6 Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 09 септември 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №738 по описа за 2014 година Срещу въззивна присъда по внохд.№93/2013 г. на Окръжен съд гр.В.Търново , са подадени касационен протест от Окръжна прокуратура гр.В.Търново,жалба от гражданския ищец [фирма] [населено място] и жалба от подсъдимия Е. Н.. В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Върховна касационна прокуратура, който акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения и оттам нарушения на материалния закон, и особено на това, че във въззивната присъда няма произнасяне по протеста на Районната прокуратура срещу първоинстанционната присъда. Представил е и писмени бележки. Повереникът на гражданския ищец поддържа жалбата на [фирма] [населено място] и счита, че протестът е основателен. По отношение жалбата на подсъдимия, я намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си, иска Върховният касационен съд да упражни правомощията си по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, да отмени решението в осъдителната част и да оправдае подсъдимия при условията на чл.24, ал.1, т.1 НПК. Алтернативно моли в осъдителната част въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. По отношение на протеста и жалбата на гражданския ищец, моли да не се уважават. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.11.2013 г., постановена по внохд № 93/2013 г. на Окръжен съд-гр.Велико Търново е отменена частично присъда по нохд № 240/2012 г. на Районен съд-гр.Велико Търново в осъдителната й част, като подсъдимият Е. И. Н. е признат за невиновен и е оправдан по пункт първи, втори, трети, четвърти, пети, шести, осми, десети, тринадесети, четиринадесети, петнадесети, шестнадесети, седемнадесети, осемнадесети, деветнадесети, двадесети и двадесет и първи от обвинителния акт. Присъдата е изменена в частта за наложеното наказание на Н., което е намалено от една година и шест месеца лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода. Намален е размерът на уважената част на гражданския иск, до сумата - 17225 лева. Изменена е присъдата и в частта за разноските, и за присъдената държавна такса. В останалата й част – оправдателната, и осъдителна за четири пункта от обвинението, както и относно приложението на чл.66, ал.1 НК, присъдата на Районния съд е потвърдена. С посочената по-горе присъда на Районния съд, подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 28.01.2004 г. до 07.09.2006 г. в [населено място], действайки при условията на продължавано престъпление при една и съща обстановка и еднородност на вината, в качеството си на длъжностно лице – управител и представляващ [фирма] [населено място], съзнателно сключил неизгодни сделки – договори за правна защита и съдействие, с адвокатите Л. от В. адвокатска колегия и Л. от В. адвокатска колегия, и от това произлязла значителна вреда на дружеството в размер на 132320,75 лева, поради което и на основание чл.220, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.54 НК във вр. с чл.2, ал.2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца (коригирано на една година лишаване от свобода с въззивната присъда), изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл.37, ал.1, т.6 НК подсъдимият е лишен от право да заема ръководна, материално-отговорна и отчетническа дейност за срок от три години. С присъдата подсъдимият е оправдан по някои от пунктовете от обвинението общо до размер на 49619,94 лева – значителна вреда, причинена на дружеството, или до пълния размер на първоначално предявеното обвинение. По протеста на Окръжна прокуратура-гр.Велико Търново: Основното оплакване в протеста е за допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото и направени неверни изводи по фактите, довели и до неверни изводи по правото. Според обвинението въззивният съд на база едни и същи факти (сключен договор за правно обслужване, получена по-висока сума от предвидената в Наредбата на САС за допълнителни договори), съдът е признал подсъдимия за виновен по четири пункта от обвинението и го е оправдал за останалите. Претендира се, че събраните по делото доказателства безспорно установяват неизгодност на всички договори за правна защита и съдействие, сключени с адвокатите Л. и Л., поради липса на необходимост за това и с оглед наличие на договор за абонаментно обслужване с адвокат Л. или поради договаряне на възнаграждения над посочените в този договор и Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. В допълнението към протеста са изложени и подробни съображения за явна несправедливост на наказанието, като обвинението счита, че въззивният съд е надценил смекчаващите вината обстоятелства. Протестът е основателен и това е така, защото: В мотивите на въззивната присъда категорично липсва оценка на доказателствените материали по делото съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК, което сочи на съществен порок в доказателствената дейност на въззивния съд. Липсва произнасяне и за това, кои от посочените факти (фактическото обвинение) въззивният съд приема за установени и на коя доказателствена основа е станало това. В тази връзка формалното посочване на две места в мотивите на въззивната присъда „така описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства, както и от изготвените експертизи”, няма как да се приеме като дължимия от съда анализ на събраните изобилни доказателства и доказателствени средства по делото (част от тях, разбира се, абсолютно неотносими). Не са обсъдени дори доказателствата, събрани по време на съдебното следствие пред въззивния съд, включително обясненията на подсъдимия. Не се спори по делото, че между дружеството, представлявано от подсъдимия и адвокат Л., е сключен договор за правна помощ и съдействие на 30.03.2004 г. с предмет осигуряване на правна помощ в различни форми и с различен предмет, със срок на действие пет години и с дължимо месечно възнаграждение по него първоначално в размер на 1400 лева, по-късно увеличен на 1800 лева, в точки 8-9 на който договор е било уговорено заплащане на адвокатски хонорари извън посоченото по-горе месечно такова, изчислени съобразно § 2 от ДР на Наредба № 1/1999 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Не се спори и за това, че фактическото обвинение срещу подсъдимия е за това, че в инкриминирания период от време е сключил договори с посочените по-горе двама адвокати, като е дублиран предметът на всеки от договорите с абонаментния такъв, сключен с адвокат Л., както и че размерът на изплатените по договорите адвокатски хонорари - инкриминирани по делото, значително надвишава предвидения в Наредбата трикратен размер на минималното възнаграждение. В рамките на така очертаното фактическо обвинение, след като ненужно е обсъдил процесуалната съдба на повече от тридесет дела – граждански, административни, изпълнителни, както и няколко прокурорски проверки, като е посочил участието на един или на друг от двамата адвокати, въззивният съд е приел, че подсъдимият следва да отговаря единствено за четири от сключените договори, като съображенията му за това са изключително противоречиви. От една страна въззивният съд приема, че за по-голяма част от обвинението подсъдимият не е виновен, защото сключените договори са изгодни за дружеството, представляващите го адвокати са изпълнили компетентно професионалните си задължения по възложената им работа и това било видно от резултата по „обсъдените” (посочени) граждански, изпълнителни, административни и други дела, като било без значение обстоятелството, че между дружеството и адвокат Л. е сключен договорът, посочен по-горе. От друга: - по пунктове седем, девет, единадесет и дванадесет от обвинението (договори за оказване на правна помощ - с адвокат Л.) - въззивният съд намира, че „със сключване на тези договори, подсъдимият е осъществил състава на чл.220, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК... всеки от тях се явява неизгодна сделка. Предметът на тези четири договора се покрива с този на сключения такъв за абонаментно обслужване”. Само по отношение на тях въззивният съд приема, че липсва необходимост от сключването им с оглед разпоредбите на чл.2 и чл.3 ал.1 т.1-7 от договора за правна помощ, сключен на 30.03.2004 г., без да посочи защо. Очевидно е противоречието между двата извода, още повече, че липсват убедителни аргументи и за двата. Неубедителни са и изводите за „неизгодност” на четири от посочените договори и за липсата на същата (неизгодност) за останалите договори, визирани от обвинението. За това понятие (елемент от обективния състав на чл.220 ал.1 НК) Върховният касационен съд нееднократно е посочвал, че „макар и да няма абсолютно значение, цената на сделките не може да бъде игнорирана като съществен фактор при преценка на въпроса за неизгодността им” (Решение № 92/10.06.2014 г. на второ наказателно отделение на ВКС), което въззивният съд е направил, игнорирайки заплатеното, а по отношение на „необходимостта” – Решение № 265/18.07.2013 г. на Върховен касационен съд „когато сделката е сключена без да е необходима за функциониране на структурата на засегнатата страна, и когато нейните клаузи са неизгодни (срокове, цени и т.н.- и не водят до постигане на целения икономически ефект) - то сделката е неизгодна. Тези две понятия изобщо не са обсъждани, нито е взето предвид дали приетите за установени факти могат да доведат до наличието или не на неизгодност за сключените договори за правна помощ. Процесуалната съдба и развитието на посочените в мотивите дела , няма как да доведе до изводи във връзка с посочените по-горе понятия. Няма произнасяне и по въпроса какво е било финансовото състояние на дружеството и какви са последиците за него от сключване на инкриминираните договори. Според мотивите на въззивния съд „липсва (в обвинителния акт) цялостен анализ на инкриминираните договори, който да включва причините за сключването им, изпълнението и постигнатия резултат”. Попълвайки тази „липса” въззивният съд е приел, че наетите адвокати са квалифицирани професионалисти и са изпълнили задълженията си, за които са ангажирани (с посочените в обвинителния акт договори) и са получили възнаграждение” – прекомерно заплатено, както твърди обвинението, или не, тук липсва произнасяне. Върховният касационен съд констатира също, че липсва обосновка защо въззивният съд приема, че тези договори са сключени по конкретните дела, защото са изисквали (необходимост) участие на допълнителен адвокат, поради фактическа или правна сложност на делата или значим интерес за дружеството, както и наличието на други някакви причини. Без отговор е въпросът защо плащанията за част от договорите са значително преди завеждане на делата и участието на адвокатите по тях. Без аргумент е и необходимостта на изплащане на значителни суми по някои от договорите за консултации, без да е посочено по какви въпроси са тези консултации. Неубедителни са и изводите относно прекомерност на заплатеното от страна на дружеството възнаграждение за адвокат с действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на ГПК, които изводи не са и конкретни. Във въззивната присъда липсва произнасяне по протеста на районния прокурор срещу оправдателната част на присъдата по нохд № 240/2012 г. на Районен съд. Изложеното по-горе дава основание на извода за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото, довели до неправилно приложение на закона, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, и сочи на основателност на подадения от окръжния прокурор протест. При този изход на делото жалбите на подсъдимия и на гражданския ищец няма как да бъдат разглеждани, а посочените в тях аргументи следва да бъдат взети предвид при ново разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 НПК във вр. с чл.348, ал.3, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда, постановена по внохд № 93/2012 г. на Окръжен съд-гр.Велико Търново, и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: