Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр. София, 06.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ив.Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 1162/17г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия К. В. М. срещу решение № 309 от 28.06.2017г., постановено по ВНОХД № 585/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. С подадената касационна жалба се излагат съображения за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и едностранчив анализ на доказателствата и необсъждане аргументите на защитата. Твърди се, че без да е приобщена и изследвана чантата, за която двете инстанции приемат, че е била притисната от вратите на автобуса, не може да се изключи друг механизъм на произшествието. Навеждат се доводи и за явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляването му с оглед обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, осъществил е само едно нарушение, както и с оглед същественото съпричиняване от страна на пострадалата. В съдебно заседание защитникът поддържа доводите в жалбата. Заявява, че инстанциите по фактите са пропуснали да изследват възможността пострадалата да е паднала сама, повлечена от тежестта на торбите, които носела, както и дали е технически възможно автобусът да потегли с отворени врати. Синовете на починалата И. Ц., В. Ц., Т. Ц. и Е. Г., и дъщеря й Л. К. са конституирани като частни обвинители по делото. Повереникът им пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Според него не са допуснати процесуални нарушения, а наказанието не следва да се намалява, тъй като подсъдимият не е осъзнал вината си. Прокурорът моли съда да остави в сила обжалваното решение. Счита, че са изчерпани всички възможности за изясняване на обективната истина и механизмът на произшествието е установен по несъмнен начин. Самият подсъдим желае делото да бъде преразгледано от друг съдебен състав. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Софийски градски съд е признал подсъдимия К. В. М. за виновен в това, че на 04.09.2015г. в [населено място], на [улица], в района на спирка на градския транспорт № ***, при управление на МПС автобус марка „Б.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл.68, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Г. Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и половина. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. Обвинението е било по основния състав на престъплението, а наличието на по-леко квалифициращия признак е установено и възприето с присъдата. Въззивният съд е изменил присъдата, като с оглед невъзможността кумулативно наложеното наказание да е за по-кратък срок от лишаването от свобода, е увеличил размера на лишаването от право да управлява МПС на две години. И двете предходни инстанции правилно са отхвърлили тезата на защитата за възможен друг механизъм на произшествието, като извършената от тях аналитична дейност е осъществена в съответствие с изискванията за събиране на достатъчен обем доказателствени средства и пълно, всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Непосредствената причината за смъртта на пострадалата е травматичен шок в резултат на размачкване на долен десен и горен десен крайник от задна дясна гума на автобуса. Възраженията на защитата относно местоположението на Ц. Т. спрямо превозното средство, състоянието на вратите при потеглянето и причината, поради която се е озовала паднала върху терена, са неоснователни и не могат да бъдат споделени от състава на ВКС. Тези обстоятелства са изяснени подробно, детайлно и аргументирано в мотивите на въззивното решение. Фактът, че преди пострадалата да завърши слизането си през средната врата на автобуса, подсъдимият е затворил последната и защипал част от носената от чантата на пътничката, поради което тя била повлечена при потеглянето, е установен предимно въз основа на показанията на св.А., пряк очевидец. Обосновано съдилищата по фактите са дали вяра на твърдението му, тъй като той е напълно незаинтересован от изхода на делото, казаното от него кореспондира с останалите доказателствени средства. А. е последователен в показанията си, те са логични и вътрешно непротиворечиви. Фактът, че от мястото си на седалка върху задното колело, без да има видимост към падналата на пътя жена, се е придвижил напред, за да сигнализира на водача, и дори е слязъл след него от предната врата, логично съответства на твърдението му, че е възприел защипване на част от чантата на Т.. За носен обемен багаж от пострадалата, освен раницата на гърба й, свидетелстват и други лица, намирали се на спирката или пристигнали специално по повод на инцидента. Обяснения за наличието на голяма чанта дава и самият подсъдим. На експертно изследване са подложени различни варианти на произшествието, при което вещите лица са възприели за отговарящо на обективните находки именно повличането в следствие на притиснатата чанта. Експертната оценка в заключението на комплексната експертиза е реална и обективна - изградена е с необходимия потенциал от специални знания, което я прави неопровержима. Единственият възможен механизъм на инцидента, респ. на нараняванията, е този, посочен от вещите лица и свидетелят очевидец. Вярно е, че притиснатата чанта не е приложена по делото като веществено доказателство, което без съмнение е затруднило процеса на доказване, но не го е направило невъзможен, с оглед наличието на достатъчно други доказателствени средства, въз основа на които по несъмнен начин са установени два съществени елемента от фактическата обстановка, а именно, че пострадалата е носела чанта на рамото си, и че багажът й е бил затиснат при затварянето на вратите. Вероятността кракът на пострадалата, да е бил притиснат между гумата и бордюра на тротоара, която не е напълно изключена от експертите, правилно е определена като ирелевантна за правната квалификация на деянието и за наказателната отговорност на извършителя. Тя не влияе върху крайния извод за виновно поведение на М. в нарушение на чл.68, ал.2 от ЗДвП, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Отказът да бъде назначена техническа експертиза за изследване на възможността автобусът да потегли с отворени врати, не представлява неизпълнение от страна на съда на процесуалното му задължение за задълбочена проверка на събраните доказателства. Фактът, че вратите са били затворени при потегляне на превозното средство, е безспорно установен, включително с помощта на обясненията на самия подсъдим, който разказва, че е отворил всички врати, след като е чул викове и е спрял. Това обстоятелство не дискредитира показанията на св.А. относно притискането на част от чантата на Т., тъй като блокиращият механизъм се задейства при пропуск на водача да затвори вратите, но не отчита евентуално защипана част, още повече при наличието на гумени накрайници и неголяма широчина на препречилия се детайл. Установена е по експертен път и не се оспорва конкретната обективна възможност подсъдимият да се увери, чрез използване на огледалата за обратно виждане, че пътниците са приключили слизането и качването си. Касационната инстанция не констатира допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наказанието е определено в размер, малко под средния, като по този начин е съобразено с установения баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – с чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на М., както и с допусканите от него нарушения на правилата за движение. Доводът, че наказанието е несъразмерно тежко, с оглед професията на конкретния подсъдим, и че освен от право да управлява МПС, той практически е лишен и от право на труд, не може да бъде споделен. По делото е приложено и прието доказателство – служебна заповед, от което се установява, че му е възложена работа като автомонтьор. Напълно неоснователно е твърдението за наличие на съпричиняване. Пострадалата не е допуснала никакво нарушение, пътувайки с обемна чанта. Не съществува забрана пътниците да са с раници и пазарски чанти в автобусите, нито да ги носят през рамо. От друга страна, задължението на водача да се убеди, че пътниците са приключили със слизането, преди да потегли, обхваща и ангажимента му да възприеме, че са свалили и багажа, с който пътуват. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309 от 28.06.2017г., постановено по ВНОХД № 585/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.