съдебният контрол върху подбора е ограничен, извън неговия обсег остава проверката за това, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдържанието на мотивите на въззивното решение не отговаря на изискванията за излагане на мотиви от второинстанционния съд, разяснени в т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с дейността на въззивния съд. Съгласно приетите правни разрешения от ОСГК на ВКС въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви с оглед процесуалната си дейност, като решаваща инстанция и не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, дори когато е възприела мотивите й в хипотезата на чл. 272 ГПК, а следва да обоснове собствени изводи, резултат от осъществяваната решаваща, а не контролна дейност. Посочените разрешения са актуални и при действието на ГПК – 2007 г. и са отразени в редица решения на ВКС по чл. 291 ГПК / решение по гр. дело № 63/2013 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 47/2009 г. на І г.о., решение по гр. дело № 1413/2009 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ г.о. и др./. Самото обсъждане на доводите на страните и преценката на доказателствата не е отразено в мотивите, липсват съображения с оглед, на които решаващият състав е достигнал до същите правни и фактически констатации, до които е достигнал първоинстанционния съд по релевантните обстоятелства, засягащи законността на подбора. Въззивният съд общо е отразил, че „подборът е извършен по предварително зададени критерии, касаещи работата на длъжността „учител по Б.”, но кои са тези критерии, какви оценки са поставени на всеки от участниците в подбора и основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от учителите, включени в същия подбор квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, на тези въпроси решаващият състав не е дал отговори и не е изложил мотиви, съобразно разрешенията в задължителната съдебна практика. На основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение между страните – чл. 328, ал.1, т. 2, предложение 2 КТ и вида на съкращаването на щата – намаляване на бройките за длъжността „старши учител по български език и литература” от 9 на 8 бройки, в сила от 28.12.2012 г. подборът е задължителен, преценката за законосъобразността му е следвало да се направи съобразно посочените по- горе разрешения при приложението на чл.329 КТ. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с правните разрешения, приети в задължителната съдебна практика, с което е постановил решение в отклонение от същата, не е мотивирал съображения за това, извършен ли е законосъобразен подбор по отношение на ищцата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свеждащо се до неизлагането на собствени мотиви по спора. Окръжният съд и в хипотезата на чл. 272 ГПК е задължен да изложи собствени мотиви по спора, като отрази в тях съображенията с оглед, на които възприема изводите на първоинстанционния съд. В случая въззивният съд не е отразил съображенията във връзка, с които е приел правните разрешения, изложени от първостепенния съд, посочени по - горе. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 512 от 15.10.2013 г. по гр. дело № 840/2013 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV граждански въззивен състав. ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: