Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 16 септември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора К.Иванов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №874/2013 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимата Е. П. П. срещу нова въззивна присъда от 11.03.2013г. по внохд № 238/2013г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Излагат се съображения, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при изготвянето на присъдата и мотивите към нея. Съдът е игнорирал презумцията за невиновност на подсъдимата, не е съобразил обстоятелството, че показанията на св.С. не се подкрепят от останалите гласни доказателства, неправилно съдът отхвърлил писмените доказателства от МВР-Академия, отдел ”Полиция”, вместо обвинението да докаже, че подсъдимата не е била на лекции на инкриминираната дата. Съдът не отговорил на въпросите относно поведението на пострадалата-защо не уведомила органите на полицията,не потърсила медицинска помощ от „спешна помощ”,не споделила за инцидента и не потърсила помощ от дъщеря си или съседите в сградата, защо не е съобщила за наличие на хематоми или охлузвания по тялото/и такива не са констатирани/ след като била бутната, респ. бита на стълбите в блока. Неправилно съдът приел, че показанията на св.С. са достоверни и добросъвестни. Същата сочела различен час на счупването на ръката, съответно в заявление си до Началника на 07 РУ „П”-СДВР 16 ч.,при разпита на дос.пр.-16.30ч. и в допълнителната жалба-около 17 ч. Допуснатите процесуални нарушения според подсъдмата,са довели и до неправилното приложение на закона –призната е за виновна и осъдена по чл.129 НК, без да е извършила престъпление. Частната обвинителка В. С. моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна првокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 26.11.2012г. по нохд № 8601/2012г. по описа на Софийския районен съд, 18 нак.състав, подсъдимата Е. П. П. е била призната за НЕВИНОВНА и ОПРАВДАНА по повдигнатото й обвинение по чл.129,ал.2, вр.с ал.1 НК за причинена от нея на В. С. средна телвесна повреда. По жалба на подсъдимата Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ присъдата и постановил НОВА, както следва: Признал подсъдимата Е. П. П. за ВИНОВНА в това, че на 18.02.2012 г. около 16.30 ч. в[населено място], чрез бутане с двете ръце в областта на гърба на В. П. С., причинила на последната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.129,ал.2, вр.с ал.1 вр.с чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК я ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ,със следните пробационни мерки:1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и 3.Поправителен труд за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА по местоработата на подсъдимата в ЦУ на НАП с 15 % удръжки от трудовото й възнаграждение в полза на държавата. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно обвинителната теза, подсъдимата причинила на пострадалата В.С. на инкрминираната дата телесна повреда квалифицирана като средна по смисъла на чл. 129 НК. Това се е случило на стъпалата между първата и втора стълбищна площадка на входа, в който живеят, в резултат на блъскане на пострадалата от страна на подсъдимата, последвалото падане на С. върху лявата лъчева кост и причиняване на инкриминираното увреждане. Съпругът на пострадалата чул виковете й за помощ, излязъл от апартамента, помогнал й да стане и прибере в дома. Районният съд след проверка на доказателствата е установил, че обвинението срещу П. не е доказано по безсъмнен начин. Съдът е отхвърлил показанията на св.С., депозирани в съдебно заседание, в което е заявил, че е видял действията на подсъдимата през шпионката на вратата. Приел е, че житейски няма как от това място да види какво става със съпругата му, тъй като би трябвало да му пречи гърба на подсъдимата- по висока от С., а последната освен това, била на по-долното стъпало. В заключение е приел, че свидетелят не е видял бутането от страна на подсъдимата и падането на С.. Съдът не е кредитирал и показанията на пострадалата. Приел е, че предвид влошените междусъседски отношения, показанията й, както и тези на съпругът й са предубедени. Изложил е съображения, а именно, че за всеки конфликт с подсъдимата, С. уведомявали полицията, а след този инцидент свързан с телесната й неприкосновеност, пострадалата е съобщила едва на 20.02.2012 г. Освен това показанията й били опровергани от тези на св.Й., св.И. и св. П., както и от приложените писмени справки от МВР-Академия отдел „Полиция”, съгласно които подсъдимата по същото време е имала очни занятия като задочна студентка. Отбелязал е още, че свидетелите Ср. са съпрузи, а С. е страна в процеса, което също предопределя еднопосочността на показанията им в подкрепа на обвинителната теза. В заключение е приел, че не може да се приеме за безспорно и безсъмнено, че ръката на С. е била счупена именно от подсъдимата посредством блъскането й на стълбите във входа. При същите фактически обстоятелства и процедура по чл. 332 НПК, с повторен разпит на св. С. и на вещото лице д-р Р. Х., въззивният съд е постановил осъдителна присъда. За да признае подсъдимата за виновна, въззивният съд е приел, че обвинението е доказано от показанията на пострадалата С.. Приел е, че свидетелката е дала безпротиворечиви показания, както на досъдебното производство, така и в производството пред СРС показания, на които съдът е предал безсъмнено доказателствено значение. В мотивите е приел, че показанията на пострадалата следва да се кредитират, тъй като в нейния разказ пред съда внася обстоятелства с висока степен на достоверност. Като аргумент е акцентирал върху еднопосочните й показания във всички фази на наказателното производство. Съдът не е анализирал обстойно показанията на св.С.. В показанията си пред районния съд, тя е заявила - подсъдимата „започна да ми бие шамари по бузите ... след това с юмруци по главата започна да ме удря и започна да ме скубе”...” същата ме блъска с двете си ръце в гърба и аз паднах по стълбите...болеше ме цялото тяло, докато се търкалях надолу по стълбите надолу. От втората стълба до долната площадка се търкалях”. На дос. производство л.4 е посочила „започна да ме удря с шамари по лицето, ... да ме удря с юмруци по главата... блъсна ме с двете ръце отзад и паднах надолу по стълбите, като стигнах до средната площадка между първия и втория етаж”. От това изложение може да се заключи, че преди падането по стълбите, пострадалата е била подложена на многопосочни удари по лицето, главата и тялото, а не „леки шамари и удари по главата” /л. 69от делото/. В заключението на съдебно медицинската експертиза обаче, няма данни за следи от побой върху пострадалата, каквито обичайно могат да бъдат хематоми, охлузвания, зачервявания и пр. Един побой с юмруци и шамари, нанесен на човек на нейната възраст, при това търкалящ се по стълбите би оставил следи, които биха причинили допълнителен дискомфорт, респ. Страдание и информиране за тях при престоя в болничното заведение. В медицинската документация на болничното заведение също няма констатирани такива. За следи от побой не споменава и св. С.. В съдебно заседание на 31.01.2013 г. в процедура съдебно следствие, съдът е поставил задача на вещото лице съдебен лекар Д-р Р. Х. след запознаване с медицинската документация да установи, дали са били регистрирани и други телесни увреждания наред с инкриминираното счупване на ръката. При депозиране на заключението в съдебно заседание на 11.03.2013г. няма данни да е обсъдена поставената задача. Изясняването на тази част от показанията на пострадалата е от съществено значение за преценката дали и доколко следва да се кредитират нейните показания, като се имат предвид лошите, с 10 годишна давност нетърпими междусъседски отношения между пострадалата и подсъдимата, както и водените между тях дела. Неяснота в показанията на св. С. има и относно обстоятелството, дали след като паднала на междинната площадка, подсъдимата е продължила да й нанася удари. На досъдебното производство няма такива показания, но пред районния съд /л. 26/ е заявила „Когато мъжът ми излезе, Е. стоеше под площадката на вторите стълби, където ме биеше”. На следващо място св. С. е посочила различен час на инцидента. В заявлението до Н-ка на 07 РУ „П” – СДВР е визирала – около 16 часа, в разпита на досъдебно производство /л.4/ около 16.30 ч., а в допълнителната въззивна жалба- около 17 часа. От друга страна съдът безкритично е кредитирал показанията на св.С., приемайки ги за достоверни в частта, относно присъствието на подсъдимата на местодеянието, след като е дискредитирал същите в частите, в които свидетелят депозира неистини. От данните по делото е видно, че С. е депозирал противоречиви показания, очевидно воден от съпричастност в доказване на обвинението за причинена на съпругата му телесна повреда. На досъдебно производство /л.5/ е заявил, че около 18.30 ч. чул някой да вика във входа, различил гласовете на съпругата си и гласа на съседката от ап. 6 – Е. П.. След малко чул съпругата му да вика за помощ, излязъл и видял, че П. бързо се прибрала в нейния апартамент, а С. лежала на площадката между първия и втория етаж. Пред районния съд е променил показанията си и заявил, че е видял през шпионката на вратата, как подсъдимата е блъснала съпругата му. Предвид оправдателната присъда, пред въззивния съд свидетелят се легитимирал като очевидец на инцидента и заявил, че /л. 22 от делото/, че по време на бутането, той бил на площадката и видял, когато тя „Е.” бутнала съпругата му, която се намирала „някъде на първото или второто стъпало”, ударила я с двете ръце в гърба. След това преминала покрай него и влязла в апартамента. Твърдял е, че всички действия е видял лично, а не през шпионката. Същевременно, съдът не е кредитирал останалите гласни доказателства, както и представените писмени такива от другата страна в процеса. Приел е въпреки тях, че няма пречка подсъдимата да бъде на очни занятия, но в инкриминирания час да се е намирала на местодеянието описано в обвинителния акт. Изводът на съда, че обвинението е доказано по несъмнен начин е изведен без пълна и цялостна проверка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушени са разпоредбите на чл. 13, 14 и чл. 107 НПК, като вътрешното убеждение на съда предвид изложеното, не почива на весстранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване. Това налага отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане, следва да се проведе разпит на пострадалата, отново да се обсъдят събраните писмени и гласни доказателства, по преценка да се съберат и други, да се призове вещото лице, което да изясни с оглед възрастта на св. С., заявените от нея удари- с шамари и юмруци, търкалянето по стълбите биха ли причинили травми, в какво биха се изразили и периода от време, в който биха станали видими. Ако такива са били налице, защо не са отразени в медицинските документи. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 11.03.2013 г. по внохд № 238/2013 г. по описа на Софийски градски съд, осми състав. ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: