Решение на ВКС – ГК, III г.о. 8 Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 07.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: С. ДИМИТРОВА В. ПАВКОВ с участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1838/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1143 от 26.01.2016 г. от С. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Е. от АК – Стара З. против въззивно решение № 505 от 16.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1519/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав, с което като е отменено решение № 300 от 27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 69/2015 г. на Радневския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 39 от 13.12.2014 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 11 237, 74 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода 16.12.2014 г. до 24.03.2015 г., като неоснователни. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. Л. И. от АК-С. изразява становище за основателност на касационната жалба като счита, че заеманата от служителя длъжност има организаторски функции, а не е с ръководен характер. Ответникът по касационната жалба Мини [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Ц. от АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. С определение № 517/13.06.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността - инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ, има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По поставения въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: По поставения материалноправен въпрос за критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността - инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 2682/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С посоченото решение е прието, че по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ, които са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Освен това преценката дали дадена длъжност е "ръководна" следва да се извършва конкретно при всеки отделен случай като критерия за преценка, освен задълженията по длъжностна характеристика, следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и включените в длъжността трудови функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. С решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 117/2016 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е дадено сходно разрешение, а именно: с договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е длъжен да разработи "бизнес програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно затова с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от Д. като това ограничение следва от целта на основанието - да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС по поставения правен въпрос възприема тази задължителна съдебна практика. И тъй като възприетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е прието, че на длъжността „ръководител отдел в промишлеността - инвестиции“ не са възложени ръководни функции, а само организаторски, изпълнителни и контролни, поради което не попада сред кръга на предвидените длъжности по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно, се явява в противоречие с описаната по-горе задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на ВКС не я споделя и намира, че тя е неправилна. По съществото на касационната жалба: Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Съдът е приел за установено, че ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” при ответното дружество, въз основа на трудов договор № 3/24.01.2014 г., като с предизвестие, връчено на 15.12.2014 г. ищецът е бил предизвестен, че след изтичане на 30 дни, ще бъде прекратен трудовия му договор за заеманата длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, поради сключване на договор № РД-ЛС-ММИ-36 от 03.12.2014 г. за възлагане управлението на [фирма] и приложена към него бизнес-програма. Предизвестието е връчено на ищеца на 15.12.2014 г. Едновременно с връчване на предизвестието на 15.12.2014 г. му е връчена и заповед № 39/13.12.2014 г., на изпълнителния директор, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ и във връзка с договор № РД-ЛС-ММИ-36 от 03.12.2014 г. за възлагане управлението на [фирма] и приложена към него бизнес-програма, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 16.12.2014 г. Процесната заповед е връчена на ищеца в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ, считано от влизане в сила на договора за управление с вписването в търговския регистър на решението на СД на [фирма] за избор на изпълнителен директор. В. съд е приел, че длъжността, заемана от ищеца „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” в отдел „Инвестиции“ в [фирма], [населено място] има ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ. Съдът е достигнал до този извод, след като е извършил преценка на представената структура на управлението на [фирма], в сила от 01.12.2014 г. и щатно разписание на отдел „Инвестиции“ към 16.12.2014г., от които е видно, че дружеството се управлява от Съвет на директорите, който избира изпълнителен директор, следващият в структурата е заместник-изпълнителен директор, като след него са управителите на рудниците и директор по производствено-технически въпроси и директор икономика и финанси, като подчинени на директора по производствено-техническите въпроси са ръководителите на девет отдела, сред които и отдел „Инвестиции”, а ръководителят на отдел „Инвестиции”, каквато длъжност е заемал ищецът, има на свое подчинение склад № 1 - [населено място] и общо 28 броя служители. Основни функции и задължения на длъжността „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” са да ръководи и контролира дейността по изпълнението на одобрената инвестиционна програма на дружеството и да ръководи изпълнението на поставените му задачи в съответствие с утвърдената инвестиционна програма, да ръководи, координира и контролира разработването на инвестиционна програма на дружеството, да ръководи и координира дейността по доставката и монтажа на нови машини и съоръжения, да ръководи и организира дейността, планира и разпределя задачи на подчинените му длъжностни лица от отдела и др. В длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност е предвидена отговорност за взетите решения в съответствие с делегираните от прекия му ръководител права, а видно от т. 2 от представената функционална характеристика за отдел „Инвестиции” в управлението на [фирма] [населено място], ръководителят на отдел „Инвестиции” има ръководни функции спрямо служителите в отдела и работниците в склада, като се замества от инженер инвеститорски контрол – старши или от друг оторизиран от него служител, като отдел „Инвестиции“ има възложени функции и задачи по планиране, организиране, координиране и контрол във връзка с инвестиционната програма на дружеството. В тази връзка, съдът е достигнал до извода, че длъжността “ръководител отдел в промишлеността - инвестиции”, която ищецът е заемал преди уволнението, като част от управлението на предприятието, има значение за трудовия процес при ответното дружество, както и пряко отношение за постигането на конкретните стопански задачи и показатели на дружеството – ответник. В представена по делото Бизнес програма за периода 2014-2018 г., чиято съставна част е инвестиционната програма на дружеството – „Дейности с инвестиционен характер”, инвестиционните и ремонтни дейности в дружеството са подробно регламентирани и конкретизирани, които следва да бъдат изпълнени по предвидените в нея начини и срокове и в рамките на тази програма на дружеството, а ръководителят на отдел „Инвестиции“ има възможност за вземане на самостоятелни управленски решения и преценка по ръководството и организацията на трудовия процес в отдела, чийто ръководител е. В. съд е приел, че служители от ръководството на предприятието са освен ръководителят и неговите заместници, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за производствения процес (а в случая инвестиционната програма на ответното дружество като цяло има важно значение и пряко отношение към постигане на конкретните стопански показатели и задачи), поради което заеманата от ищеца длъжност “ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, попада в кръга на предвидените длъжности в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като определените и функции, съгласно длъжностна характеристика, са ръководни. При така установената фактическа обстановка по делото, въззивната инстация е приела, че трудовите функции на ищеца включват правомощия по ръководство, организиране, планиране и разпределяне на задачи на подчинените му служители и носи отговорност за изпълнението на тази дейност, тези функции определят длъжността като ръководна и уволнението на това основание е законосъобразно. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловило и отхвърлянето на останалите искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за неоснователна, а въззивното решение правилно като постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и обосновано. Съдът е сезиран с искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Основният мотив на въззивният съд, за да отхвърли предявеният иск и за отмяна на уволнението и обусловените от него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа е, че заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, попада в кръга на предвидените длъжности в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като определените й функции, съобразно длъжностната характеристика, са ръководни. Правилна е преценката на съда предвид представената структура на управлението на [фирма], в сила от 01.12.2014 г. и щатно разписание на отдел „Инвестиции“ към 16.12.2014 г., че основните функции и задължения на длъжността на касатора са били да ръководи и контролира дейността по изпълнението на одобрената инвестиционна програма на дружеството и да ръководи изпълнението на поставените му задачи в съответствие с утвърдената инвестиционна програма, да ръководи, координира и контролира разработването на инвестиционна програма на дружеството, да ръководи и координира дейността по доставката и монтажа на нови машини и съоръжения, да ръководи и организира дейността, планира и разпределя задачи на подчинените му длъжностни лица от отдела и др. К. е имал на свое подчинение склад № 1 - [населено място] и общо 28 броя служители, поради което и в длъжностната му характеристика е предвидена отговорност за взетите решения в съответствие с делегираните от прекия му ръководител права. Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че служители от ръководството на предприятието са освен ръководителят и неговите заместници, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за производствения процес - в случая инвестиционната програма на ответното дружество като цяло има важно значение и пряко отношение към постигане на конкретните стопански показатели и задачи. При така дадения отговор на поставените правни въпроси този извод на въззивният съд е правилен. Преценката на работодателя да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на поставените цели на новия управител, е извършена законосъобразно спрямо служител, който ръководи звено, от работата на което зависят стопанските резултати на предприятието, заложени в бизнес програмата и инвестиционната програма. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличие на служител от ръководството на предприятието, дейността на който е пряко свързана с изпълнението на икономическите показатели, които следва да бъдат постигнати за целия период на договора, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. В случая въззивният съд правилно е преценил, че заеманата от касатора длъжност е част от ръководството на предприятието, на която са възложени специални трудови функции и заема място в системата на управление на предприятието, независимо, че не е пряко и непосредствено подчинен на управителя на дружеството, то има съществен принос за предприятието при управление на възложеното за управление звено, от което зависят стопанските резултати на предприятието. Ето защо, с прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с касатора. По изложените съображения, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, следва да се остави в сила. Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства такива да са реално направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 505 от 16.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1519/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав, с което са отхвърлени предявените от С. И. К. от [населено място] срещу Мини [фирма], [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: