1 Р Е Ш Е Н И Е № 355 София, 2 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 915/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на процесуалния представител на осъдения за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2325/2013 г. по описа на Бургаския районен съд. В искането се навеждат доводи за наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон. Посочва се, че елемент от състава на престъплението по чл. 343Б ал. 1 НК - точното количество алкохол в кръвта на дееца, не бил доказан по несъмнен начин и по предвидения от закона ред. Релевират се съображения за нарушение на процедурата по изземване и съхранение на пробите кръв, в това число и за отразеното количество на взетата кръв, наличието на контролна проба и че не са спазени изискванията на чл. 12 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Твърди се, че видно от протокола за химическа експертиза в изпратената проба кръв на осъдения е доказано наличието на етилов алкохол 0.44 промила, а по делото са приети само данните от техническото средство, както и че от ДНК експертизата се установявало, че в кръвната проба имало смес от клетъчен материал от две лица, едното от които от женски пол. Претендира се възобновяване на производството по делото и отмяна на постановената от Районен съд – Бургас присъда, като вместо нея се прави искане съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае осъдения. Осъденият Г. К., редовно призован, не се явява пред ВКС, но се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа искането с изложените в него съображения и пледира за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на осъденото лице. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, изчерпателно излага аргументите си, като счита, че не са допуснати нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК. Предлага искането да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от упълномощения защитник на осъдения е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като е направено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. С присъда № 242 от 04.11.2014 г. по НОХД № 2325/2013 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия Г. Д. К. за виновен в това, че на 19.04.2012 г. в [населено място], след 23:00 часа, в к.с. „Л.” на кръстовището до [жилищен адрес] управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. У.” с рег. [рег.номер на МПС], негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.99 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство – А. Дрегер 7510, с фабр. № [номер], като на основание чл. 343Б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години на осн. чл. 66 ал.1 от НК, и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. С въззивно решение № 6/06.02.2015 г., по ВНОХД № 1099/2014 г. Бургаският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС на шест месеца, и я е потвърдил в останалата й част. Върховният касационен съд, като обсъди аргументите на страните и взе предвид събраните доказателства по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо и по същество е основателно. Основният спорен въпрос по делото касае оценката на доказателствените източници, съдържащи доказателства за наличието или липсата на алкохол в кръвта на осъдения К. и дали в случая показанията на техническото средство „А.-Дрегер” са достатъчни за доказване на алкохолната концентрация в кръвта, при условие, че е установено, че кръвта, подложена на химическо изследване, е била манипулирана. И двете съдебни инстанции са приели по същество, че употребата на алкохол съгласно чл. 1 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, се установява, чрез два равностойни способа – използване на съответните технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Счели са, че при установените факти по делото, че иззетата кръв на К. е била смесена с такава, произхождаща от лице от женски пол, поради което химическата експертиза е установила алкохолна концентрация в нея 0,44 промила, то лабораторното изследване се явява опорочено и алкохолната концентрация следва да се счита за установена само въз основа на показанията на техническото средство. Върховният касационен съд намира този извод за категорично неверен и направен в нарушение на материалния закон при неправилна интерпретация на установените фактически обстоятелства. По делото неопровержимо е прието, че вследствие на предизвикано леко ПТП осъденият К. е бил подложен на изследване за употреба на алкохол от пристигналите на място полицаи с техническо средство Дрегер 7510 A.№ [номер], който отчел показание 1,99 на хиляда. Съставен е бил акт за административно нарушение, който бил оспорен от К., като отказал да го подпише, и му бил издаден талон за медицинско изследване. Водачът посетил веднага медицинско заведение, като бил придружен от полицейските служители. Изготвен бил протокол за медицинско изследване /л.23 от ДП/ и му била взета кръв за химическо изследване. Шишенцето с кръвта било връчено на св. Г. /служител на пътна полиция, придружаващ К. при взимането на кръвта/, който я отнесъл в ОДП-Бургас, предал я на дежурния полицай. Последният прибрал шишенцето в хладилника, като още същия ден /20.4.2012 г./ то било предадено на експерт-химик от БНТЛ при ОД на МВР-Бургас. Извършеното химическо изследване на кръвта чрез газхроматографския метод констатирало наличие на етилов алкохол в количество 0,44 на хиляда /л.22/. Поради драстичното различие в двете констатации – на техническото средство Дрегер и на химическата експертиза, е назначена ДНК – експертиза, която установила, че изследваната чрез химически анализ кръв представлява смес от кръвта на К. и от лице от женски пол, като последната преобладава количествено. Към така установените факти двете съдебни инстанции са приложили неправилно материалния закон. За да се приеме, че деецът е осъществил престъпление по чл. 343б от НК, трябва по безспорен и категоричен начин да се констатира, че алкохолната концентрация над 1,2 промила е установена по „надлежния ред”. Този ред е предписан именно в Наредба № 30/2001 г. Чл.1 от същата действително в ал.2 предвижда възможност за установяване на употребата на алкохол посредством техническо средство и/или чрез медицински изследвания. Тази разпоредба обаче е обща, като спецификите при използването на единия или другия ред в отделни хипотези са уредени в следващите разпоредби. От вниманието и на двете инстанции е убягнало, че чл.2 указва, че в случай на оспорване от водача на показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява чрез лабораторно изследване. Няма спор по делото, че К. е изразил несъгласие с показанията на техническото средство, с което е тестван на мястото на произшествието и е отказал да подпише съставения акт за административно нарушение. Въпреки това, е получил издадения му на осн. чл. 3 ал.2 от Наредбата талон за медицинско изследване и в кратък интервал от време /20 минути/ е посетил медицинско заведение. Доброволно в присъствието на пътен полицай Г. е дал кръв за изследване. От момента на даването й, кръвта, поставена в шишенце, не е била във фактическа власт на К.. Тя се е намирала последователно у св. Г., впоследствие в хладилника на ОДП – Бургас, а впоследствие и у експерта, извършил химическото изследване, но винаги е била на разположение единствено и само на служителите на полицията. Поради това установената манипулация на тази кръв чрез смесването и с такава, произхождаща от неустановено лице от женски пол, не може да се вмени във вина на осъдения, поне докато това не бъде установено по надлежния ред. Фактът, че иззетата проба се намира у длъжностни лица предполага тяхната добросъвестност и действия единствено и само в съответствие със закона. Поради това чл.6 от Наредба №30/2001 г. предвижда, че употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническо средство само в три хипотези: 1. в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване; 2. в случай на неявяване в определеното лечебно заведение, и 3. при отказ да даде кръв. Видно е, че волята на законодателя е била да уреди такива житейски ситуации, при които водачът поради своето недобросъвестно поведение би се опитал да осуети установяването на употребата на алкохол. Тези положения обаче са винаги свързани с негово виновно поведение и то в резултат на направен избор от самия него – да получи или не талон, да се яви или не в медицинско заведение, да даде или да откаже да даде кръв. Поради това въвеждането на каквато и да е друга хипотеза, при която установяването на алкохолна концентрация в кръвта на далия кръв водач на МПС се извършва чрез показанията на техническо средство, а не чрез лабораторно химическо изследване на кръвта му, представлява недопустимо разширително тълкуване на закона. Законът въвежда лимитативно изброени хипотези, позволяващи правни изводи за установяване „по надлежен ред” на алкохолна концентрация чрез показания на техническо средство и всяка извън тях поради това, че не е предвидена в него, не представлява изискуемия от чл. 343б от НК „надлежен ред”. Недопустимо е органите на досъдебното производство и на съда да тълкуват разширително законовата норма, тъй като тя е създадена с цел предвидимост и гарантиране на правов ред. Съмнението, което е съществувало у прокурора, че е извършено престъпление във връзка с манипулирането на кръвната проба, заявено на стр.3 от обвинителния акт, е следвало да бъде реализирано чрез разследване за установяване на извършителя на деянието. Това съмнение обаче не може да се тълкува във вреда на осъдения, доколкото по делото няма дори и индиция за негова съпричастност към евентуалните незаконни действия. В резултат на посочените съображения касационният съд намира, че алкохолната концентрация в кръвта на К. от 1,99 промила не е установена по „надлежния ред”, така, както изисква нормата на чл. 343б ал.1 от НК, доколкото тази величина не е констатирана по несъмнен начин по предвидения от закона ред. Невъзможността да се постигне установяване на алкохолната концентрация „по надлежния ред” се дължи на неправомерни действия на неизвестно за съда лице, извършило манипулация с кръвта, иззета от К., докато тя се е намирала във фактическата власт на полицейските служители. За тези действия към настоящия момент осъденият К. не може да бъде отговорен и те не могат да се тълкуват в негова вреда. Ето защо ВКС намери, че при правилно установени фактически положения материалният закон е бил приложен неправилно от предходните инстанции, тъй като подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, без да са били налице обективните признаци на това престъпление. Това налага касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 425 ал.1 т.2 от НПК, като възобнови производството по делото, отмени потвърдителния въззивен съдебен акт и оправдае подс. К. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 1099/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯ постановеното по делото решение № 6/06.02.2015 г. ПРИЗНАВА подс. Г. Д. К., със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това на 19.04.2012 г. в [населено място] да е управлявал МПС – л.а. „Ф. У.” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация в кръвта си 1,99 на хиляда, установена по надлежния ред чрез техническо средство А. Дрегер 7510, с фабр. № [номер], поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: