9 Р Е Ш Е Н И Е № 112 С., 23.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. А. Б. при участието на секретаря А. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1556/ 2015 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на „И Ар Би Лизинг” - [населено място] срещу Решение № 834 от 22.12.2014 г. по гр.д. №1151/2014 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено Решение №363 от 16.08.2013 г. по т.д.№392/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от „И Ар Би Лизинг” - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], [община], обл. Стара З. и Р. Х. Т., Запрян Н. З. и Д. Начева Т. - тримата от [населено място], наследници на Н. Т. - б.ж. на [населено място], починал на 05.08.2011 г. за признаване за установено вземане на ищеца, солидарно срещу ответниците за 30 353.52 евро - част от вземане по Запис на заповед от 30.06.2008г., издаден за 96 921.68 евро от [фирма], авалиран от Н. З. Т., със законната лихва от 28.12.2010 г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№40/2011 г. на РС-Стара Загора, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че записът на заповед е без протест, поради което непредявяването му не рефлектира на възможността за принудително изпълнение на вземането, предявяването за плащане е само покана за изпълнение няма отношение към изискуемостта на вземането. Счита, че въпреки това, записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана, изпратена на вписания в ТР адрес на управление на Е., за който е удостоверено от нотариуса, че се касае за домашен адрес - следователно Е. е напуснало адреса и на основание чл. 50 ал. 2 ГПК поканата следва да се счита връчена. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че записът на заповед следва да се предяви на посоченото в него място на плащане, вместо на адреса на управление на издателя; сочи че предявяването за плащане там, където е седалището на длъжника, следва и по арг. от чл. 475 ТЗ, и от чл. 538 ал. 2 ТЗ. Прави оплакване, че необосновано въззивният съд е приел, че на авалиста не е предявен редовно записът на заповед. Обосновава, че съдът не е изследвал дали записът на заповед е издаден във връзка с договора за финансов лизинг, като е трябвало да изследва всички доводи, изложени във въззивната жалба: записът на заповед е абстрактна сделка и ищецът не дължи да доказва обвързаността му с каузално правоотношение; ответниците носят доказателствената тежест за наличие на каузално отношение и за липса на задължение по него, като не са представили доказателства за погасяване на задължението, вместо което ищецът добросъвестно сочи каузалното правоотношение. Поддържа, че съдебно-счетоводната експертиза е установила неизпълнението по договора за лизинг; обосновава, че има връзка между договора за лизинг и записа на заповед независимо че няма съвпадение на дължимите суми. Заключава, че издателят на записа на заповед дължи посочената в него сума въз основа на каузалното отношение, а задължението на наследниците на Н. З. Т. следва от качеството на авалист на техния наследодател. Иска решението да се отмени. Ответниците по касационната жалба [фирма]- [населено място], [община], обл. Стара З.; Р. Х. Т., Запрян Н. З. и Д. Начева Т. - тримата от [населено място] оспорват жалбата, като поддържат, че при запис на заповед с падеж на предявяване, съдът следва да провери дали вземането е изискуемо. Обосновават, че записът на заповед не е предявен нито на издателя, нито на авалиста поради нередовното връчване на нотариалните покани и след като вземането не е изискуемо, правилно съдът е приел, че не трябва да се изследва въпроса за връзката на записа на заповед с договора за лизинг, а в случая сам ищецът е въвел каузалното правоотношение и в негова тежест е да установи посочената връзка. При липса на идентичност между записа на заповед и договора за лизинг, считат, че правилно предявеният иск е отхвърлен и искат обжалваното решение да се потвърди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 172 от 24.02.2016 г., постановено по делото, по въпроса: къде следва поемателят да предяви за плащане запис на заповед с падеж на предявяване на издател - търговец, когато това се извършва с нотариална покана: на адреса на управление на издателя - търговец или в мястото на плащане, посочено в записа на заповед, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В последните години е безпротиворечива съдебната практика на ВКС (Р.№162/ 02.11.2012 г. по т.д. № 1126/ 2011 г. на ІІ т.о., Р.№162/ 02.11. 2012 г. по т.д.№1126/2011 г. на ІІ т.о., постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции), че запис на заповед с падеж на предявяване, трябва да бъде предявен на издателя; това е необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. С извършването на предявяването, до знанието на издателя се довежда и на кого трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е джиросан на друго лице. Относно начините, по които следва да се извърши предявяването, ТЗ не предписва определена форма, то може да се извърши неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; или чрез покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на издателя (лично, не чрез другиго). Задължението по записа на заповед трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя място на плащане, а ако то не е посочено - по аргумент от чл. 536 ал. 3 ТЗ на мястото на издаване; още при издаването на записа на заповед трябва да съществува яснота за мястото, в което при настъпване на падежа издателят ще може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят - да упражни насрещното си право да получи плащането, като се легитимира с ценната книга. От изложеното не може да се направи извод, че при посочено в записа на заповед място на плащане - адреса на управление на поемателя, там да следва поемателят да предяви за плащане записа на заповед, а не на адреса на издателя. Посоченият от закона необходим реквизит на записа на заповед - чл. 535 т. 4 „място на плащане” няма отношение към въпроса къде следва да се връчи на търговеца нотариалната покана, с която поемателят предявява за плащане запис на заповед, връчването на която покана в случая се извършва по реда на ГПК. Съгласно чл. 50 ал. 1 ГПК мястото на връчване на съобщения и книжа на търговец, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Поканата до издателя на записа на заповед, за да стане изискуемо поетото задължение, уведомяването му, че задължението, което е поел със записа на заповед с падеж на предявяване, е станало изискуемо, може да бъде съобщено на издателя - търговец само на неговия адрес на управление, към решаването на който въпрос няма отношение мястото на плащане, посочено в записа на заповед. С оглед изложеното отговорът на поставения въпрос следва да бъде: поемател, който предявява за плащане запис на заповед с падеж на предявяване спрямо издател търговец, когато извършва това с нотариална покана, следва да осигури редовното й връчване на адреса на управление на издателя - търговец, вписан в Търговския регистър. Мястото на плащане, посочено в записа на заповед, няма отношение към адреса, на който следва да се връчи на издателя нотариалната покана за предявяване на записа на заповед с падеж на предявяване. За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът срещу [фирма] и наследниците на авалиста Н. З. Т. за признаване за установено вземане 30 353.52 евро по Запис на заповед от 30.06.2008 г., с падеж на предявяване не по-късно от 10.09.2013 г., издаден за 96 921.68 евро от [фирма] и с авалист Н. З. Т., б.ж. на гр. Ст.З., починал на 05.08.2011 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въззивният съд е изложил, че предмет на иска е установяване съществуването на вземането. По съображения, че записът на заповед има реквизитите по чл. 535 ТЗ - налице е валиден менителничен ефект, който е с падеж на предявяване не по-късно от 10. 09.2013 г., съдът е на основание чл. 487 ал. 1 ТЗ е счел, че вземането става изискуемо при редовно предявяване, което може да се удостовери и с нотариална покана. Изложил е съображения за нередовно връчена на издателя [фирма] нотариална покана (л.19) с отбелязване, че е получена от М. Д. Ж. - майка на управителя, която обяснява, че това е домашен адрес, и на него няма служител, на който поканата да се връчи, като съдът е аргументирал, че съгласно чл. 50 ЗННД и чл. 37 - чл. 58 ГПК, за търговец връчването следва да стане при условията на чл. 50 ал. 1 ГПК, в случая няма данни търговецът да е напуснал адреса по търговската регистрация и да не е изпълнил задължението да впише нов адрес, за да се приеме, че връчването е редовно, съгласно чл. 50 ал. 2 ГПК, както и няма редовно връчване - извършено е на майката на управителя. Счел е, че при посочено в записа на заповед място на плащане: [населено място], бул. ”Ц. „Освободител”№14, на това място следва поемателят да предяви на издателя за плащане записа на заповед. По отношение на авалиста са изложени съображения за нередовно връчена нотариална покана (л.22), и са повторени и съображенията, че връчването е следвало да се извърши на посоченото място на плащане. Като е заключил, че не е изискуемо задължението по записа на заповед, съдът е приел, че искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е неоснователен, затова не трябва да се изследва въпроса дали записът на заповед обезпечава каузално отношение по договор за финансов лизинг. Решението е неправилно. Както се посочи, запис на заповед с падеж на предявяване до 10.09.2013 г., следва да бъде предявен на издателя - необходимо условие за да настъпи изискуемостта на задължението за плащане. При избрания от поемателя начин на предявяване с нотариална покана, съгласно чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса, се спазват правилата за връчване на съобщения и книжа по чл. 37 - чл. 58 ГПК. За търговец, съгласно чл. 50 ал. 1 ГПК, мястото на връчване, което е вписано в търговския регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Съгласно чл. 50 ал. 3 ГПК връчването на съобщения на търговци става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. [фирма] е имал вписан в ТР адрес [населено място], [община], обл. Ст.З., на който поемателят е поискал от нотариуса да връчи нотариалната покана (л.19), съдържаща предявяване на записа на заповед за плащане, който адрес управителят сочи в договора за лизинг, във възражението от 21.04.2011 г. и молбата от 01.07.2011 т. по ч.гр.д. №40/ 2011 г.; на който търговецът получава съобщения - разписката на л.37 от посоченото ч.гр.д. Върху нотариалната покана нотариусът е отбелязал: „получена от майката на управителя, която обясни, че това е домашен адрес и тук няма служител, на който да бъде връчена”. Така нотариусът, след извършена проверка на адреса, вписан в Търговския регистър, е удостоверил, че няма служители, които като работят в съответни сгради на търговеца, да получат книжата,изпратени до него; събрал е сведения, че вече адресът, който е вписаният адрес на търговеца, съставлява домашен адрес. След като търговецът на този адрес, вписан в Търговския регистър, е получавал книжа и вече адресът съставлява домашен адрес, удостоверено е от нотариуса, че търговецът е напуснал адреса. След като не е изпълнил задължението да впише в ТР новия си променен адрес - осъществено е надлежно връчване на нотариалната покана по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК. В този смисъл е установената практика на ВКС по приложението на чл. 50 ал. 1 ГПК - постановеното от ВКС по чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции и Р.№ 279/24.01.2015 г. по гр.д.№2769/ 2014 г. на III г.о. С приетото в обжалваното решение би се стигнало до абсурдната ситуация поемателят да не може да реализира правата си по ценната книга поради това, че на платеца не могат да се връчат книжа поради неподдържане на лице, което да приема книжа на вписания в ТР адрес. С връчване на нотариалната покана на издателя на записа на заповед на 01.03.20010 г., е настъпила изискуемостта на задължението за плащане с падеж, уговорен не по-късно от 10.09.2013 г. При редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване, е без значение дали записът на заповед е предявен на авалиста - съгласно постановените от ВКС: Р.№206/06.04. 2015г. по т.д.№3701/2013 г. на ІІ т.о., постановено по чл. 290 ГПК; Опр. №349/04.05.2012 г. по ч.т.д. №135/2011 г. на ІІ т.о. и Опр.№45/13.01.2014 г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК, предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записа на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя. Относно връзката на записа на заповед с каузално правоотношение - договор за финансов лизинг, изпълнението на задължението на лизингополучателя по който ценната книга обезпечава: Ищецът поддържа, че има вземане срещу ответника за 30 353.52 евро с равностойност 59 366.33 лв. по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, който е действителен, тъй като има всички реквизити по чл. 535 ТЗ, затова иска да се признае за установено, че има вземане срещу ответниците за посочената сума и в случай, че съдът прецени за нужно да изследва каузалното отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, ищецът сочи сключения с [фирма] Договор за лизинг от 30.06.2008 г., по който са налице неизпълнени от лизингополучателя задължения и вземането, предмет на иска, включва част от дължимите лизингови вноски с настъпила изискуемост към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; подлежащи на възстановяване разходи; договорна неустойка за забава, евентуално законна лихва и разноски. Ответникът [фирма] с Молба от 28.02.20013 г. (следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 367 ГПК, тъй като срок за отговор съдът е дал само на наследниците на авалиста) възразява, че липсва връзка между записа на заповед и договора за лизинг. Ответниците наследници на авалиста възразяват, че не е изискуемо вземането по записа на заповед поради непредявяването му; че липсва връзка между договора за лизинг и записа на заповед, а ако съдът приеме обвързаност, то дължимата сума по договора е в много по-нисък размер. След подаване на допълнителната искова молба те оспорват отговорността си като наследници на авалиста. С оглед изложеното, доколкото страните не спорят, че има сключен договор за лизинг, като ищецът предявява вземането си въз основа на записа на заповед, възраженията на ответниците следва да се квалифицират като общо оспорване на вземането по записа на заповед. Съгласно т.17 на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №48/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№12/30.01.2015 г. по т.д.№2714/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№26/15.04.1015 г. по т.д.№ 2295/2013 г.на ІІ т.о.;Р.№24/20.05.2015 г. по т.д.№ 2328/2013 г. на І т.о.;Р.№248/23.01.2015 г. по т.д.№3437/2013 г. на І т.о.;Р.№213/22.12.2014 г. по т.д.№ 2700/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№17/19.02.2015 г. по т.д.№3385/2013г. на І т.о.;Р.№190/14.01.2015 г. по т.д.№1573/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№ 66/ 28.07.2015 г. по т.д.№378/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№76/11.05.2016 г. по т.д.№ 3503/2014 г. на ІІ т.о. и Р.№17/16.02. 2015 г. по т.д.№116/2014 г. на ІІ т.о. предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК се определя от твърденията на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и при заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед по чл. 419 т. 9 ГПК, подлежащото на изпълнение вземане е това по менителничен ефект. В този случай при редовен от външна страна запис на заповед и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При въведено от ищеца твърдение с исковата молба, че вземането произтича от конкретно каузално правоотношение, не се променя предметът на делото. Ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, и носи тежестта да установи вземането си, основано на редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът има само с оглед разглеждането на релативните възражения на ответника, с цел преодоляване защитата на ответника - да обори доказвана от ответника, различна от действителната каузална причина за издаването на ефекта; да обори твърдяна от ответника недължимост на вземането по направени правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. Когато ответникът се защитава с общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да доказва каузално правоотношение. Тъй като е установено по делото, че е редовен от външна страна записът на заповед и е надлежно предявен на платеца [фирма], с което е настъпила искуемостта на вземането по записа на заповед, при общо оспорване от ответниците на вземането, няма ищецът задължение да сочи и да доказва каузално правоотношение, като основание за възникване на вземането, връзката на записа с него, и съществуването на задължение на ответниците по него, въпреки че е посочил съществуването на договор за лизинг, задълженията по който записът на заповед обезпечава. Ищецът е доказал вземането си, основано на редовен менителничен ефект, в тежест на ответниците е да докажат заявените възражения: за неизискуемост на вземането по записа на заповед, което е неоснователно, а за останалите оспорвания - не са направили искания, нито са събрали доказателства. Незаконосъобразно с обжалваното решение искът по реда на чл. 422 ал.1 ГПК е отхвърлен, въпреки, че е налице редовен запис на заповед с издател [фирма] и авалист Н. З. Т.. На основание чл. 293 ал. 2 ГПК решението следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, да се постанови друго, с което да се признае за установено съществуването на вземане 59 366.33 лв., равняващи се на 34 353.52 евро, по Запис на заповед, издаден на 30.06.2008 г., солидарно срещу ответниците: срещу [фирма], като издател и срещу останалите ответници , като наследници на авалиста Н. З. Т., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.12.2010 г. В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски: направените в заповедното производство 2439.73 лв.; за първоинстанционното производство 2879.72 лв. (1187.33 лв.-д.т., 200 лв.- за в.л. и 1442.39 лв.-адв.хонорар); за въззивната инстанция 1914.72 лв.(1187.33 лв.-д.т.; 15 лв.-д.т. по ч.ж. и 712 лв.-адв.възн). - общо 7234.17 лв. За касационната инстанция на ищеца се дължат разноски 1217 лв. - държ.такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 834 от 22.12.2014 г. по гр.д. №1151/2014 г. на П. Апелативен съд, В ЧАСТТА , с което е потвърдено Решение № 363 от 16.08.2013 г. по т.д. № 392/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с която е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от „И Ар Би Лизинг” - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], [община], обл. Стара З. и Р. Х. Т., Запрян Н. З., Д. Начева Т. - тримата от [населено място], наследници на Н. З. Т. - б.ж. на [населено място], починал на 05.08.2011 г., вземане на ищеца, солидарно срещу ответниците за 59 366.33 лв., равняващи се на 34 353.52 евро, част от вземане по Запис на заповед от 30.06.2008г., издаден за 96 921.68 евро от [фирма], авалиран от Н. З. Т., със законната лихва от 28.12.2010 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№40/2011 г. на РС - Стара Загора. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], [община], обл. Стара З. и Р. Х. Т., Запрян Н. З., Д. Начева Т. - тримата от [населено място] да платят на „И Ар Би Лизинг” - [населено място] разноски общо 7234.17 лв. за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства и за касационната инстанция 1217 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: