1 Р Е Ш Е Н И Е №8 [населено място], 20.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 470 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 220 от 09.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 386/2009г., с което е оставено в сила решение № 127 от 23.09.2008г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1381/2001г. за отхвърляне на предявения от И. Д. Н. против И. Д. А. и С. А. А. иск за делба на дворно място с площ *кв.м., съставляващо имот № * от кв. * по плана на С. индустриална зона, * гр.ч. в [населено място], заедно с построените в него едноетажна масивна работилница с площ * кв.м. и триетажна масивна сграда със стоманобетонови елементи със застроена площ от *кв.м.; за отхвърляне на иска за признаване за установено по отношение на И. Н., че [фирма] е собственик на * ид.ч. от посоченото дворно място и сгради, както и за допускане на съдебна делба на посочения имот и сгради между [фирма] от една страна и С. и И. А., от друга страна, при квоти по * ид.ч. като делът на А. представлява съпружеска имуществена общност. Касационната жалба е подадена от Д. И. А. и Г. И. А.-С., които са конституирани във въззивното производство като наследници на починалия ответник И. Д. А.. Те атакуват решението в частта му за допускане на делбата, като твърдят, че съдът е приел, че * ид.ч. от имота е притежание на И. и С. А. в СИО, без да отчете, че И. А. е починал и без да се произнесе изрично относно участието на наследниците му в делбата и квотите им в съсобствеността. Освен това, съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и по-конкретно не е взел предвид представения нотариален акт, с който през 2009г. С. А. е дарила на касаторите /нейни деца/ своята идеална част от имота, поради което в момента тя не разполага с дял в съсобствеността. Поради това легитимирани съсобственици се явяват касаторите и [фирма], между които следва да се допусне делбата. В течение на касационното производство е починал жалбоподателя Д. А. и производството е продължило спрямо С. А. - негов наследник, която участва в делбата и на лично основание. Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор оспорва касационната жалба. Ответницата И. Н. не е взела становище. С определение № 248 от 26.06.2012г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали при конституиране на нови съделители пред втората инстанция съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата, по който е налице противоречие с Решение № 230 от 10.11.2011г. по гр.д. № 307/2011г. на ІІ г.о. Допуснато е касационно обжалване на същото основание и поради противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о., също постановено в производство по чл. 290 ГПК, по въпроса за задължението на съда при постановяване на решението да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, релевантни за спора. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за делба на дворно място в [населено място], застроено с работилница и триетажна сграда, предявен от И. Н. против С. А. и И. А.; последният е починал в хода на въззивното производство и е заместен от наследниците си Д. А., Г. А.-С. и участващата в процеса негова съпруга С. А.. Предявен е и иск от главновстъпило лице [фирма] за установяване, че е собственик на * ид.ч. от имота, придобита от ищцата И. Н. и за допускане на делба между дружеството и ответниците А.. Установено е, че имотът е придобит от И. А. и И. Н. в резултат на съдебна делба, при която е поставен в техен общ дял. Към момента на делбата И. А. е бил в брак със С. А.. През 2002г. И. Н. е продала своята част от сградите на [фирма]; впоследствие предприятието на едноличния търговец е закупено от [фирма], а през 2007г. ищцата Н. е продала на същото дружество и своята * ид.ч. от дворното място. При тези данни съдът е приел, че И. Н. не притежава дял в съсобствеността, тъй като се е разпоредила с него в полза на [фирма], което е собственик на * ид.ч. от мястото и сградите. Останалата * ид.ч. е притежание на С. и И. А. при условията на съпружеска имуществена общност. Съдът е намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба, подадена от И. А., свързани с атакуването на продажбата, извършена от И. Н. в полза на [фирма] по реда на чл. 33, ал.2 ЗС като е посочил, че производството по делото е било спряно до приключване на този преюдициален спор, а той е приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иска на А. за изкупуване * ид.ч. от дворното място. С оглед на това съдът е отхвърлил иска за делба спрямо И. Н., признал е на главновстъпилото лице дял в съсобствеността * и е допуснал делба между [фирма] с дял * ид.ч. и С. и И. А. с дял * ид.ч. в СИО. Във въззивното производство съдът е конституирал наследниците на починалия И. А., но не е извършил промяна в диспозитива на първоинстанционното решение и не е определил конкретните им дялове в съсобствеността, а е изтъкнал, че правата им остават в рамките на същата квота - * ид.ч. Решението е обект на касационна проверка единствено в частта му за допускане на делбата. В частта за отхвърляне иска за делба, предявен от И. Н. и за установяване, че [фирма] е собственик на * ид.ч. от имота, решението не е обжалвано. По основанието за допускане на касационно обжалване. Според Решение № 230 от 10.11.2011г. по гр.д. № 307/2011г. на ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато в производство по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата. Настоящият състав възприема посоченото разрешение. В решението по допускане на съдебна делба съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя, както и каква е частта на всеки съделител. При настъпило наследствено правоприемство по време на процеса, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните наследници. Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о., също постановено в производство по чл. 290 ГПК, изисква съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Това разрешение почива на изричните норми на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК и също се възприема от настоящия състав. По касационната жалба. Предвид възприетото по първия правен въпрос решението в обжалваната част, с която е допусната съдебната делба, се явява недопустимо. В. съд е конституирал като страни в процеса наследниците на съделителя И. Д. А., починал на 06.11.2008г. В диспозитива на решението, постановено на 09.02.2012г., обаче съдът изрично е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата между [фирма] и съпрузите С. и И. А. при равни квоти. Поради това, като е допуснал делбата с участие на починало лице, съдът е постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. След конституиране наследниците на починал съделител съдът е длъжен да разгледа техните права в съсобствеността и да се произнесе за участието им в делбата с диспозитива на решението. Отделно от това, в случая са представени доказателства за извършена сделка между наследниците на И. А. с наследствените им дялове от имота, които водят до промяна в квотите, при които следва да се допусне делбата. В разрез с процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК съдът изобщо не е обсъдил представения и приет в с.з. на 12.12.2011г. нотариален акт, с който С. А. дарява на касаторите своя дял от имота. Това е договор, сключен по време на процеса, но тъй като прехвърлянето е между съделители, а не в полза на трето лице, то не попада в хипотезата на чл. 226 ГПК - в този смисъл е Решение № 332 от 27.12.2012г. по гр.д. № 1175/2011г. на І г.о. Съдът е следвало да прецени представения нотариален акт и да се произнесе относно произтичащите от него правни последици за правата на съделителите. При горните изводи въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане в обжалваната част по допускане на делбата. При новото разглеждане съдът следва да съобрази и настъпилата по време на касационното производство смърт на съделителя Д. А. и произтичащата от това промяна в лицата, между които следва да се допусне делбата и дяловете им. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 220 от 09.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 386/2009г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 127 от 23.09.2008г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1381/2001г. за допускане на съдебна делба на дворно място с площ *кв.м., съставляващо имот № * от кв. * по плана на С. индустриална зона, * гр.ч. в [населено място], заедно с построените в него едноетажна масивна работилница с площ * кв.м. и триетажна масивна сграда със стоманобетонови елементи, със застроена площ от *кв.м. между [фирма] с квота * ид.ч. и С. А. А. и И. Д. А. с квота * ид.ч., представляваща съпружеска имуществена общност. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане в обезсилената част. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: