1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 60062 гр. София, 03.08.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 282 по описа за 2020 година. Производството е по чл. 290 от ГПК. Касаторът – ищец „Уотъринженеринг“ ЕООД обжалва решението на Апелативен съд – Велико Търново по т.д. 180/19 г., в частта, с която съдът по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ е оставил без разглеждане същия относно част от вземането на стойност 800 000 лв и е прекратил производството по делото. Излага подробни съображения, като счита, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Счита, че неправилно е преценено, че е формирана сила на пресъдено нещо относно тази част от вземането. Освен това било налице нарушение на чл. 269 от ГПК. Не били изложени съображения по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ. Решението било необосновано, защото се приемало, че е налице идентитет по предмета на в.т.дд 302/2016 г. и иска с правно осонвание чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Искът по т.д. 302/16 г. бил преждевременно предявен. Именно с изтичането на давността по записа на заповед, възниквало право на иск на основание чл. 534 от ТЗ. Освен това твърди нарушение на материалния закон, което мотивира с действието на възражението за погасителна давност, на основание чл. 531 от ТЗ, по иска с правно основание чл. 538 от ТЗ. Моли да се отмени решнеието в частта относно оставяне без разглеждане на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ. Ответникът по тази касационна жалба Общинта Ветово оспорва същата. Касационният жалбоподател Община Веитово обжалва решението на въззивния съд по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ, в частта, с която съдът е уважил иска на „Уотъринженеринг“ ЕООД за сумата от 358 950 лв. Излага подробни съображения за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение между Община Ветово и Сдружение Лудогорие, както и че ищецът „Уотъринженеринг“ ЕООД в качеството си на джиратар е недобросъвестен. Счита, че липсата на вземане по каузалното правоотношение следва да се отрази на липсата на вземане по записа на заповед , а съответно по иска за менителнично неоснователно обогатяване. Освен това поддържа, че цялостно искът по чл. 534 от ТЗ е недопустим, защото е налице влязло в сила съдебно решение по в.т.д. 302/16 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба „Уотъринженеринг“ ЕООД оспорва същата. Излага съображения, че не може да се приеме тезата на касатора, тъй като било съобразено каузалното правоотношение конкретно споразумението от 13.01.2012 г. По същество счита, че изцяло следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ, поради наличие на влязло в сила съдебно решение, макар и за част от вземането, то отричайки изцяло спорното право, трябвало и за разликата да се приеме, че е формирана сила на пресъдено нещо. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 638 от 24.11.2020 г. по т.д. 282/20 г. по описа на Върховния касационен съд на Р България е допуснато касационно обжалване на решение № 243 от 15.10.2019 г. по в.т.д. № 180/19 г. Апелативен съд - Велико Търново в частта, по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ на „Уотъринженеринг“ ООД срещу Община Ветово за заплащане на сумата от 1 158 950 лв, по който иск въззивният съд е оставил в една част без разглеждане иска за сумата от 800 000 лв и едновременно с това по същия иск е осъден ответникът Община Ветово да заплати на „Уотъринженеринг“ ООД сумата от 358 950 лв, на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, въз основа на издаден запис на заповед от 12.01.2012 г., в полза на сдружение „Лудогорие“, джиросан на 16.01.2012 г. на „Уотъринженеринг“ ООД. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, за преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е възприел за установени в процеса следните обстоятелства, а именно: че е сезиран с въззивна жалба от Община Ветово срещу решение на Окръжен съд Русе, с което по иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, е осъдена Община Ветово да заплати на „Уотъринжеренинг“ ЕООД сумата от 1 158 950 лв, дължима по запис на заповед от 13.01.2012 г. с издател Община Ветово в полза на „Сдружение Лудогорие“, джиросана на „Уотъринжеринг“ ЕООД, считано от 16.01.2012 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й заплащане както и съдебни разноски от 79 058 лв. Както и че пред първоинстанционния съд са били предявени при условията на евентуално съединение искове, така разгледаният с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, евентуално съединен в случай на отхвърляне на главния иск с иск на основание чл. 534 от ТЗ за заплащане на същата сума. При така възприетото сезиране, въззивният съд е приел за установени в процеса следните факти: С решение № 832 от 6.12.2013 г. на Окръжен съд – Русе по гр.д. 744/13 г. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на „Уотъринженеринг“ ООД към Община Ветово, дължимо на основание запис на заповед от 13.01.2012 г. в размер на 36 000 лв, частично от общо дължимо вземане в размер на 1 264 950 лв ведно със законната лихва от 10.05.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 2790/13 г. по описа на Русенски районен съд. Освен това е прието, че с влязло в сила решение № 15 от 03.02.2017 г. по в.т.д. 302/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено първоинстанционното решение и вместо него е отхвърлен предявеният, от „Уотъринженеринг“ ООД срещу Община Ветово, иск за заплащане на сумата от 800 000 лв, частичен иск от общо дължима главница от 1 128 950 лв, дължима на основание чл. 534 от ТЗ, поради неоснователно обогатяване на основание записа на заповед от 13.01.2012 г., издаден от Община Ветово в полза на Сдружение Лудогорие, джиросан на 16.1.2012 г. в полза на „Уотъринженеринг“ ООД ведно със законната лихва от 28.10.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че записът на заповед е издаден във връзка с каузални правоотношения, като издаването му е предвидено в чл. 5 от Споразумение от 13.1.2012 г., сключено между „Сдружение Лудогорие“ и Община Ветово за сумата 1 344 950 лв. Това споразумение констатирало наличието на вземания на сдружението от 1 700 062 лв, от които 1 344 950 лв главница и 63 123,73 лв лихви до 30.12.2009 г. и 291 988,53 лв лихви до 31.12.2011 г. Сдружението се е задължило да преработи за своя сметка и предостави на Община Ветово интегриран воден проект, отговарящ на изискванията на МОСВ, посочени в поканата за набиране на проектни предложения, да отпише от дълга натрупаните и дължими лихви, след което размерът на дълга е прието, че възлиза на 1 344 950 лв. Прието е, че страните по споразумението са уговорили заплащането да става на вноски, всяка от 30 000 лв, без ДДС на тримесечие, считано от 15.1.2012 г. до датата на получаване на проектното финансиране от МОСВ. Установен е фактът, че на 16.01.2012 г. между Сдружение „Лудогорие“ и „Уотъринженерирг“ ООД е сключено извънсъдебно споразумение към договор за инженерингови услуги № 03-А/15.5.2008 г. , свързано с подписаното между сдружението и „У. инженеринг“ ООД извънсъдебно споразумение от 13.01.2012 г. Страните били констатирали, че дългът към подизпълнителя е 1 685 771,50 лв, от които 1 204 950 лв, главница и 345 326,50 лв лихви. „Уотъринженеринг“ ООД се било задължило да предработи и представи на Община Ветово проекта от името на „Сдружение Лудогорие“, както и да отпише начислените лихви. Сдружението се е задължило да погасява дълга си като прехвърля внесените на всяко тримесечие суми от по 30 000 лв без ДДС. На същата дата 16.1.2012 г. записът на заповед, издаден от Община Ветово е джиросан от Сдружение Лудогорие“ на ищеца „Утоъринженеринг“ ООД. На 23.5.2013 г. между Община Ветово и Сдружение „Лудогорие“ било подписано споразумение, с което страните са заявили, че всички отношения между тях по спарзумението от 13.1.2012 г. са уредени: не се дължат никакви суми и се прекратява действието му, считано от 23.5.2012 г. в 15 дневен срок Община Ветово се била задължила да заплати на сдружението дължимите такси за 2009-2013 г. в размер на 2 500 лв, а сдружението да заличи вписания особен залог на вземания на Община Ветово. На 31.05.2013 г. било сключено ново споразумение между „Уотъринженеринг“ ООД и Сдружение „Лудогорие“ за уреждане отношенията, свързани с „Интегриран воден проект Община Ветово“, [населено място]“. Констатирано е, че размерът на дълга на Община Ветово към сдружението е 1 344 950 лв, джиросан от сдружението в полза на „Уотъринженеринг“. Дългът на Сдружението към „Уотъринженеринг“ ООД бил 1 189 450 лв и е обезпечен с джиросан запис на заповед. Страните били договорили, че занапред претенциите на „Уотъринженеринг“ ООД за дължимата главница ще бъдат отправяни към Община Ветово и отношенията между сдружението и дружеството са уредени. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че следва да разгледа абсолютните възражения за нищожност поради неспазване на формата и за погасителна давност, направени от длъжника, издател на записа на заповед. Съдът е направил е извод, че записът на заповед има реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Падежът е определен на определен ден и съвпада с датата на издаването му, но това не прави недействителен записа на заповед. Приел е, че възражението за погасителна давност, на вземането, основано пряко на записа на заповед, е основателно. С оглед установяване на част от вземането по записа на заповед на основание чл. 422 от ГПК за сумата от 36 000 лв е прието, че при предявен иск за разликата над 36 000 лв до напълно предявения размер от 1 158 590 лв, с оглед направеното възражение от ответника по иска Община Ветово, искът е погасен по давност. Този извод е обусловил отхвърляне на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, поради погасяване на вземането, произтичащо от записа на заповед по давност, на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Посочено е, че падежът на вземането е 12.1.2012 г. Тригодишният срок е изтекъл на 13.1.2015 г. Прилагайки тълкуването на чл. 214 от ГПК, направено с Тълкувателно решение 3/22.4.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е достигнал до извод, че при предявен частичен иск, за разликата над предявената част, давността не е спряна и прекъсната, включително и с действията по принудително изпълнение за посочения частичен размер на вземането по изп.д. 4481/13 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Отречено е извършени плащания в размер на 150 000 лв, извършени в периода 17.1.2012 г. до 09.01.2013 г. да признават вземането, тъй като са към кредитора Сдружение „Лудогорие“, а не към „Уотъринженеринг“ ООД, джиратар. Прието е, че и счетоводното отразяване не води до прекъсване на давността. Така въззивният съд е приел, че по давност е погасено вземането, основано пряко на записа на заповед. Искът с правно основание чл. 538 от ТЗ е отхвърлен. Поради настъпване на условието за предявяване на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ е пристъпено към неговото разглеждане. По отношение на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ въззивният съд е приел, че е недопустим частично поради наличие на сила на пресъдено нещо, формирана с решение № 15 от 03.02.2017 г. по т.д. 302/16 г. по описа на Апелативен съд – В. Търново на стойност 800 000 лв. Това е обусловило извод, че разглежданият евентуален иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ГПК е недопустим в частта, с която се претендира сумата от 800 000 лв и е оставен без разглеждане, а производството по него, прекратено. Прието е, че при предявен иск с правно основание чл. 534 от ТЗ между същите субекти е налице непререшаемост на спора на основание чл. 299 от ГПК и в тази част производството е недопустимо. Въззивният съд е приел, че решението по т.д. 302/16 г., относно разгледания вече между страните иск с пр авно основание чл. 534 от ТЗ, има произнасяне по основателността на иска, а не по неговата допустимост. Поради това, счита, че решението е формирало сила на пресъдено нещо и спорът между страните досежно вземането за 800 000 лв, основано на изгубване на правата по записа на заповед поради изтекла погасителна давност, е недопустим. Въззивният съд, разделяйки произнасянето си в по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ, в една част, оставяйки го без разглеждане и прекратявайки, а в другата част, приемайки че е допустим и разглеждайки го, е постановил решение, в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Въпреки разделянето на произнасянето по един иск, с прекратяване частично, а в друга част с произнасяне по същество, въззивният съд не е произнесъл недопустимо съдебно решение. Произнасяйки се по евентуално съдинения иск, въззивният съд е преценил, че е настъпило условието за произнасяне по него и при спазавне на предпоставките за това. Не е логично да се раздели иска по посочения от въззивната инстанция начин и да се приеме, в една част, че искът е недопустим, а в друга част, за разликата над определен размер, че искът е основателен. Преди всичко следва да се посочи, че при предявен частичен иск, съобразно разясненията на нормата на чл. 298 от ГПК, така както е прието в т. 2 от Тълкувателно решение 3/22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, когато искът е отхвърлен за част от вземането на едно и също основание и относно същото искане, решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо относно цялото вземане, включително непредявената част, както и по отношение на правопораждащите факти. В този смисъл, в настоящия случай, ако се приложи това правило на чл. 299 от ГПК, следва да се приеме, че искът в напълно заявения размер е недопустим. Но този извод не би бил в съответствие с нормата на чл. 299 от ГПК. Но преди всичко, въззивният съд е нарушил нормата на чл. 299 от ГПК, за да формира извод за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за постановяване на решение по съществото на спора по предявения иск с правно основание чл. 534 от ТЗ относно така посоченото от него вземане в размер на 800 000 лв, основано на изгубване на правата по записа на заповед. По този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Силата на пресъдено нещо, освен обективни и субективни предели, има и темпорални предели. При изтичане на определен срок от време, може отново да се предяви иск, от същия ищец срещу същия ответник, ако са настъпили нови факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо и с които правната норма свързва определени правни последици, като при разрешаване на материално-правния спор между страните, съдът следва да съобрази новонастъпилите факти. Силата на пресъдено нещо ще е отрицателна предпоставка за произнасяне на съда, само, ако съвпадат всички посочени предели на силата на пресъдено нещо, съответно няма новонастъпили факти, от значение за спорното материалноправоотношение. Правото на иск не съществува и предявеният иск ще е недопустим, само, ако е налице отрицателна процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал.1 от ГПК – същият правен спор вече да е решен с влязло в сила решение. Силата на решение по спор между страните, не е пречка за съществуването на правото на иск при повторно заведено дело относно същото материално право. Меродавният момент за установяване силата на пресъдено нещо е приключване на устните състезания по делото, с постановено решение, когато на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното правао, до приключване устните състезания. Силата на пресъдено нещо на основание чл. 298, ал.1 от ГПК се простира относно същото основание и същото искане на заявеното право. Съдебната пракитка приема, че при отхвърляне на осъдителен иск е допустимо да се предяви същият отново когато са настъпили нови основания за това. В настоящия случай, са налице тези предпоставки, доколкото е осъществено възражение за погасителна давност и същото е следвало да се разгледа като нов факт, спрямо влязлото между страните съдебно решение по гр.д. 302/16 г. по описа на АС – В. Търново. След като е изтекъл определен срок от време, то е допустимо отново да бъде предявен иска, след като са се осъществили релевантни за материалното правоотношение факти след датата на формиране на силата на пресъдено нещо. В случая, макар и да е изтекъл много кратък срок от време, между отхвърляне на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ по гр.д. 302/16 г. по описа на АС-В.Търонов и разгледания от въззивния иск на същото правно основание, това, което съдът следва да съобрази, е релевирано ли е възражение за изтичане на срока за погасителна давност на вземането по записа на заповед. Действително в процеса, по който е постановено гр.д. 302/2016 г., по описа на АС – В.Търново, длъжникът по записа на заповед, според мотивите на съда във влязлото в сила решение, не е направил възражение за погасителна давност относно вземането по записа на заповед и съдът не може служебно да разгледа срок на изтекла посасителна давност, на основание чл. 120 от ЗЗД. Но в настоящия процес такова възражение е релевирано в срока, предвиден в чл. 367 от ГПК. Не без значение е и обстоятелството, че въззивният съд е достигнал до извод по прекия иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, че вземането, основано пряко на записа на заповед, е погасено по давност. Следователно възражението за давност, ще е нов факт, релевантно за предявения повторно иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. След като при наличието на въззивна жалба от Община Ветово срещу осъдителното решение по иска с правно основнаие чл. 538 от ТЗ, е достигнал до извода, че са налице предпоставките за разглеждане на евентуално съединения иск, то е следвало да го свърже с новонастъпил факт спрямо разрешения между страните спор по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Наличието на възражение за изтекла погасителна давност не е съобразен с решението по в.т.д. 302/16 г. по описа, на Апелативен съд – Велико Търново, поради това е следвало да се приеме, че е факт, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо на посоченото решение и не е налице недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Ето защо въззивният съд е следвало да съобрази своето решение, с обективирания нов факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо – възражението за погасителна давност на вземането, основано на записа на заповед. Наличието на възражение за погасителна давност, релевирано в последващ процес, след отхвърляне на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ, изисква преценка, настъпил ли е факт, с който правната норма свързва определени последици. Това е факт относно спорно право, различно от основанието, на което е предявен иска и не е обхванат от силата на пресъдено нещо, доколкото се е осъществил след влизане на решението по т.д. 302/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в сила. Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ в предходния процес е станало именно поради липса на възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 531 от ТЗ по отношение на взеамането, основано пряко на записа на заповед. Няма пречка при отхвърляне на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ, поради липса на възражение за погасителна давност на вземането, основано на записа на заповед, вземането на основание чл. 534 от ТЗ да бъде предмет на нов иск, по който да се прецени наличие на възражение за погасителна давност и се прецени неговата основателност. Въззивният съд е приел, че възражението за давност е направено само по прекия иск с правно основание чл. 538, ал.1 от ТЗ и не е релевантно за иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.. Изтичането на давностния срок, съобразено от въззивния съд, може да породи право на иск на основание менителнично неоснователно обогатяване. А основателността на този иск следва да се прецени именно при разглеждане на този факт, както и на релевантните факти, подлежащи на установяване по този субсидиарен иск. В случая е допуснато нарушение на съществени процесуални правила, постановявайки обжалваното решение, а именно на нормата на чл. 299 от ГПК и на несъобразено релевирано в срока по чл. 367 от ГПК, възражение за погасителна давност на вземането, основано пряко на записа на заповед. Въззивният съд дължи произнасяне по изцяло предявения иск в напълно заявения размер. Липсата на произнасяне по същество за сумата от 800 000 лв и едновременно с това, произнасяне с осъдително решение за разликата до напълно предявения размер, е извършена в нарушение на чл. 299 от ГПК и на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, решението в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено. Допуснатото логическо противоречие в постановеното решение изисква произнасяне на въззивния съд отново изцяло по заявения иск на заявеното основание с разглеждане на всички възражения на страните. Невъзможно е при липса на произнасяне на възивния съд в една част по иска, а разглеждане на основанията в друга част, да се извърши проверка само частично. Това от своя страна обуславя извод за необходимостта след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд и за произнасяне на иска с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ. Предвид достигнатия извод за наличие на съществено процесуално нарушение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск в неговата цялост, със съобразяване възражението за погасителна давност по отношение на вземането, основано на основание запис на заповед и цялото вземане, а не само частично и обсъждане на всички възражения, включени от страните, като се прецени налице ли са предпоставките за уважаване на субсидиарния иск с правно основание чл. 534 от ТЗ. При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, по направените разноски, включително за настоящето производство. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 243 от 15.10.2019 г. по в.т.д. № 180/19 г. Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която се е произнесъл по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ на „Уотъринженеринг“ ООД срещу Община Ветово за заплащане на сумата от 1 158 950 лв И ВРЪЩА ДЕЛОТО в посочената част за ново произнасяне от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: