Р Е Ш Е Н И Е № 30 [населено място], 01.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесети февруари,през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Милена Миланова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2032 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 т.2 ЗМТА. Образувано е по иск на П. С. Д.,за отмяна на арбитражно решение,постановено на 05.02.2016 год. по арб.дело № 241/2015 год. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие „ , поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 2/27.09.2016 год., с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 870,94 лева - сбор от дължими главница, наказателна и договорна лихва по договор за кредит № 257141 / 09.12.2013 год.,ведно със законната лихва върху същата от 07.10.2015 год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че не е сключвал валидна арбитражна клауза ,вкл. не е подписвал и не са му представяни Общи условия , приложими към сключения договор за кредит, в които такава да е уговорена.Формално е наведено и основание по чл.47 т.3 ЗМТА / понастоящем отменена - ДВ бр.8/2017 год. /, без изложение на обстоятелства в обосноваването му. В открито съдебно заседание ищецът уточнява,че липсва идентичност между подписаните от него и приложените към арбитражното дело Общи условия за предоставяне на кредити, като в известните му е липсвала арбитражна клауза , посочваща конкретен арбитражен съд. Ответникът – [фирма] – оспорва исковата молба. Оспорва твърдението за липса на сключена валидна арбитражна клауза, като се позовава и на обстоятелството,че ищецът не е оспорвал компетентността на арбитража в хода на арбитражното производство, в което е взел участие. Следователно е налице и последващо приета компетентност на арбитражния съд, по смисъла на чл.7 ал.2 ЗМТА. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че ищецът е получил препис от арбитражното решение на 14.05.2016 год. , а исковата молба е подадена на 14.07.2016 год..Следователно е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, вкл. предвид постановяването на последващо решение по поправка на очевидна фактическа грешка и съобразно пр. второ на същата разпоредба. Преди произнасяне по въведените основания за отмяна , Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение. Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год./, арбитражните решения , постановени по спорове предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал. 1ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15 / 2002 год. , защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд , поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение , като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение , тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за кредит, като П. Д. удовлетворява качеството „ потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / обн.ДВ бр. 8/2017 год./. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищеца разноски, в размер на 332,80 лева, на основание чл.78 ал.1 ГПК, от които 32,80 лв. – заплатена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение . Остатъкът от последното до пълния заплатен и претендиран размер – 800 лева, настоящият състав не присъжда поради уважено възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК , направено от ответника. Съгласно чл.7 ал.1 т.4 на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидения минимален размер за защита по неоценяем иск, като настоящия, е 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора и конкретното съдържание на исковата молба – въведено едно единствено основание за отмяна, прехвърлящо тежестта на доказване на противната страна,както и предвид развилото се в едно открито съдебно заседание производство, няма основание за завишаване на минималния размер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение , постановено на 05.02.2016 год. по арб.дело № 241/2015 год. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие „ , поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 2/27.09.2016 год. по същото дело. ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на П. С. Д., понесени в настоящото производство разноски, в размер на 332,80 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :