Р Е Ш Е Н И Е №. 138 София, 01.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1141/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. И. Х., Т. П. Х. и В. И. Х. срещу въззивно решение № 1076 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1098/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, което е оставено в сила решение № 3017 от 25.11.2009 г. по гр.д.№ 3488/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което всеки от тях е осъден да заплати на С. [фирма] на основание чл.92 ЗЗД по 11 050 лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по предварителен договор от 25.03.2008 г. и солидарно са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение по чл.82 във вр. с 79 ЗЗД за претърпените от неизпълнението вреди в размер на 4 360 лв. Касаторите поддържат, че решението в частта, с която е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД е постановено в нарушение на материалния закон и молят да се отмени като неправилно. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира разноски. С определение № 369 от 23.05.2012 г. по т.д.№ 1141/2010 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса - допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за неизпълнение на едно и също договорно задължение. Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу касаторите искове по чл.92 и чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД, основани на неизпълнението на последните като продавачи по сключен предварителен договор, по който се задължили да му прехвърлят идеална част от собствеността върху недвижим имот и да му учредят право на строеж Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, като изцяло препратил към мотивите му. С последното е прието, че в уговорения едномесечен срок, ответниците не изпълнили основното си задължение да сключат окончателен договор, поради което счел, че всеки от тях дължи уговорената в предварителния договор наказателна неустойка в размер на по 11 050 лв., в който размер уважил исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД. По иска с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД е прието, че ищецът е доказал направени от него разходи във връзка с проучване на пазара на недвижими имоти, възложено по договор на трето лице, на което заплатило възнаграждение в размер на 3 900 лв., извършено е геодезическо заснемане на имота срещу сумата 360 лв. и е заплатен хонорар на адвокат за изготвяне на проект за нотариален акт в размер на 100 лв., така направените от ищеца разходи се намирали в причинна връзка с виновното поведение на ответниците, поради което ги осъдил солидарно да му заплатят обезщетение за претърпените от него вреди в размер общо на сумата 4 360 лв., ведно със законната лихва върху нея. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира следното по поставения правен въпроси Касационното обжалване е допуснато поради констатираното противоречие на даденото с обжалваното решение разрешение по посочения правен въпрос с разрешенията по него, съдържащи се в Решение № 257 от 22.01.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 1549/2000 г., V г.о. и Решение № 34 от 22.09.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 291/1998 г., 5 чл.с-в. в които е прието, че според действаща нормативна уредба е недопустимо кумулирането на неустойка и обезщетение за едно и също неизпълнение, като в този случай се дължи неустойката заедно с разликата до размера на вредите, ако същите надвишават по размер неустойката. По въпроса за възможността за кумулиране на неустойка и обезщетение за вреди, но в хипотезата на забавено изпълнение, по новия процесуален ред е постановено Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК, с което е споделено становището, застъпено в цитираната незадължителна практика на ВКС, но с уговорката, че ако неустойката е алтернативна, кумулативна, изключителна или евентуална, то възможността за кумулиране на неустойка и обезщетение или за изключване на претенциите било за обезщетение или за неустойка, следва да е изрично уговорена. Настоящият съдебен състав, като се присъединява към становището, застъпено в Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., в съответствие с основанието за допускане на касационното обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК в рамките на произнасянето си намира, че на поставения от касаторите въпрос допустимо ли е кумулиране на неустойка и обезщетение за едно и също неизпълнение отговорът е отрицателен, когато в договора е включена единствено клауза за неустойка, без допълнителна уговорка относно вида й. В този случай последиците от неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми, т.е. дължи се неустойката заедно с разликата до размера на вредите, ако същите надвишават по размер неустойката – чл.92, ал.2 ЗЗД. При така приетия отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос, съдът намира жалбата на касаторите за основателна. Доколкото в предварителния договор страните по спора са включили единствено клауза за неустойка, направеният от окръжният съд извод, че за неизпълнение на основното им договорно задължение ответниците дължат едновременно както неустойка, така и обезщетение в пълен размер за претърпените от ищеца вреди е направен изцяло в противоречие с даденото разрешение по посочения материалноправен въпрос. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция. Видно от данните по делото, дължимите за него неустойки от по 11 050 лв. надхвърлят по размер претендираното обезщетение за сумата 4 3690 лв. е, което налага решението в частта за присъждането му да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД. При този изход на спора на кастора В. И. Х. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 317.20 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1076 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1098/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, което е оставено в сила решение № 3017 от 25.11.2009 г. по гр.д.№ 3488/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта с която К. И. Х., Т. П. Х. и В. И. Х. са осъдени на основание чл.82 във вр. с 79 ЗЗД солидарно да заплатят на С. [фирма] обезщетение за вреди в размер на 4 360 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на С. [фирма] срещу К. И. Х., Т. П. Х. и В. И. Х. за заплащане на сумата 4 360 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 25.03.2008 г. ОСЪЖДА С. [фирма] да заплати на В. И. Х. разноски по делото в размер на 317.20 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: