Ключови фрази




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 05.05. 2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1653 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ чрез адв. Ю. М. и на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ чрез особен представител К. С. срещу решение № 463/26.02.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 5053/2018 г., отменящо изцяло решение на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 1801/2017 г., вместо което е постановено отхвърляне на иск на ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ по чл.26 ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на всички решения, приети на извънредно Общо събрание на „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ от 08.05.2017 г., проведено в [населено място], ул. „Г.С.Раковски“ № 108, зала № 102 на Дома на науката и техниката, като неоснователен.
Касаторът ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „- „След свикване от регистърният съд на общо събрание на Сдружение, учредено и осъществяващо дейността си съобразно разпоредбите на ЗЮЛНЦ, кой е оправомощен да проведе събранието – надлежният легитимен орган съгласно устава или лицата, поискали от него свикване на ОС ?“ – „След свикване от регистърният съд на общо събрание на Сдружение, учредено и осъществяващо дейността си съобразно разпоредбите на ЗЮЛНЦ,възможно ли е в общото събрание на Сдружението да участват и членове, изключени от сдружението ?“ – „Релевантно ли е за редовността и законосъобразността на общото събрание „проведено само от лицата, които са поискали свикването му през регистърния съд, обстоятелството че в същата сграда, в друга зала се е провело общо събрание на сдружението, на което са присъствали всички останали членове на сдружението ?“ – „Когато поканата за свикване на общо събрание не съдържа информация за точната зала, в която ще се проведе Общото събрание, а в посочената сграда има повече от една зали, налице ли е достатъчно конкретизиран адрес за провеждане на общото събрание ?“ – „Когато в публикуваната покана в ДВ не е посочена залата като място на провеждане на ОС и доколкото на информационното табло са били разлепени указания за ОС в друга зала, което също е проведено, тоест проведени са паралелно две събрания, кое от тези ОС е законосъобразно свикано“ – „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения ?“ „Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им ?“
Касаторът Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Гарантира ли възможността за участие в Общо събрание на членовете на сдружение и информира ли ги в достатъчна степен покана за свикване на Общо събрание, в която задължителният реквизит за място, по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, посочва за административен адрес сграда, без да индивидуализира разположен в нея обект, помещение, етаж и съответстващ на тях номер? 2. Може ли поканата, поставена на място за обявления в сградата на сдружението по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ да се различава по своето съдържание от поканата, публикувана в ДВ (респ. в редакцията след 01.01.2018г. обявена в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията), като допълнително индивидуализира задължителния реквизит за място, чрез посочен конкретен самостоятелен обект, помещение, етаж и съответстващ на тях номер? 3. Длъжен ли е ищецът при релевиран порок за нарушена процедура по оповестяване, поради недостатъчно индивидуализирано място за провеждане на ОС, да навежда в исковата молба изрично твърдение в какво се ограничава правото му на участие в ОС, като сочи, че не е могъл, съответно е бил затруднен или е търсил допълнителна информация да намери мястото за провеждане на ОС? 4. В случай на узнаване на ищеца в по-късен момент, поради нарушена процедура по оповестяване, за проведено ОС при същия дневен ред, място, час и дата, ограничава ли се членственото му право на избор в кое от двете паралелно проведени общи събрания да участва и да упражнява своето право на глас? 5.Възможно ли е ищецът по иск с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ в хипотеза на две паралелно проведени ОС да се позове на ограничаване на право на участие в ОС на други членове при нарушена процедура за свикване на ОС, поради липса на индивидуализиран реквизит за място, поради което другите членове не са могли да узнаят за проведеното паралелно ОС и да формират кворум за започване на ОС? 6. Може ли да се проведат две паралелни общи събрания на един и същ адрес, при един и същ дневен ред, на една и съща дата и час, свикани с една и съща покана обнародвана в ДВ (респ. в редакцията след 01.01.2018г. обявена в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията)? 7. Възможно ли е в съставът на ОС да се допускат лица с право на участие, които към датата на провеждане на събранието са с прекратени членствени правоотношения на основание влязло в сила решение на компетентен орган за тяхното изключване? 8. Следва ли в направеното искане до регистърния съд в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЮЛНЦ поименно да се посочат членовете поискали свикване на ОС или е достатъчно да се посочи само техния брой, както и да се предоставят доказателства за изрично оправомощаване на лицето, което внася искането от името на повече от 1/3 членове на сдружението?“
Постъпил е отговор по касационната жалба на ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ от Сдружение „Национална транспортна камара“, в който се оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Постъпил е отговор по касационната жалба на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ от Сдружение „Национална транспортна камара“, в който се оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Постъпил е отговор по касационната жалба на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ и от ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“, в който се присъединява към оплакванията на касатора Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/.
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Пред СГС е предявен иск от ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на всички решения, приети на извънредно Общо събрание /ИОС/ на АЕБТРИ от 08.05.2017 г. Изложени са съображения за опорочена процедура по свикването. С решението на СГС искът е уважен и са отменени взетите решения от ИОС. Решението е постановено при участие на Сдружението „Национална транспортна камара“ като трето лице помагач на страната на ответника. В мотивите си СГС е посочил за безспорно установено, че на 08.05.2017 г. на посочения адрес са проведени в две различни зали две събрания, на които са взети решения, заявени за вписване по партидата на Сдружението. СГС е приел, че е основателно оплакването за незаконосъобразност при свикване на събранието, конкретно надлежно отправено искане до УС за това, както и относно мястото на провеждане на ИОС.
За да отмени решението на СГС по въззивна жалба на Сдружението „Национална транспортна камара“ и при участие на АЕБТРИ, действащ чрез назначен особен представител, САС е приел, че искът на ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ е предявен на 17.05.2017 г. от надлежна страна - ЕТ членува в АЕБТРИ и е в преклузивния срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ, доколкото няма данни кога ищецът е узнал за взетите решения, поради което САС е приел за начална дата на срока датата на провеждане на събранието 08.05.2017 г. Според САС не са налице пороци на организиране и провеждане на събранието и вземането на решения от същото. Изложени са съображения, че ИОС е свикано от членове, представляващи поне 1/3 от дружеството, като е коментиран общия брой на членовете – 34 и искането на 18 от тях. САС е приел, че е отправено искане до УС чрез особения представител К. Р., видно от представения протокол от 21.02.2017 г., неоспорен от страните, с обвързваща доказателствена сила само относно авторството на изявлението. Според САС самото обстоятелство, че в протокола от проведеното заседание на УС на 21.02.2017 г. е посочено, че ОС е свикано по инициатива на управителния орган, а не на 1/3 от членовете на сдружението не опровергава доказателствената стойност на протокола, посочен по-горе за връчване на искането за свикване на ОС до УС. ОС е свикано от съда, въпреки липсата на удовлетворяване на искането до УС да бъде свиквано такова. По тези съображения САС е приел, че няма допуснати нарушения при свикването на ИОС по реда на чл.26 ал.1 ЗЮЛНЦ, както е приел СГС. Неоснователни са според САС и изводите за незаконосъобразност на свикването, поради непосочване в поканата на номера на залата, в която ще се проведе ИОС. Според САС адреса в поканата в ДВ е конкретизиран в достатъчна степен и съдържа всички предвидени в закона и устава елементи. Няма твърдения, че се касае за няколко административни сгради или, че ищецът не е могъл да намери посоченото помещение в сградата за провеждане на ИОС. Няма спор, според САС, че има проведено ОС и в зала 105а в същата сграда, но по никакъв начин, според САС, не може да се кредитира тезата на ищеца, че „с изненада в последствие е разбрал за проведено друго ОС при същия дневен ред“. Според САС ищецът очевидно е знаел за провеждането на „алтернативното“, според него ОС, но е предпочел да посети събранието, ръководено от ръководни органи на Сдружението, а не събранието в зала 105а, което е било ръководено от стария УС на Сдружението. Според САС, доколкото не се твърди и не са ангажирани доказателства да е ограничена възможността и на други членове на Сдружението да вземат участие в събранието, то са и недоказани твърденията за ограничаване правото на гласуване на събранието, събранието е проведено в достатъчно конкретизирано помещение – зала № 102, както е посочено и в протокола за поставяне за покана на 04.04.2017 г. за свикване на ИОС на Сдружението, съгласно чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ на адреса на управлението на АЕБТРИ, където е била залепена поканата. Оспорването на този протокол не е било направено своевременно –след преклузивния срок по чл.193 ал.1 ГПК и правилно не е било допуснато. Коментирайки доказателствата за броя на членовете на Сдружението, присъстващите такива с право на глас и провеждане на събранието след отлагане с 1 час, поради липса на кворум, САС е приел, че събранието е проведено и решенията са взети при наличие на законен кворум за провеждане и мнозинство при вземане на решенията, предвидено от закона и устава.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
Формулираните от касаторите въпроси са във връзка със спора и при публикувана покана в ДВ бр.29 от 07.04.2017 г. за свикване на Общо събрание на адрес [населено място] ул. „Г.С.Раковски“ № 108 в сградата на „Дом на науката и техниката“, без обозначена зала в същата покана при наличие на повече зали в същата сграда и проведени две събрания в две зали 102 и 105а на членове на Сдружение АЕБТРИ, следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по уточнен и конкретизиран въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание по чл.26 ал.2 ЗЮЛНЦ и конкретно относно мястото на провеждането му.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1080 лв.
Мотивиран от горното, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 463/26.02.2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 5053/2018 г.
УКАЗВА на касаторите ЕТ „Антоанета – Ц – Г. Д.“ и Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/ да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер общо на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационните жалби ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касаторите.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.