ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №753   София, 30.12. 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова   Светла Димитрова   като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 749/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Й. против определение № 416 от 01.10.2009 год. по ч. гр. д. № 695/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.06.2009 год. по гр. д. № 3103/2009 год. на Русенския районен съд, с което е уважено заявление за незабавно изпълнение на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Ответникът Д. Х. Л. в писмен отговор оспорва частната касационна жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, постановено в заповедно производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е уважено заявление за незабавно изпълнение на вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представения нотариален акт за учредена договорна ипотека е редовен от външна страна документ удостоверяващ подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника, поради което са налице предпоставките на чл. 418, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК за уважаване на искането. Посочено е още, че оплакванията на жалбоподателката не се отнасят до редовността на ипотечния акт, от който произтича вземането подлежащо на принудително изпълнение, и въз основа на който е издадено разпореждането за незабавно изпълнение, а касаят съображения по съществуването на удостовереното вземане, които са извън предмета на заповедното производство. По твърдението на жалбоподателката, че е погасила обезпеченото с ипотека вземане, съдът е посочил, че главницата не е преведена по сметка на кредитора, а изплащането на обезпечената сума жалбоподателката е посочила, че ще стане след прихващане с нейно насрещно вземане, което не е ликвидно и изискуемо, поради което не може да се приеме, че вземането е погасено изцяло, като основание за погасяване на ипотеката. В изложение за допускане на касационно обжалване, като относим към предмета на спора може да се изведе процесуално правния въпрос за документа по чл. 417 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска незабавно изпълнение и за правомощията на съда във връзка с проверката на документа според чл. 418, ал. 2 ГПК - да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Въпроса е значим за предмета на спора, обуславя изхода на делото и предвид обстоятелството, че обжалваното определение е постановено в производство, въведено с ГПК в сила от 01.03.2007 год., по което съдебната практика е недостатъчна на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще следва да се допусне касационно обжалване. Поставения в изложението, като материалноправен въпрос, дължи ли се удостовереното с ипотечния акт вземате е въпрос по същество, който с оглед характера на заповедното производство - безспорно, формално и едностранно е извън неговия предмет и в този смисъл ирелевантен за делото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 418, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителния лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата очертава правомощията на съда при проверка законосъобразността на допуснатото незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Съдът следва да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на заявителя - кредотир против лицето, което се сочи като длъжник по изпълнителното основание (документа по чл. 417 ГПК), дали е налице предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ако представения документ към заявлението е предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, съдът проверява дали то със своето съдържание удостоверява едно годно за принудително изпълнение притезание. В процесния случай производството е започнало по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК за парично вземане, основано на договор за заем, обзепечено с ипотечен договор по нотариален акт № 196 от 01.06.1999 год. на нотариус с район на действие Русенски районен съд. Съдържанието на ипотечния акт удостоверя паричното вземане, произтичащо от облигационни отношения между страните, неговия размер, настъпилата изискуемост на главното задължение, неизтеклите законни мораторни лихви, чиито размер не е необходимо да е конкретезиран, както неоснователно се поддържа от жалбоподателката, тъй като размерът им е определен легално и вземането на кредитора за разноските. Посочените вземания са обезпечени с ипотеката, а представения документ е предвидено от закона (чл. 417 ГПК) и редовно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. С оглед на това допуснатото от съда незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е законосъобразно, основание за въззивния съд, достигнал до същите изводи, да потвърди обжалваното разпореждане. Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката прави възражение за заличаване на вписването, поради изтекли десет години от датата на вписване на ипотеката, без да е подновено, за което представя изходящо от нея заявление до съдията по вписванията с искане за прекратяване на ипотеката. Върху молбата е поставен печат на съдия изпълнител, според който ипотеката се заличава с вх. № 41 от 03.06.2009 год. Чрез това възражение жалбоподателката оспорва наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане на кредитора-взискател срещу нея, в качеството и на длъжник, удостоверено с документа по чл. 417 ГПК. Поддържа, че заявлението за допускане на незабавно изпълнение носи дата, след като е било заличено вписването на ипотеката. Вписването на ипотечния договор, изтичане действието на вписването и евентуалното му заличаване са действия правноирелевантни за удостовереното изпълняемо право в ипотечния акт, като документ по чл. 417 ГПК в заповедното производство. Това възражение, ако е направено в срока по чл. 414 ГПК има действието посочено в чл. 415 ГПК - съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. С оглед правомощията на съда относно законосъобразността на допуснатото незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист, ограничени в заповедното производство до проверка редовността на документа по чл. 417 от външна страна, удостоверяващ подлежащо на изпълнение притезание и неговата изискуемост, направеното възражение е не относимо към правилността на обжалваното определение, потвърдило допуснатото незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   О П Р Е Д Е Л И   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 416 от 01.10.2009 год. по ч. гр. д. № 695/2009 год. на Русенския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 416 от 01.10.2009 год. по ч. гр. д. № 695/2009 год. на Русенския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ