Р Е Ш Е Н И Е № 500 гр.София, 26 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд№1778/2012 год. на ВКС, трето наказателно отделение и установи следното: Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия А. М. М. и допълнение към нея, и касационна жалба от подсъдимия В. В. В., срещу нова въззивна присъда от 02.07.2012 г. по внохд № 187/2012 г. на Софийския окръжен съд, с която е отменена присъда № 207 от 15.11.2010 г. по нохд№151/2010 г. на Районен съд, гр.Сливница и вместо нея е постановено следното: подсъдимите А. М. М. с [ЕГН] и В. В. В. с ЕГН [ЕГН], са признати за виновни в това, че на 10.05.2009 г. в [населено място], обл. Софийска като съизвършители, са причинили на К. Ц. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 НК, всеки от тях е осъден както следва : подс. М. на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг" режим, съгл. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС; подс.В. на лишаване от свобода за две години ,изпълнението на което наказание е отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата. По отношение на подс. А. М. М. съдът е приложил чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК като е групирал наказанията, наложени по НОХД № 3127/2007 г. на Районен съд София и по НОХД № 912/2009 г. на Районен съд София, чието изтърпяване е било отложено съгласно чл. 66 НК, в срока на който са извършени деянията по настоящото дело и е наложил общо най-тежкото от тях наказание от една година лишаване от свобода да се изтърпи отделно, съгл.чл. 68, ал.1 НК. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец К. Ц. М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието в размер на 5 000 (пет хиляди) лв. , ведно със законната лихва от 10.05.2009 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски и държавни такси. В касационните жалби се изтъкват касационни основания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. И двамата подсъдими оспорват авторството на деянието. Навеждат аргументи за нарушаване правилата при проверката и оценката на доказателствените източници, довели до неправилно формирано вътрешно убеждение по фактите предмет на доказване и до неправилно приложение на закона и искат оправдаване по обвинението. В съдебно заседание подсъдимите М. и В. се явяват лично -подс.М. участва заедно с упълномощен защитник -адвокат В., а подсъдимият В. упражнява сам правото си на защита. Акцентират на доводите за неправилна оценка на доказателствата и искат отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане, или за постановяване на решение с което подсъдимите да бъдат оправдани. Пострадалият частен обвинител и граждански ищец К. М. не се явява, редовно призован. Представляван е повереника си адвокат К., която оспорва основателността на касационните жалби и иска оставяне в сила на въззивната присъда. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбите са неоснователни. Съдът е изследвал всички доказателствени източници, дал е отговор защо приема едни, а други отхвърля. Законът е приложен правилно и наказанията са справедливи. В последната си дума подсъдимите М. и В. заявяват, че не са нанасяли побой над пострадалия и са невинни. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази доводите в жалбите, становищата на страните и намери за установено следното: Жалбите на подсъдимите СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Настоящото разглеждане на делото е второ по ред пред касационната инстанция. С решение по нд№ 1888/2011г. на ВКС, І н.о. е отменена, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, постановената нова въззивна присъда по ВНОХ № 201 /2011 г. на Софийския окръжен съд (СОС), с която подсъдимите са били признати за виновни по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр чл. 20, ал. 2 НК и делото е било върнато за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Приетата за установена фактическа обстановка основава на спазване правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. При новото въззивно разглеждане на делото по внохд № 187/2012 г. на Софийския окръжен съд са отстранени констатираните от ВКС нарушения при събирането и оценката на доказателствени средства и е положил нужните усилия за да изясни обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 НПК. При проведеното въззивно съдебно следствие е извършен повторен разпит на част от свидетелите и по надлежния ред са приобщени свидетелските показания на свидетелите-очевидци на инцидента, дадени на досъдебната фаза. Тяхното съдържание е проверено за достоверност - в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС. Ето защо, ВКС намира за неоснователни съображенията на защитата на подс.М. за невярно интерпретиране на данните от доказателствените средства. Възраженията се отнасят до критика към фактическите констатации за деянието и авторството, които, според защитата, не съответствали на съдържанието на доказателствените източници. По същество тези доводи сочат на необоснованост на акта на въззивната инстанция и не могат да бъдат предмет на касационна проверка, доколкото при формираното вътрешно убеждение на съда по фактите са били спазени правилата за проверка и оценка на доказателствата. На кои доказателствени средства съдът ще даде вяра или не, е въпрос, решен от закона, предвиждащ дискреционна власт на решаващия съд да прецени достоверността на доказателствените източници. Проверката от настоящия състав на ВКС показа, че в мотивите на новата присъда СОС е дал аргументиран отговор защо кредитира едни, а други доказателствени източници отхвърля като недостоверни, с което е спазен императива по чл. 339, ал. 3,вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Съдът е отговорил на доводите на защитата защо счита, че доказателствените източници, установяващи авторството на деянието са достоверни. Въззивната инстанция аргументирано е отхвърлила доводите на защитата на подс.М. за противоречивост в показанията на свидетелите-очевидци. Оспорването на достоверността им е голословно. Фактическите обстоятелства съгласно обвинителния акт са установени от анализа на показанията на свидетелите - очевидци. Те са приобщени и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,т. 1, респ. т. 2 НПК като съдът е съобразил и правилото по чл. 281, ал.8 НПК, че осъдителната присъда не може да се основана само на приобщените по този ред доказателства. При проведеното съдебно следствие при второто въззивно разглеждане на делото в с.з. на 18.06. и в с.з. на 22.07. 2012 год. по внохд№187/12 год. на Софийския окръжен съд отново са събрани показанията на четиримата свидетели - М. , З., З. и Й. и е проверена тяхната достоверност. Депозираното от тях на досъдебната фаза е кредитирано тъй като по време е най-близко до установяваните факти. В показанията на свид.Б. З., свид. Б. З. и свид.Й. всеки поотделно е установил, че подсъдимите М. и В. са ритали свид.М. по главата и тялото с „шутове и с ръце“ като са го повалили на земята. Свидетелката Й., която е съвсем непричастна към личността на пострадалия и подсъдимите, е изяснила кои са авторите на побоя спрямо свид.М. , така, както са посочили и свидетелите З., З. и М.. ВКС споделя изложеното в мотивите на атакуваната присъда, че пострадалият М. не е предизвикал инцидента с подсъдимите. Установените факти са, че подс. М. е ударил свид.З., поради което е бил помолен от управителя на заведението - свид.Е. Л., да го напусне, а свид.З. е съобщила за агресията над баща й на намиращият се извън заведението свид.М.. Основателно съдът не е третирал отправената към подс.М. от страна на свид.М. вербална покана „да се разберат по мъжки” извън заведението, като акт на иницииране на конфликт с подсъдимите, тъй като обективно тя няма характер на нападение. При тези факти и при установеното, че двамата подсъдими целенасочено са се отправили към лекия автомобил, в който е стоял свид.М. и с излизането му от него са започнали да му нанасят удари с юмруци по главата и тялото и са го повалили на земята, съдът още по-малко е имал фактическо основание да приеме за основателна тезата на защитата. Позицията на защитата, че подсъдимите не са участвали в инцидента и не са нанасяли удари на пострадалия е голословна. Не се установява по делото намеса на неидентифицирано по делото трето лице, съпричастно към деянието, за което сочи защитата. Нямат опора в доказателствата възраженията срещу способността на свидетелите правилно да възприемат фактите, поради употребата на алкохол от З. и М. преди деянието. От съпоставката на показанията на свидетелите-очевидци сред които са и показанията на свид.Й. и З., които не могат да бъдат упрекнати, че са били алкохолно повлияни, е налице еднозначно възприемане на събитията от всички очевидци. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че пострадалият се е самонаранил по време на управлението на колата на подсъдимите. Тези твърдения са опровергани от събраните по делото доказателства. От изводите на заключението на СМЕ и от медицинската документация, нараняванията на М. са в областта на лицето и по тялото на пострадалия и не са получени в резултат на ПТП на инкриминираната дата. Това е вярно, защото съдът е изследвал обективните находки и механизма на причиняването им. Морфологията на уврежданията са разкъсно-контузни рани и оток на носа със счупване и разместване на костите на носа и множество разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания в различни части на главата и лицето, включително и по тила, които, според вещото лице, са от многопосочно травматично въздействие с твърд тъп предмет. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че съставомерното увреждане – счупването на носните кости с разместване на фрагментите може да се получи в резултат на директен удар с ритник, юмрук, за каквито удари в увредената област на главата са установени от свидетелите-очевидци . Поведението на подсъдимите и на пострадалия М. след приключване на побоя спрямо него (автомобилът м.“Форд” с двамата подсъдими е бил застигнат и блъснат в задната му част от управлявания от свид. З. л.а. м."Волво", при което те са слезли от автомобила м.“Форд” и подс.М. с бухалка е счупил предното стъкло на л.а. м."Волво" на свид.З., след което свид.М. се е качил в л.а."Форд" на подсъдимите и го е подкарал ) не се отнася до инкриминираното деяние, тъй като преди това то е било довършено и са настъпили съставомерните последици от същото. Няма нарушение на материалния закон. Фактите за деянието, дейците и вината им са законосъобразно подведени под признаците на чл. 129,ал. 1 вр.ал. 2,вр.чл. 20, ал. 2 НК. По делото е изяснено от СМЕ и от епикриза от 12.05.2009г. от БАЛСМ "Пирогов" - Секция по спешна неврохирургия, че пострадалият М. е имал двустранна носна непроходимост и увреждането му е изведено от експерта като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Поради характера на установения медико-биологичен признак съдът правилно е квалифицирал съставомерния резултат като средна телесна повреда, съобразно принципните положения в ПП№3/ от 27.IX.1979 год. на ВС, че когато счупването на носните костици е с разместване на фрагментите, затрудняващо дишането, както е в случая, то е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Само оперативната интервенция е била причина за възстановяването на функцията на увредения орган. Ето защо, доводите по оспорване квалификацията на деянието с твърдението, че то не осъществява признаците на средна телесна повреда, а на лека такава, са неоснователни. Законът е приложен правилно и в изводите за основателността и размера на уважения гражданския иск. При тези мотиви и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС , ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 02.07.2012 г. по внохд № 187 по описа за 2012 г. на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: