1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50439 гр. София, 26.10. 2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2158 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. С. – пълномощник на ищците Гюлсевер Седат А. и Т. Р. Р. срещу определение № 2207 от 12. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 706 от 24. 06. 2021 г. по същото въззивно дело в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд за основателност на възражението на ответника, че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на представлявалия ищците въззивници адвокат, доколкото на същите са заплатени обезщетения в размери съобразно влязлото в сила решение на СГС и съответно е опровергано посоченото в договора за правна помощ, че ищците са материално затруднени лица. Излага становище, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. Производството по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на ищците Гюлсевер Седат А. и Т. Р. Р. срещу решение от 11. 02. 2021 г. по гр. д. № 10509/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 16 състав в частта, с която предявените от ищците искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Р. А. вследствие на ПТП на 4. 06. 2018 г. са отхвърлени за разликата над 90 000 лв. до 135 000 лв. за ищцата А. и за разликата над 97 500 лв. до 187 500 лв. за ищеца Р.. С въззивното решение жалбата е частично уважена, като след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на ищците са присъдени допълнителни обезщетения от 15 000 лв. за ищцата А. и 22 500 лв. за ищеца Р.. В решението е прието, че искането на представлявалия въззивниците адвокат за присъждане на адвокатско възнаграждение предвид предоставената безплатна правна защита е неоснователно, тъй като не са налице основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съставът на апелативния съд е посочил, че на ищците са заплатени обезщетения в размер съответен на влязлото в сила решение, поради което е опровергано обстоятелството, че към момента на подписване на договора за правна помощ през месец май 2021 г. те са били материално затруднени лица. С молба вх. № 11976 от 7. 07. 2021 г. адвокат П. С. - процесуален представител на въззивниците ищци е поискала да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. В определението отново е мотивиран извод, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗА, като е съобразено своевременно направеното от ответника възражение в този смисъл и безспорно установените факти за получени от ищците парични обезщетения. Определението е неправилно. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., III г. о., определение № 1199 от 25. 10. 2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708 от 5. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 257 от 9. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 395 от 9. 07. 2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., определение № 442 от 28. 06. 2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 289 от 27. 08. 2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. В случая във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 27. 05. 2021 г., с който между ищците въззивници и техните пълномощници адвокат П. С., представлявала ги в откритото съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, и адвокат Н. Д. е уговорено да им бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуалното им представителство по въззивното дело, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Няма данни договорите да са изменени - страните по тях да са уговорили размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство и защита пред Софийски апелативен съд, както и адвокатите да са получили възнаграждение от доверителите си. В този смисъл не е опроверган безплатният характер на предоставената правна помощ, а съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на помощта – материално затруднение на въззивниците. С оглед изложеното и при съобразяване обжалваемия интерес във въззивното производство и изхода на същото следва да се приеме, че за адвокат С. е възникнало правото да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното в производството пред Софийски апелативен съд безплатно процесуално представителство на въззивниците в размер на 1 434 лв., определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 4. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, а именно за изменение на въззивното решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като се осъди „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1434 лв. за въззивното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 2207 от 12. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 706 от 24. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. Витоша № 89Б да заплати на адвокат П. С., САК, с адрес [населено място], ул. Христо Белчев № 2 сумата от 1 434 лв. /хиляда четиристотин тридесет и четири лева/, представляваща дължимо на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.