2 Р Е Ш Е Н И Е № 538 София, 23 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 511 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 263/09 г. Окръжният съд-гр.Търговище осъдил подсъдимия Ц. Г. Т. на основание чл.343, ал.3, б.”б” във връзка с ал.1, б.”в” и чл.55 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК – на 2 години и 6 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наред с това подсъдимият е осъден да заплати обезщетения, както следва: 1) за неимуществени вреди - по 100 000 лева в полза на Р. М. и М. А. и 2) за имуществени вреди - 1364 лева в полза на Р. М.. С решение № 83 от 10.06.2010 г. по внохд № 118/10 г. Апелативният съд-гр.Варна изменил посочената присъда в гражданско-осъдителната част, като намалил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Р. М. и М. А. на по 80 000 лева за всеки от ищците. Съответно е намалена и дължимата от подсъдимия държавна такса. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от частните обвинители и граждански ищци М. и А.. Жалбоподателят М. намира наложеното на подсъдимия наказание по размер и начин на изтърпяване за несправедливо. Прави се искане за увеличаване на наказанието и постановяване на ефективното му изтърпяване. В гражданската част се претендира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо и се иска увеличаването му до пълно предявения размер. Пред ВКС жалбоподателя не се явява, а защитата му представя писмени съображения, с които поддържа подадената касационна жалба. Жалбоподателят А. атакува въззивното решение в същите части, с идентични оплаквания и искания. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди се правят алтернативни искания – за цялостно уважаване на предявения от него граждански иск или в размера, определен от първоинстанционния съд. Пред ВКС жалбоподателят не се явява, а защитата му поддържа жалбата. Частните обвинители С., Г., М. и повереникът им не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Идентичността на ангажираните касационни основания и искания предпоставя едновременното разглеждане на двете касационни жалби. Възраженията срещу приложението на чл.55 и чл.66 НК са правени и пред въззивния съд. Свързано с това, не се установи В. да е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК. В мотивите на атакуваното решение е даден отговор на поставените на вниманието на съда доводи, в подкрепа на претендираната явна несправедливост на наказанието. Съдът не е игнорирал обстоятелства, от значение за правилната индивидуализация на наказанието. Съответна на данните по делото и закона е и преценката относно вредните последици от деянието. Същите покриват минимално необходимото за съставомерност по инкриминирания престъпен състав. Непредявени надлежно фактически обвинения, няма как да се оценяват, както по приложението на закона, така и по индивидуализацията на наказанието. Като е установил наличието на предпоставките на чл.55 НК, съдът е имал основание да определи наказанието на подсъдимия под предвидения в закона минимум. Установено по делото е, че вредоносният резултат е настъпил вследствие на допуснати нарушения на правилата за движение от подсъдимия и от пострадалия Ц. М., като личният принос на всеки един от тях има значение за обема на отговорността на подс.Тодоров. Правилно е и приложението на института на условното осъждане. Изводът на съда, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи определеното му наказание, не е декларативен, нито лишен от доказателствена основа. Възраженията срещу намаляването на обезщетенията за неимуществени вреди е основателно. За да намали първоначално определените размери, В. е приел, че първоинстанционният съд не е съобразил актуалната практика в тази насока. Установено по делото е, че пострадалите – граждански ищци, тежко са понесли загубата на своята майка, както и, че между тях са били изградени типичните отношения между родител и дете – характеризиращи се с топлота, обич, взаимна загриженост, доверие, уважение и съпричастност. От друга страна, както добре е известно, семейството е в основата на морала на едно общество, а едно от средствата за неговата защита е справедливото обезщетяване на моралните вреди, предизвикани от нарушаването му. Еволюцията на обществените порядки (към максимална защита на правата на личността) и икономическите условия, налага и промяна на съдебната практика. Иначе казано, актуалната практика е тази, която в най-пълна степен им съответства. Що се отнася до доводите, свързани с лимитите, предвидени в КЗ, защитата не държи сметка за това, че застрахователната сума се дължи по силата на сключен договор за застраховка и няма обезщетителен характер, още по-малко на спецификата на финансирането на застрахователната дейност. При тези съображения, ВКС намери, че В. не е имал основание да намали обезщетенията за причинените на жалбоподателите неимуществени вреди. В размера, определен от първоинстанционният съд те изпълват съдържанието на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД. Това обуславя съответно изменение на въззивното решение в частите по приложението на чл.45 ЗЗД и по дължимата от подсъдимия държавна такса. Водим от горното на основание чл.354, ал.2, т.5 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 83 от 10.06.2010 г., постановено по внохд № 118/10 г. на Апелативния съд – гр.Варна, както следва: УВЕЛИЧАВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Р. Р. М. и на М. Й. А. на по 100 000 лева за всеки един от тях и ОСЪЖДА подсъдимия Ц. Г. Т. да заплати допълнителна държавна такса, върху размера на увеличението, в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: