Ключови фрази
Частна касационна жалба * неустойка * нередовност на заявление за издаване на заповед за изпълнение * заповед за изпълнение въз основа на документ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

София, 01.08.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4027/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Д. Б. чрез неговия пълномощник адв. А. А., против определението от 17.05.2012 г. по гр.д. № 6357/2013 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба от Й. Б. против разпореждане от 01.04.2013 г. по гр.д. № 10515/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, ал.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси: може ли съдът в заповедното производство да издаде заповед за изпълнение, когато вземането, произтичащо от нотариален акт, не е определено, но е определяемо и в заявлението заявителят го е определил и е посочил начина за определянето му; едно определяемо задължение прави ли документът по чл. 417 ГПК нередовен от външна страна. За да обоснове твърдяното противоречие се позовава на определение № 234 от 23.03.2011 г. по ч.т.д. № 205/2011 г. на ВКС, І т.о. и определение № 923 от 30.12.2011 г. по ч.т.д. № 893/2011 г. на ВКС, І т.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеният от заявителя нотариален акт не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение притезание срещу длъжника, спрямо когото се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като размерът на задължението за неустойка не е определен, а съдът не може да определи точния размер без да ползва заключение на вещо лице.
В представеното от жалбоподателя с частната касационна жалба определение № 234 от 23.03.2011 г. по ч. т. д. № 205/2011 г. на ВКС, I т. о. е прието, че съдът може да постанови издаване на заповед за изпълнение за вземания за обезщетение за забава и за неустойка, чийто размер не е цифрово определен в документа по чл. 417, ал.3 ГПК, но е определяем, ако страните са уговорили в договора критериите за определянето му и ако в заявлението този размер е посочен като абсолютна величина. В същия смисъл е и приетото в определение № 932 от 30.12.2011 . по ч.т.д. № 893/2011 г. на ВКС, І т.о.
Цитираните определение са постановени в производство по чл. 274, ал.3 ГПК и съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на която даденото от въззивния съд разрешение на същия въпрос противоречи. Поради това въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на соченото от жалбоподателя основание.
По същество частната касационна жалба е основателна.
Към подаденото заявление по чл. 417 ГПК заявителят е приложил нотариален акт № 142, т.02, дело № 303/2007 г. на нотариус Н. Г., обективиращ договор за учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за строителство. Страни по този договор са П. И. К., Й. Д. Б. и В. В. Х., които в качеството си на собственици на поземления имот са учредили на [фирма] право на строеж за построяване на жилищна сграда, като запазили за себе си правото на строеж за определени обекти в нея. Срещу така учреденото право на строеж дружеството поело задължение да построи изцяло сградата със свои средства и за своя сметка до степен завършеност за обектите на собствениците, съгласно уговореното в същия договор. Съгласно т.Х от нотариалния акт, страните уговорили, че сградата ще бъде построена в срок от 24 месеца, който срок започва да тече тридесет дни след даване на строителната линия за обекта, а този срок за получаване на строителната линия е един месец от вписване на нотариалния акт. Приобретателят се задължил също в срок от три месеца от построяване на сградата да осигури въвеждането й в експлоатация с надлежен документ. Страните уговорили, че при неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в 24 - месечния срок, приобретателят дължи на собствениците- учредители неустойка в размер на 1 евро за всеки квадратен метър месечно, за собствените им обекти.

Изложеното налага извод, че неустойката не е уговорена в абсолютен размер, но са ясни критериите за определянето й. В т.Х от нотариалния акт са определени всички компоненти, релевантни за определяне размера и изискуемостта на вземането - срокът, в който е следвало да бъде предадена сградата с Акт образец № 15, размерът на неустойката за 1 кв.м. месечно, площта на обекта, за която се дължи. Към заявлението са представени и доказателства от категорията на посочените в чл. 418, ал.3 ГПК, установяващи началото на срока за изпълнение на строителството и моментът, в който приобретателят е изпълнил задължението си за предаване на сградата с Акт образец 15. С оглед на това като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 418 за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като размерът на неустойката не е бил точно определен в документа по чл. 417, т.3 ГПК, въззивният съд постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и по същество следва да бъде уважено направеното от заявителя искане. Евентуалните грешки на заявителя или спорът относно определения размер на вземането, подлежат на разглеждане и разрешаване в исковото производство по чл. 422, ал.1 ГПК след депозиране възражение на ответника.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 17.05.2012 г. по гр.д. № 6357/2013 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определението от 17.05.2012 г. по гр.д. № 6357/2013 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 01.04.2013 г. по гр.д. № 10515/2012 г. на Софийски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.3 ГПК за заплащане от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.8, представлявано от И. Р. Н., в полза на Й. Д. Б., за сумата 9 917 лв, представляваща неустойка, съгласно т.Х от нотариален акт № 142, т.02, дело № 303/2007 г. на нотариус Н. Г., за периода 02.02.2010 г.- 04.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2013 г. до окончателното й заплащане; лихва за забава върху тази сума за периода 08.02.2010 г.- 07.03.2013 г. в размер на 1 577.87 лв.; и 710 лв. разноски за производството.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: