О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 498 София, 28.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр.д. № 4893 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. И. срещу решение №148 от 9.10.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 368 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав, с което е потвърдено решение №601 от 29.05.2019 г. по гр.д. №6439 по описа за 2018 г. на Сливенския районен съд XI-ти граждански състав, за отхвърляне на предявения от Б. А. И. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР иск за установяване правото на ищеца на платен допълнителен годишен отпуск поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в периода от 1.1.2003 г. до 30.06.2014 г.- по четири дни за положени 32 часа извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие, или общо 184 дни, като погасен по давност. Касаторът твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по въпросите относно естеството на правото на допълнителен отпуск по чл.229, ал.1, т.5 от 9/предишна т.8/ от ЗМВР от 1997 г../отм./ и чл.212, ал.1, т.3 от ЗМВР от 2006 г./отм./, сроковете за упражняване на това право и възможността да бъде погасено по давност. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР застъпва становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Б. А. И. е изложил в исковата молба, че за периода от 1.1.2003 г. до 30.06.2014 г. е изпълнявал служба като пожарникар в самостоятелното звено на Главната дирекция в [населено място]. За този период е работил на 24 часови смени, като работното му време е сумарно отчитано на тримесечия. В резултат от създадената организация той е положил извънреден труд над петдесет часа за всяко тримесечие. Този извънреден труд е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни на основание чл.229, ал.1, т.9/предишна т.8/ във връзка с чл.212., ал.5, т.2 от ЗМВР от 1997 г./отм./ и на основание чл.212, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР от 2006 г./отм./., което не е сторено. Тъй като ответната дирекция оспорва това право на ищеца, той е поискал да бъде установено по съдебен ред. В отговора на исковата молба ответната дирекция е заявила становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като са изтекли давностните срокове за упражняване на претендираното право. Сливенският районен съд е приел, че това възражение е основателно, тъй като правото на ищеца да иска компенсация за извънредния труд с допълнителен платен годишен отпуск се погасява в тригодишен срок, който е изтекъл. Сливенският окръжен съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд и е потвърдил неговото решение. Посочил е, че ищецът е следвало да прояви активност и да подаде молба до работодателя си да му разреши ползването на отпуска, което той не е сторил. Затова правото е било погасено в тригодишен срок, който е започнал да тече след края на съответното тримесечие и към момента на подаването на исковата молба за целия исков период е вече изтекъл. Така постановеното въззивно решение не е нищожно поради противоречие с основни правни принципи, както твърди касаторът. Решението не е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл точно по заявеното искане на касатора. Дадените от въззивния съд разрешения на повдигнатите от касатора въпроси обаче противоречат на решение № 197 от 7.10.2019 г. по гр. д. № 786 по описа за 2019 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че непаричното право на допълнителен платен годишен отпуск, породено заради превишаване на работното време с повече от 50 часа, няма как да се упражни едностранно от служителя, може да се предяви само чрез установителен иск и не се погасява по давност преди прекратяване на правоотношението. Ето защо решението на Сливенския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените от касатора въпроси. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148 от 9.10.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 368 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав, с което е потвърдено решение №601 от 29.05.2019 г. по гр.д. №6439 по описа за 2018 г. на Сливенския районен съд XI-ти граждански състав, за отхвърляне на предявения от Б. А. И. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР иск за установяване правото на ищеца на платен допълнителен годишен отпуск поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в периода от 1.1.2003 г. до 30.06.2014 г.- по четири дни за положени 32 часа извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие, или общо 184 дни, като погасен по давност. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: