Р Е Ш Е Н И Е №. 374/2011 София, 20.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1019/2011г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. за отмяна на влязло в сила решение №622 от 12.10.2010г. по гр.д.№ 1930/2009г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че след постановяване на решението от ВКС са се снабдили с ново писмено доказателство – удостоверение от 04.01.2011г. на ОСЗ „О. к.”, от което е видно, че процесният имот е възстановен в стари реални граници, което е в противоречие с фактическата обстановка, описана в атакувания съдебен акт. Ответниците по молбата М. К. П., В. М., М. М., А. М., Т. П., П. С., И. С., М. Т. М. и М. С. Н. считат,че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е обезсилено въззивно решение от 29.11.2007г. по гр.д.№ 4462/2003г. на Софийския градски съд и оставеното с него в сила решение от 07.05.2003г. по гр.д.№14388/2000г. на Софийския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото. ВКС е приел, че спорът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съществува, когато двете страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент – образуването на ТКЗС и то във връзка с евентуалното му възстановяване.В случая правата на ищеца се засягат по-скоро от грешка в административния акт – плана за земеразделяне, поради което не е налице правен интерес от търсената защита. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно.Соченото от молителите удостоверение, съгласно което описаните в него нива, овощна градина и дворно място, попадат в зона, която се възстановява по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ, не установява новооткрити обстоятелства и не е ново доказателство, тъй като с него страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно - още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е самостоятелно съдебно производство и средство за защита срещу неправилни решения въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Това производство обаче не е съдебна инстанция на исковия процес и не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. Не е направено искане от ответниците за присъждане на разноски, поради което този въпрос не следва да се обсъжда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. за отмяна на влязло в сила решение №622 от 12.10.2010г. по гр.д.№ 1930/2009г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: