Р Е Ш Е Н И Е № 204 Гр. София, 05 юни 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора НИНА ПАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 140/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на служебния защитник на подс. Н. Ю. А. - адв. П., срещу решение № 103/28.06.2022 година по в.н.о.х.д. № 188/2021 година на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 260005/07.10.2020 година по н.о.х.д. № 356/2019 година по описа на ОС Шумен и наложеното на подс. А. наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК е намалено на тринадесет години лишаване от свобода. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, но словно са изложени оплаквания, които се отнасят до всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните права на подсъдимия и защитника, поради едноличното и в закрито заседание назначаване от въззивния съд на комплексна медико-балистична експертиза, с което била препятствана възможността им да поставят първоначално въпроси към експертите. Контролираната инстанция била допуснала неотстранимо нарушение на процесуалните правила, допускайки присъствието на пострадалата Н. М. при разпита на вещите лица вместо да я отстрани от залата, след което тя била разпитана от съда допълнително. Решението и присъдата били постановени само и единствено на предположения в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като със заключението на назначената експертиза, което съдържало предположения, не бил даден отговор на основния въпрос дали с процесното „оръжие“ може категорично и несъмнено да бъде причинена смъртта на пострадалата, след като й е била причинена лека телесна повреда без опасност за живота. Излагат се и подробни съображения защо според касатора не е налице пряк или косвен умисъл у подсъдимия за убийство на пострадалата. Оспорва се дадената от въззивния съд оценка на показанията на пострадалата Н. М. като достоверни, за които се твърди че са противоречиви и променени след изслушването на заключението на вещите лица. Оспорва се доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и инкорпорирани в доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 279 НПК с аргумент, че те били идентични със снетите обяснения по ЗМВР. Оспорва се доказателствената стойност на показанията на разпитани полицейски служители от гр. Разград, на които подсъдимия съобщил за стореното и така е направил извънпроцесуални самопризнания без защитник и преди да има качеството на свидетел или обвиняем. В подкрепа на това оплакване касатора се позовава на решението на ЕСПЧ от 08.03.2018 година по жалба 34779/09 година „Димитър Митев срещу България“ и множество решения на ВКС. Явната несправедливост на наказанието се свързва с липсата на обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Не били взети предвид изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства – действията на подсъдимия след деянието, които са спомогнали да се докаже същото, пълното съдействие при разследването, личното му явяване пред органите на МВР в гр. Разград, за да съобщи за стореното, причинения от деянието резултат – лека телесна повреда без опасност на живота, мотивите и подбудите за извършването на деянието. За илюстриране на прекомерната тежест на наложеното наказание са посочени множество присъди на други съдилища, с които на подсъдимите лица за убийство и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства били наложени по-леки наказания. В условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимия А. за деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК или да бъде смекчено още намаленото му от въззивния съд наказание. В съдебното заседание пред ВКС подс. А., който е с неустановен адрес в страната, обявен е за общодържавно издирване и за когото е издадена и европейска заповед за арест във връзка с настоящото наказателно производство, не се явява. Защитникът му поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и пледира за оправдаване на подсъдимия. Излага съображения за негоден опит за убийство, доколкото по делото не било установено с категоричност, че с процесното оръжие може да бъде причинена смърт. Счита, че ако подсъдимият трябва да носи наказателна отговорност, то наказанието му следва да бъде сведено в размер на около 3-4 години. Прокурорът от ВКП счита, че касационната жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Сочи, че по делото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция е изпълнила указанията, дадени от предходен състав на ВКС, аналитичната дейност на въззивния съд не страда от пороци, решението не почива на предположения, правилно е приложен материалният закон, а намаленото наказание с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК не е явно несправедливо. Частният обвинител и граждански ищец Н. М. и повереника считат подадената жалба за неоснователна и молят да бъде потвърдено решението на въззивния съд. В реплика касаторът сочи, че в първоинстанционното производство частният обвинител и повереника му са заели становище, че десет години лишаване от свобода би било справедливо наказание за подсъдимия А.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда № 260005/07.10.2020 година, постановена по н.о.х.д. № 365/2019 година, Окръжен съд – Шумен признал подс. Н. Ю. А. за виновен в това, че на 22.05.2019 година в гр. Шумен, по бул. "Симеон Велики", направил опит умишлено да умъртви Н. В. М., като макар деянието да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици на това престъпление и деянието е извършено в условията на домашно насилие и предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на А. М. и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е наказан с две години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че от 21.05.2019 година до 22.05.2019 година в гр. Шумен държал огнестрелно оръжие – преправен газов револвер, марка „Екоl“, модел „Viper 6“ с фабричен номер Е6UP-17070019, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е наказан с две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил най-тежкото от така определените наказания - петнадесет години лишаване от свобода и постановил то да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК и наложеното със споразумение № 105/18.05.2016 година по н.о.х.д.1257/2016 година на Шуменския районен съд наказание от една години и два месеца, което е постановено да се изтърпи също при първоначален „строг“ режим. С присъдата подс. А. е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК за извършено на 22.05.2019 година хулиганство при управление на моторно превозно средство и е осъден да заплати на гражданския ищец Н. М. обезщетение за причинени от деянието по чл. 116 НК неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, възложил в негова тежест разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия А. първоинстанционната присъда била проверена от Варненския апелативен съд и потвърдена изцяло с решение № 260028/05.03.2021 година по в.н.о.х.д. № 6/2021 година. След това въззивното решение било проверено по жалба на защитника на подс. А. и от ВКС, който с решение № 93/04.06.2021 година по н.д. № 325/2021 година го отменил само в потвърдителните му части относно признаването на подс. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, относно определянето на основание чл. 23 НК като най-тежко наказание наложеното по чл. 116 НК в размер на петнадесет години лишаване от свобода и относно гражданско-осъдителната част на присъдата и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна от стадия по допускане на доказателства. В останалата част решението е оставено в сила. С решение № 103/28.06.2022 година по в.н.о.х.д.№ 188/2021 година, предмет на настоящия втори по ред касационен контрол, първоинстанционната присъда, с която подс. А. е признат за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК е изменена в санкционната й част и наложеното наказание от петнадасет години лишаване от свобода на основание чл. 58, б. „а“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е намалено на тринадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-тежко наказание измежду наложеното с възивното решение за престъплението по чл. 116 НК наказание и наказанията за престъпленията по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 339, ал. 1 НК по първоинстанционната присъда в размер на тринадесет години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в гражданско-осъдителната й част и на подсъдимия са възложени направените във въззивното производство съдебни разноски. Върховният касационен съд в настоящия си състав за втори път намира за нужно да посочи, че оплакванията на касатора, макар да се поддържа, че се отнасят до приложението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието, по своето съдържание в преобладаващата си част са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В тях се съдържат доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, както и на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата по чл. 14, ал. 1, чл. 105, ал. 2, чл. 107, ал. 5, чл. 303, ал. 1 НПК, поради което следва да бъдат разгледани първи, защото ако се констатира тяхното наличие, това би обусловило касиране на обжалваното решение само на това основание без разглеждане на оплакванията за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: Не са налице заявените с касационната жалба оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила. Контролираната инстанция се е съобразила с дадените й указания в отменителното решение на ВКС и за да изясни съществените за правилното решаване на делото въпроси, които са останали неразрешени чрез заключенията на самостоятелните съдебно-балистична и съдебно-медицинската експертиза, е назначила комплексната криминалистична експертиза в закритото заседание по допускане на доказателства по чл. 327 НПК, от който стадий й е било указано да започне новото разглеждане на делото. С това процесуалните права на подсъдимия А. и на неговия защитник не са били нарушени. Както подсъдимият, така и защитникът-касатор са разполагали с процесуалната възможност по чл. 153 НПК, ако са считали, че заключението по комплексната съдебна медико-балистична експертиза е недостатъчно пълно и ясно, да поискат назначаването на допълнителна експертиза, която да отговори на въпросите, които според тях имат значение за главния доказателствен факт и са останали неизяснени, или пък ако считат, че заключението необосновано, да поискат мотивирано изготвянето на повторна експертиза. Подобни искания не са били отправени към въззивния съд, а касаторът и неговият подзащитен лично са участвали в заседанието по приемане на заключението и са поставили своите въпроси към вещите лица. Не може да бъде споделено оплакването, че съдът е допуснал неотстранимо нарушение на процесуалните правила, като е изслушал вещите лица по назначената експертиза в присъствието на пострадалата Н. М.. То очевидно не държи сметка за това, че пострадалата е страна в процеса в качеството й на частен обвинител и граждански ищец и разполага с процесуалните права по чл. 79 и чл. 87 НПК, сред които е и това да участва лично в съдебното производство. Дадените от нея допълнителни показания са обсъдени от решаващия съд внимателно и във взаимовръзката им с показанията на свидетеля-очевидец на инцидента А. М., разпитан също във въззивното производство и заключението на приетата комплексна експертиза. Съзряното от защитата противоречие и изменчивост в показанията на свидетелката е за детайли, които по никакъв начин не внасят изменения в установените от решаващите съдилища съществени за предмета на доказване факти – кой е стрелял по нея, с какво оръжие, колко изстрела са произведени, от какво разстояние, годно средство за причиняване на убийство ли е оръжието по начина, по който е било снарядено, какво е било взаимното разположение на дееца и пострадалата, когато е настъпило увреждането. Тези факти са установени не само от нейните показания, дадени пред първата и въззивната инстанция, но и от тези на свидетеля-очевидец М., от веществените доказателства по делото, писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и медицинска документация във връзка с проведеното оперативно лечение, при което е изваден попадналия в лявата задушно-тилна част на главата проектил и потвърдени по експертен път от приетите от двете инстанции заключения на назначените експертизи. Не отговаря на действителното положение по делото и че присъдата и въззивното решение са постановени единствено и само на предположения в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Следва да се посочи, че предмет на касационния контрол е не първоинстанционния, а въззивния съдебен акт. С него е даден ясен и категоричен отговор, обоснован с приетото заключение на назначената във въззивното производство комплексна експертиза, което не е оспорено от касатора, че преработеният газов револвер, снаряден по начина, по който е процедирал подсъдимият, е огнестрелно оръжие, годно да причини смърт при произведен изстрел от дистанция не повече от три метра и засягане на жизненоважни анатомични структури – глава, шия, горна част на гръдния кош (в.н.о.х.д., л. 151). За предмета на доказване – осъществил ли е подс. А. от обективна страна довършен опит за умишленото умъртвяване на пострадалата, релевантният факт е годността на употребеното средство на престъплението да причини смърт, а не постигнатият с него общественоопасен резултат – причиняването на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Не се установява претендираното дискредитиране на доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279 НПК, поради съвпадението им със снети от него обяснения от служители на полицията, което е видно при съпоставяне на съдържанието на протокола за разпит на обвиняем (ДП, т. 1, л. 105-106) и снетото от двама полицейски служители обяснение (ДП, т. 2, л.284). Обясненията са дадени пред компетентен разследващ орган, непосредствено след привличането на А. като обвиняем за престъпление по чл. 116, вр. чл. 18, ал. 1 НК, в присъствието на защитник, който не е възразил по начина на провеждане на разпита, а съставеният протокол е подписан без забележки по съдържанието му от защитника и обвиняемия. Некоректно е позоваването от касатора на решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“, както и на решенията по к.н.д. № 1220/2013 година, н.д. №1159/16 година на ВКС и н.д. № 895/2016 година на ВКС. Във всички тях е приета недопустимост като доказателствено средство на показанията на полицейски служители по повод на провеждани от тях оперативни беседи със лица, заподозрени в извършването на престъпления, при които са постигнали извънпроцесуалните им самопризнания, че са извършители на престъпленията и за начина на извършването им. Узнатите по оперативен път факти след това са били възпроизвеждани от полицейските служители в досъдебното и съдебното производство, обсъждани са от съда като част от доказателствената маса и са послужили за постановяването на осъдителна присъда. По това дело няма данни за провеждани с подсъдимия оперативни беседи. Разпитите на полицейските служители Д. и Д. се отнасят само до факта, че след деянието подсъдимият А. сам се е явил в ОДМВР – гр. Разград и е съобщил за извършено от него престъпление – убийството на съпругата му. В мотивите на присъдата и въззивното решение е отразен само този факт – личното явяване на дееца със съобщение, че е извършил престъпление (л. 101, 104-105 от н.о.х.д, л. 149 гръб от в.н.о.х.д.). Авторството на подсъдимия и фактическата обстановка, при която е извършил деянието, са установени от другите доказателствени източници – свидетелските показания на Н. М. и А. М., писмените доказателства и доказателствени средства, веществените доказателства и заключенията на експертизи. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Поначало, неправилното приложение на материалния закон се поддържа от касатора въз основа на заявените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, каквито не са налице. Необходимо е повторно по това дело да се посочи, че след като аналитичната дейност на апелативния съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, върховната инстанция е обвързана от фактическите констатации на решаващите съдилища и може да оправдае осъден подсъдим на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК само в случаите, когато приетата за доказана фактология налага извод, че деянието не е престъпно или не е извършено от дееца. При установената фактология обаче, подобни изводи не могат да бъдат направени и деянието на подс. А. осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на довършен опит за умишлено умъртвяване на Н. М. при наличието на две квалифициращи го обстоятелства – предумисъл и в условията на домашно насилие. Изложените аргументи за субективна несъставомерност на деянието са изградени от касатора след произволна интерпретация на минимална част от установените по делото обстоятелства. Игнорирани са най-съществените факти, от които се установява субективното отношение на дееца към деянието му и целените от него общественоопасни последици – предварителната подготовка на средството за престъплението – набавяне първо на един, а след това и на втори газов пистолет, преправянето им на огнестрелно оръжие, провеждането на прострелване на преправените пистолети за проверка на поразяващото им действие, поставянето на проследяващо устройство на автомобила, с която жертвата редовно е пътувала до местоработата си, начинът по който е осъществено принудителното спиране на автомобила, в който се е намирала, разстоянието между жертвата и стрелеца и взаимното им разположение при произвеждането на изстрелите, насочеността на оръжието към жизненоважен орган, какъвто е главата и броя на произведените изстрели през сваления прозорец. При тези факти твърдението на касатора, че подс. А. не е действал при пряк или евентуален умисъл, е несъстоятелно и не е съобразено със задължителната съдебна практика, посветена на умишлените убийства – т. 3 на ППВС 2/1957 година. Отделен въпрос е, че поначало евентуален умисъл изобщо не би могло да се обсъжда, след като обвинението е за опит за убийство. Лайтмотивът на касационната жалба, че подс. А. не може да отговаря за опит за убийство след като на Н. М. е причинена лека телесна повреда налага да бъде припомнена и задължителната съдебна практика по т. 7 на ППВС 2/1957 година. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК: Наложеното на подс. А. наказание не е явно несправедливо. Наказателната отговорност е винаги лична и индивидуализацията на наказанието се извършва след съобразяване на степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Поради това посочването в подкрепа на заявеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК на съдебни актове на различни съдилища, с които се налагат наказания в по-нисък размер, е неудачно, защото фактите при тях са различни, поради което и обстоятелствата по чл. 54 НК по своето съдържание и тежест не са едни и същи. Не отговаря на действителното положение по делото, че в решението апелативният съд не е коментирал смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въззивният съд изрично е изразил съгласието си с посочените от първоинстанционния съд отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (л. 151-152 от в.н.о.х.д.). Шуменският окръжен съд е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на дееца и частичните му самопризнания. За отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени лошите характеристични данни за подсъдимия и предишните му осъждания за престъпления от общ характер. Вярно е, че съдействието което подсъдимият е оказал, за да бъде открито средството за извършване на престъплението, не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то само по себе си не е от изключителен характер, нито заедно с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства води до извод за тяхната многобройност. От своя страна, противно на твърдението в касационната жалба, Варненският апелативен съд е взел предвид при индивидуализацията на наказанието медикобиологичната характеристика на причиненото на пострадалата Н. М. телесно увреждане като лека телесна повреда и се е съобразил със спецификата на средството за извършване на престъплението, съпоставяйки поразяващото му действие с това на стандартните огнестрелни оръжия. Коригирана е преценката на първата инстанция, че с оглед мотивите за извършване на престъплението, причините, поради които не е настъпил искания престъпен резултат (инстинктивното обръщане на главата от пострадалата надясно), личната степен на обществена опасност на подсъдимия, отношението му към пострадалата, влиянието, което това отношение е оказало над малолетния им син, както и неполагането на грижи за трите им деца, поисканото наказание в размер на десет години лишаване от свобода от прокурора и с което частният обвинител се е съгласил, не би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК. Въззивният съд е приел, че са налице условията на чл. 58, б. „а“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е смекчил първоначално определеното наказание от петнадесет на тринадесет години лишаване от свобода. Наказание в по-нисък размер предвид личната степен на обществена опасност на дееца и явната липса на осмисляне на извършеното, обективирана в изразената пред първата инстанция готовност да плати обезщетение в двоен размер от заявения с гражданския иск срещу налагането на наказание от пет-шест години лишаване от свобода, не би постигнало целите на специалната превенция – да му се въздейства с достатъчен интензитет поправително, предупредително и възпиращо. По повод на репликата на касатора към повереника на частния обвинител следва да се посочи, че заетата позиция от пострадалата като страна в процеса пред първата инстанция е без правно значение, тъй като първоинстанционният съдебен акт не е проверяван по нейна инициатива. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/28.06.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 188/2021 година по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.