Ключови фрази
Контрабанда по чл. 242, ал.1, б. а, б, в, д, е, ж, з НК * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

София, 23 февруари 2015 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦветинкаПашкунова ..........................

ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров ……........................

Красимир Шекерджиев......................


при секретар..Илияна Петкова..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова.........., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ............... КНОХД № .. 581 ../.. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба и допълнения към нея от подсъдимия Р. И. М. и назначения му служебен защитник, против въззивно решение № 226 от 04.12.2013 год., постановено по в.н.о.х.д. № 422/2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив.
Развити са доводи, относими и към трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Заявени са процесуални нарушения във връзка с провеждане на производството в отсъствие на подсъдимия, довели до ограничаване правото му на защита. Излагат се съображения за наличие на пороци в доказателствената дейност на въззивния съд.
Оспорва се квалификацията на деянието по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК, поради липса на признака „системност”, като в тази връзка се сочи наличие на допуснато нарушение на закона. В допълнение касаторът излага съображения за липсата на доказателства относно собствеността на инкриминираните стоки.
Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с прекомерност, предвид степента на обществената опасност на дееца и възможността за постигане целите по чл. 36 от НК чрез по-леко наказание.
При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за оправдаване на Р. И. М. и намаляване на наложеното му наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от защитника на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба и допълненията към нея, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 42 от 11.10.2013 год., постановена по н.о.х.д. № 495/2013 год. на Окръжен съд – гр.Хасково, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Р. И. М. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, търпимо при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата на основание чл. 242, ал. 7 от НК и на основание чл. 242, ал.8 от НК са отнети предметът на контрабандата и превозните средства, послужили за превозване и пренасяне на стоките.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият М. да изтърпи отделно, ефективно, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и наказанието от 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. № 131/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Тополовград, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева.
С атакуваното пред касационната инстанция решение № 226 от 04.12.2013 год., постановено по в.н.о.х.д. № 442/2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установените по делото факти разкриват престъпно поведение на квалифицирана митническа контрабанда, извършена от лице, което системно се занимава с такава дейност, като подсъдимият осемнадесет пъти в периода от 01.05.2011 г. до 29.01.2013 г. е пренесъл през границата на страната ни от Република Турция, подлежащи на обмитяване стоки /цигари/, които не е декларирал пред българските митнически органи. Правилно въззивният съд е приел, че е налице системно извършване на дейността, тъй като за да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК е достатъчно действията по пренасяне да са осъществени повече от три пъти в инкриминирания период от време. Изложените във въззивното решение съображения в тази насока напълно се споделят.
Доводът за липсата на признака „системност”, поради съществувала представа у подсъдимия, че извършеното от него съставлява административно нарушение е неоснователен, тъй като при действието на презумпцията за познаване на правото от неговите субекти, незнанието на закона не оправдава извършването на неправомерни действия.
Освен това, за да е налице квалифицирана контрабанда по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК, не е необходимо извършените действия сами по себе си да съставляват престъпления. Достатъчно е да са осъществени три или повече административни нарушения, санкционирани по административен ред, които в своята съвкупност разкриват степен на обществена опасност, квалифицираща ги като престъпление.
Оплакването за липса на доказателства относно собствеността на стоките – предмет на контрабандата е голословно. Последното е относимо към въпроса за авторството на деянието, установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Още повече, че такова оспорване не е направено, нито при въззивното разглеждане на делото, нито в първоинстанционното производство, а едва в представеното допълнение към касационната жалба се излагат съображения в тази насока.
Доводът за процесуални нарушения във връзка с неполагане на достатъчно усилия от съда за издирването на подсъдимия и осигуряването на личното му участие в процеса не се подкрепя от данните по делото.
Правото на защита на подсъдимия не е било накърнено във въззивното производство, тъй като съдът е извършил необходимите действия, с които да осигури личното му участие в производството, проведено законосъобразно по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК.
Въззивният съд е предприел действия по призоваване на подсъдимия на посочен от него адрес и не е бил открит, защото е променил адреса си, без да уведоми съответния орган. Предвид това и с оглед пълноценно осигуряване правото му на защита, съдът е назначил служебен защитник, който да го представлява.
От депозираната по делото документация е видно, че Р. И. М. е участвал лично в досъдебното производство и е упълномощил защитник. В производството пред първоинстанционния съд подсъдимият не е взел лично участие, но е бил представляван от защитника си. Още в този стадий на процеса са били предприети множество действия с цел осигуряване неговото лично участие, като с телеграма № 32354/02.09.2013 г. на ГДНП – гр.София, лицето е било обявено за общодържавно издирване. След щателно издирване местонахождението му не е било установено и производството се е развило в негово отсъствие, поради невъзможност да бъде открит.
Касационният съдебен състав не констатира наличие на нарушения в оценъчната дейност на въззивния съд. Апелативен съд – гр.Пловдив е спазил правилата, свързани с доказването, както и тези на формалната логика, което му е позволило да изгради убедително изводите си. Поради това, възражението за превратна и незадълбочена оценка на доказателствения материал е несъстоятелно.
Несъстоятелен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на Р. И. М. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода. Поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, наказанието е определено под предвидения в чл. 242, ал. 1 от НК специален минимум от три години, приложен е чл. 55, ал. 3 от НК и на дееца не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 242, ал. 1 от НК наказание „глоба”.
Размерът на наказанието съответства на степента на обществена опасност на деянието и на целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не са налице основания за допълнително смекчаване отговорността на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226 от 04.12.2013 год., постановено по в.н.о.х.д. № 442/2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда № 42 от 11.10.2013 год. по н.о.х.д. № 495/2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:…………………………………….

…………………………………….