Ключови фрази
Частна касационна жалба * несъстоятелност * Отменителни искове * чуждестранно юридическо лице * прецизиране наименование и адрес на ответника


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105
С., 07,02,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………...………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 841 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5996/24.VІ.2010 г. на Р. Й.. Г. в качеството й на синдик на М. [фирма] /в несъстоятелност/, подадена против онази част от определение № 885 на САС, ТК, 5-и с-в, от 25.V.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 183/10 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу определението на СГС, ТК, с-в VІ-9, от 27.ХІ.2009 г. за прекратяване на първоинстанционното производство по т. дело № 2022/07 г., образувано по предявените от синдика и съединени под условието на евентуалност отменителни искове: по чл. 647, т. 7 ТЗ – за обявяване на недействителността, както и по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ – за прогласяване нищожността на договор за цесия от 28.Х.2005 г., по силата на който М. [фирма] /н./ е прехвърлило на Х. продакшънс Eл Ти Ди (H. Productions L..) свое вземане в размер на 670 706 лева.
Оплакванията на частния касатор-синдик на М. [фирма] /н./ са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението на всяко едно от трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му в атакуваната прекратителна част и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който делото да бъде върнато на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по двата отменителни иска срещу британското д-во.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на определението си САС се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото”.
Ответното по частната касационна жалба британско търговско д-во, така както и ответниците М. [фирма] /н./ и [фирма] – С., не са ангажирали становища на свои представители нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение в атакуваната негова прекратителна част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на синдика на М. [фирма] /н./ Р. Й.. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена - предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. В процесния случай наличието на това единно /общо/ правно основание за допустимост на касационния контрол е налице, предвид обстоятелството, че макар производството по исковете на синдик Г. от 23.ХІ.2007 г. да е започнало при действието на ГПК /отм./, страната ни е била вече пълноправен член на ЕС, считано от 1.І. с.г. и вторичното европейско право, изразено в относимите към случая два регламента, е имало директно приложение като интегрална част от действащия правопорядък и с примат спрямо последния.
Разгледана по същество частната касационна жалба на синдика Р. Й.. Г. е основателна.
В случая въззивната инстанция е споделила преценката на първостепенния съд, че той би могъл да използва установените в Регламент (ЕО) № 1206/01 г. на Съвета механизми за събиране на доказателства в други държави членки на Общността, „когато намери, че тези доказателства са необходими с оглед изследването на допустимостта и основателността на предявения иск”. Същевременно съставът на САС е приел, че въпросният регламент не изключва общите правила на ГПК „и не установява задължение на съда да събира служебно доказателства относно правосубектността на страните” - понеже в тежест на ищеца било да ангажира доказателства за всички посочени в исковата молба обстоятелства, вкл. и по твърдението, „че страните по спора са надлежно регистрирани като юридически лица и съответно са процесуално правоспособни”. Аргументацията на въззивната инстанция е била на плоскостта на чл. 25, ал. 2 ГПК /отм./.
Текстът на чл. 25, ал. 1 ГПК /отм./ обаче, не оставя съмнение, че правосубектността на страните по спора е абсолютна процесуална предпоставка за редовното учредяване на процес по него и поради това за наличието й решаващият съд е длъжен във всички случаи, а и „във всяко положение на делото”, да следи ex O.. Що се отнася до ангажирането на доказателства в тази насока от страна на синдика-ищец, в случая това е било надлежно сторено с неговата молба от 18 юни 2008 г., от която е видно, че е било осигурено разрешение на съда по чл. 613 ТЗ за извършване на разноски „при събиране на доказателства относно правния статут на ответника по реда на Регламент № 1206/01 г. на Съвета и евентуалното му призоваване по реда на Регламент № 1348/2000 г.” – а понастоящем, след 13.ХІ.2008 г., това е Регламент (ЕО) № 1393/2007 г.
В атакуваната му част определението на САС е неправилно: като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Употребеното в справката от 29.Х.2009 г. на сайта http://wck2.companieshouse.gov.uk понятие „dissolved” досежно статуса на ответното британско д-во с ограничена отговорност, се превежда на български език най-общо като „.ликвидиране на регистрирано дружество”, но това е все пак нещо различно от прекратяване с ликвидация „L.” и не означава точно „заличено” /„deleted”, „deregistreted”/, както е приел въззивният съд, споделяйки безкритично преценката на СГС. Дори от разпечатката на англо-българския юридически речник, приложена към настоящата частна жалба на синдика, се налага представата, че според британския правопорядък завеждащият регистъра на дружествата, който предприема заличаване на търговец, трябва да има основателна причина да смята, че дадено дружество е преустановило дейността си „или че не е представило отчети”, без обаче да е изключена възможността за възстановяването му: „чрез последващо вписване на заявление за това и при плащане на съответната такса”.
Изводът на апелативния съд, че заличаването на британския търговец било без правоприемство, също не е в съгласие с английския закон (чл. 1000 и сл. от Companies Act 2006 или „СА 2006”), чието съдържание е коментирано подробно в мотивите към определение от 12.І.2010 г. по делото С-498/08 г. на Съда на Е. общности в Л. A. B. G.. Същественото е, че дружество, регистрирано по английското право се прекратява с публикуването на съобщение в нарочен бюлетин наименован The L. G. /www.L.-G..co.uk/, предшествано от заличаване на наименованието му в регистъра. Докато т. нар. „служебна справка” на СГС в британския търговски регистър, безкритично възприета от САС, е имала неофициален характер, защото не е от въпросния бюлетин, а и не е била надлежно съобщена на страните по спора, в какъвто смисъла е било изискването на чл. 127, ал. 1 in fine ГПК /отм./.
Не на последно място следва да се отбележи, че две от съставките /в наименованието и във вида/ на британския търговец-ответник са били посочени в исковата и последващите я уточнителни молби на синдика Г. некоректно: „П.” вместо „П.с” /мн. число/; на български „Л.”, вместо „Ел Ти Ди”, както е бил изписан вида на търговеца на английски „L.”. Тези две различия се явяват достатъчно съществени , щом като при проверката на настоящия състав в сайта http://www.checksure.biz/company се разкрива, че има и друг търговец, регистриран в Л.-W1R 6HH, на друг адрес: S. 401, 302 R. Street и с друг номер на регистрацията: 03386579, но с добавката „L.” за вида на д-вото към иначе идентичното негово наименование „H. Productions” – вместо „L.”, както това е било посочено от САС в обжалваното определение.
В. изложено налага извод, че определението на САС следва да бъде касирано в обжалваната негова прекратителна част, както се отмени и потвърденото с него прекратително определение на СГС, а делото се върне на същия състав на първостепенния съд от стадия на оставяне на исковата молба на синдик Г. без движение: с оглед точното прецизиране на наименованието и адреса в Л. на търговец ответник с пор. № 3. Едва при своевременно отстраняване на констатираните по-горе недостатъци на молбата би могло да се пристъпи към събиране на доказателства за правосубектността му, съобразно уредената в Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. процедура за това и правилата за правоприемството в текста на чл. 1012 на Companies Act`2006, а впоследствие - и за евентуалното призоваване на този търговец по действащия от 13.ХІ.2008 г. насам Регламент (ЕО) № 1393/2007 г. на Съвета.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 885 на С. апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 26.V.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 183/2010 г. В ЧАСТТА, с която е била оставена без уважение частната жалба на синдика на М. [фирма] /н./ Р. Й.. Г. срещу определение на СГС, ТК, с-в VІ-9, от 27.ХІ.2009 г. за прекратяване на първоинстанционното производството по т. д. № 2022/07 г., образувано по предявените от този синдик и съединени под условието на евентуалност отменителни искове: с правно основание по чл. 647, т. 7 ТЗ – за обявяване недействителността и съответно по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ – за прогласяване нищожност на договор за цесия от 28.Х.2005 г., по силата на който М. [фирма] /н./ е прехвърлило на британско д-во със седалище в Л. свое вземане в размер на 670 706 лева, КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО С НЕГОПРЕКРАТИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СГС.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на С. градски съд, който да приложи Регламент № 1206/2001 г. при изясняване правосубектността на ответното британско търговско дружество.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2


















Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 841 по описа за 2010 г.