2 Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр.София, 28 януари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 777/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Т. К. против решение № 192 от 05.10.2010 год. по внохд № 337/2010 год. на П. апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия Д. К. и съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието.Намира, че наказанието е завишено, след като признал вината си, съдействал е на органите на реда и щетите по делото са възстановени.Служебната защита поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 121 от 28.05.2010 год. по нохд № 175/2010 год., Х. окръжен е признал подсъдимия Д. Т. К. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.1 ,т.4, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.б.”а” и”б”НК и на основание чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.По делото е осъдено още едно лице в съучастие като съизвършител. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият К. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл.301 НПК. Направеното възражение в жалбата на подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл.55 НК е неоснователно.То е било обсъждано и от въззивната инстанция и по реда на чл.339 ал.2 НПК и с пълно основание, след изложени убедителни съображения на л.5 и 6 от мотивите на решението, определеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, е прието за справедливо.Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността.Подбудите и начина на извършване на грабежа- извършен пред нощта над самотно живеещо възрастно лице, на което са отнели пенсията и наличните спестявания, са подчертано укорими.Подсъдимият е активната и водеща фигура при осъществяване на деянието, осъждан е многократно за престъпения от общ характер, извън тези определящи квалификацията „опасен рецидив”.Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирали наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание.Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално.И. съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с шест месеца под предвидения в закона минимум.По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 05.10.2010 год., постановено по внохд № 337 по описа за 2010 год. на П. апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: