Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр. София, 13.10. 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи септември двехиляди и езинадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мазлена Велинова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1846/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. С. против въззивно решение № 159 от 2.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 195/2011 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат конкретни съображения за допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, довели до ограничаване на правата му и до неправилното приложение на материалния закон с потвърждаването на осъдителната присъда без да е доказано авторството на деянието. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 410 от 20.12.2010 год. постановена по НОХ дело № 4113/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия М. И. С. за виновен в това, че на 1.03.2010 год. в гр. София, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на М. К., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои движими вещи на стойност 196лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С въззивно решение № 159 от 2.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 195/2011 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд не е положил усилия да попълни делото с необходими доказателства, едностранчиво е оценил доказателствените материали, като не е търсил логическата връзка между тях, без основание е кредитирал показанията на пострадалата и това е довело до опорочаване на вътрешното му съдийско убеждение по въпроса за авторството, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход и е потвърдила осъждането му за деяние, което не е извършил. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. чл. 13, чл.14, чл. 107 и чл. 339 НПК. Такива нарушения, довели до неправилни фактически и правни изводи, по делото не са допуснати. Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като му е създал равни условия за състезателност с тези на представителя на обвинението. Не го е лишил от възможността да даде обяснение по обвинението и да участва активно при разпита на всички свидетели, в това число и на пострадалата, проверил е възражението му за допуснато нарушение при извършване на процесуално следственото действие по разпознаването му. Съдът без основание е упрекнат, че е проявил процесуална пасивност и не е събрал други доказателства извън тези, посочени в подкрепа на обвинителната теза. Въпреки изразеното от страните в съдебно заседание на 26.11.2010 год. становище, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът служебно е преценил, че за пълното му изясняване е необходимо извършване на допълнителни процесуални действия. Изискал е и приобщил към доказателствените материали фотоснимки на лицата, участвали заедно с подсъдимия при разпознаването. Направил е опит за издирване на лицата, които в дните след деянието са посъветвали пострадалата да си смени бравата на входната врата, с оглед съществуващата възможност с отнетите й ключове да бъде проникнато в жилището. Неиздирването на тези лица, които биха установили обстоятелства, неотносими към предмета на доказване, не е довело до нарушаване на принципа за дирене на обективната истина. Сам жалбоподателят, макар да релевира такова оплакване в касационната си жалба, не сочи кои обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени. Всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, между които не съществува противоречие, съдът е оценил поотделно и в логическата им връзка с останалите, без да игнорира или превратно възприеме съдържащата се в тях информация. В мотивите на присъдата, изготвени по реда на чл. 305 ал.3 НПК е посочил кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателсвени материали и какви са правните му съображения за осъждането на подсъдимия. В съответние с правомощията си и по повод жалбата на подсъдимия, възивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Съдебният състав мотивирано е приел, че не се налага събирането на други доказателства, в това число и повторен разпит на пострадалата. Не е изпълнил формално задълженията си по чл. 313 и 314 НПК. При самостоятелната оценка на доказателствата не е констатирал логически грешки или извращаване на съдържащите се в тях фактически данни и не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не е автор на деянието. Неоснователен е довода за ограничаване на правата му с неоснователния отказ пострадалата да бъде разпитана повторно от въззивната инстанция. Като последна инстанция по фактите, тя може да събира доказателства, в това число и да разпитва свидетели, които са разпитани в контролираната инстанция, но само ако прецени, че този разпит не е бил проведен с необходимата задълбоченот и това е довело до неизясняване на важни обстоятелства от съществено значиние за правилното решаване на делото. Съдът мотивирано е отхвърлил искането за повторен разпит на пострадалата, която е разпитана с изключителна задълбоченост и под страх от наказателна отговорност е отговорила изчерпателно на всички въпроси, поставени й от участващите в процеса страни. Внимателното запознаване със съобщените от нея факти не подкрепя довода, че в различните фази на процеса е посочила различни данни за извършителя на деянието и това лишава нейните показания от достоверност. Показанията й са напълно последователни и подредени в частите, с които е конкретизирали физическите данни за извършителя, по които може да го разпознае. Имала е достатъчно време да го възприеме при срещата им във входа на жилищния блок и от първия момент, в който е сигнализирала съответните органи за извършеното над нея посегателство, е категорична, че може да го разпознае. Именно съобщените от нея първоначални данни за физическите му белези са насочили полицейските служители към подсъдимия. Нейната възрастта не е обстоятелство, което я лишава от възможност правилно да възприема действителността и да дава достоверни сведения за нея. Не е познавала до този момент подсъдимия, не е имала мотив да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил, липсват данни други лица по някакъв начин да са повлияли на възприятията й. Правилата за формиране волята на решаващия съд при кредитирането им са спазени, а по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последващ контрол и въззивната инстанция не е имала основание да го коригира.. Неоснователен е довода за опорочаване процедурата по разпознаването му в досъдебното производство, изразило се в предварително насочване на пострадалата към конкретно разпознавано лице и в съпоставянето на рапознаваното лице с коренно различни от него по външни белези лица, при което разпознаващата не е имала възможност за избор кое от тях да посочи. Липсват данни да е нарушено изискването на чл. 171 ал.2 НПК и по някакъв начин разпознаваните лица да са осъществили пряк контакт с разпознаващата, което би повлияло на нейната преценка. Видно от протокола за разпознаване и приложения от първоинстанционния съд снимков материал, разпознаваните лица са със сходна външност, като нито едно от тях няма различни характерни белези, които съществено да го отличават от останалите. При установената от съдилищата фактическа обстановка от кредитираните доказателства, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението грабеж. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК е неоснователно. Доводът на жалбоподателя, че е бил лишен от справедлив процес, като е осъден по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, не се подкрепя от данните по делото. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции е проведено по реда на НПК, при спазване правата на подсъдимия, регламентирани в чл. 55 НПК, без да е нарушена презумпцията за невинност и да е променена тежестта за доказване. В подкрепа на обвинителната теза с обвинителния акт са посочени достатъчно доказателства, като решаващите съдебни инстанции са мотивирали решението си за кредитиратането им. Въззивната инстанция подробно е обсъдила доводите му и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорила на оплакванията му и е посочила основанията, поради които не приема изложените в тяхна подкрепа съображения. Конкретни доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК от жалбоподателя не се поддържат. Касационната проверка за явната несправедливост на наказанието следва да се извърши за наличието на основания, за които съдът следи служебно. По делото такива не са налице, като е постигнат баланс между тежестта на извършеното деяние и определеното за изтърпяване наказание. То не само е определено в рамките на закона, предвидени за престъплението по приетата квалификация, но е индивидуализирано в размер на минимума. Както въззивната инстанция е констатирала, по отношение на подсъдимия е проявено снизхождение при определяне размера на наказанието, като не е отчетена престъпната му упоритост при незачитане на чуждото имущество, намерила израз в предходните четиринадесет влязли в сила присъди, от които четири за грабежи, а останалите за кражби. Мотивирано е прието, че по малко по размер наказание би могло да бъде наложено само при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК, а по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в нормата на чл. 199 ал.1 т.4 НПК би се явило несъразмерно тежко. Извършил е деянието няколко дни след изтърпяване на поредното наказание, което не му е оказало достатъчно поправително и превъзпитателно въздействие. Следва да бъде изолиран от обществото за приетия от съдилищата срок за да ме се отнеме възможността да върши други престъпления и да осмисли бъдещото си поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, водещи до неговата отмяна или изменение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 1559 от 12.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 195/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 410 от 20.12.2010 год. постановена по НОХ дело № 4113/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: