Р Е Ш Е Н И Е № 364 С о ф и я, 27 с е п т е м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 с е п т е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1210/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. А. Е. от ....., в момента в затвора София, против решение № 476 от 20.02.2013 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1123/2012 г., която се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с която се отправя искане за отмяна на решението и оправдаването му по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Н.Т. от САК поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Гражданската ищца М. А. П. от София, редовно уведомена, не взема участие лично или чрез повереник в касационното производство и не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 269 от 08.10.2012 г., постановена по НОХД № 4216/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият И. А. Е. от ...., в момента в затвора София е признат за виновен в извършването на 19.07.2012 г. в София на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 8 години лишаване от свобода, от което е приспаднато предварителното му задържане от 19.07.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила, като е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата М. А. П. от ....., като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 384 лв като обезщетение за причинените й имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл относно направените разноски по водене на делото и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска, според него в размер на 15,36 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за необосноваността й при извеждане на фактическата обстановка и заради неправилното приложение на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. С решение № 476 от 20.02.2013 г. по ВНОХД № 1123/2012 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наказанието на жалбоподателя от 8 години на 6 години лишаване от свобода, коригирал е размера на дължимата се държавна такса на 50 лева и е потвърдил присъдата в останалата част. В касационната жалба на защитника на подс.Е. адв.Н.Т. от САК е заявено като касационно основание това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради направените от въззивния съд незаконосъобразни правни изводи с искане обжалваното решение да бъде отменено и същият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. В пренията пред касационната инстанция от защитника алтернативно се поддържа и искане за намаляване на размера на наложеното му наказание, но извън срока за обжалване, което според прокурора е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Недоволството на подс.Е. и на защитника му касае отказа на апелативния съд да възприеме поднесената от него теза за случилото се и го оневини поради оборено обвинение той да е автор на инкриминираното деяние. Именно в тази насока подлага на критика показанията на свидетелите М.П., Ш. и пострадалата П., позовавайки се и на обстоятелството, че при задържането му не са открити в него отнетите със сила от пострадалата вещи. Всъщност, касационната жалба е копие на въззивната с допълнение относно произнасянето на апелативния съд и не отчита характера на касационното производство, нито коментира качествата на атакувания въззивен съдебен акт. ВКС намира, че касаторът и защитника му са получили дължимия се от апелативния съд отговор на оплакванията им досежно доказателствения анализ на първостепенния, с който с основание се е съгласил, допълвайки го със собствени съображения и относно довода за не откриването у него на някоя от отнетите от пострадалата вещи и поведението при задържането му (стр.5-9 от мотивите на решението). Той пространно се е обосновал защо следва да се даде вяра на показанията на пострадалата П., подкрепена от св.П. и св.Ш., категоричността й при извършеното разпознаване, след подробно описание на характеризиращите нападателя й отличителни белези. Не са налице коментираните в жалбата противоречия в показанията им, които да компрометират достоверността им и правилно са вложени в основата на извода на съда за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Няма превратност при оценката на тези доказателствени източници, нито неоснователно игнориране на обясненията на последния, чиято теза основателно е отхвърлена като защитна и доказателствено необезпечена. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Още по-малко, при тези приети за установени факти, е налице и неправилно приложение на материалния закон, като това оплакване се поддържа единствено на основата на изначално поддържаната от подс.Е. теза за липса на съпричастност с инкриминираното деяние, теза, която основателно е приета за доказателствено оборена. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на всички съставомерни признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, като е отговорил и на възражението относно изчисляване на срока по чл.30, ал.1 от НК във връзка с правилното очертаване на „опасния рецидив” при касатора. Поради изложеното не може да се приеме и оплакването на наличие на основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваното решение поради неправилно приложение на закона. В касационната жалба липсва изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.Е. наказание, но с оглед наведеното за несправедливото му осъждане въобще, дори и с намаляването на това наказание от въззивната инстанция, следва да се извърши преценка и за наличие на такава. Апелативният съд е оценил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, относими към обема на дължимата му се санкция и е смекчил наложеното му от градския съд наказание със съображения относно интензитета на употребената спрямо пострадалата сила за отнемане на златните й бижута, сравнително ниската им пазарна стойност, което снижавало обществената опасност на деянието, а и на дееца, който пък не бил оказал съпротива при задържането му от органите на МВР. ВКС, макар да изразява известно несъгласие с тези съображения (защото при нападението пострадалата е имала основен ангажимент към внучето си, а не да се брани от подсъдимия, а отнетите й бижута са имали и друга сантиментална стойност, извън пазарната, която пък съвсем не е незначителна – 384 лв), намира, че и в този му размер, наказанието на подсъдимия дава възможност за постигане на целения поправящ и превъзпитаващ го ефект. Не е налице явно несъответствие между обществената опасност на извършеното от него и на личността му като престъпен деец и затова не следва да се коригира размерът на наложеното му наказание в исканата посока. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 476 от 20.02.2013 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1123/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: