Ключови фрази
Частна касационна жалба * изменение на решението в частта относно разноските * Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * спорна администрация * списък на разноските

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

София, 04.08.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2776/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение от 29.01.2015 г. по гр.д. № 361/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено определението на Кюстендилския районен съд от 05.04.2013 г. по гр.д. № 607/2012 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК. С него съдът е оставил без разглеждане като недопустима молбата на адв. Л. Г. в качеството й на пълномощник на ищците Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. за изменение на решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. на Кюстендилския районен съд в частта за разноските, като бъдат присъдени на доверителите й всички сторени по делото разноски, а молбата на адв. Ал. Т. в качеството му на пълномощник на ответницата К. Б. Горовска за изменение на същото решение в частта за разноските, е оставена без уважение.
В. определение е обжалвано с частна касационна жалба от адв. Л. Г. като пълномощник на Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й.. Жалбоподателите считат, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК за разноските не е основание съдът да откаже да им присъди такива в пълния размер, за който са представили доказателства. Сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по следния въпрос: Следва ли да се уважат всички сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, когато по делото има представени доказателства за техния размер по адвокатското пълномощно.
Против въззивното определение е подадена частна касационна жалба и от ответницата К. Б. Горовска, който счита, че неправилно е била осъдена да заплати на ищците разноски за производството по чл. 32, ал.2 ЗС. Правните въпроси, по които иска да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК са следните: С оглед характера на правния спор по чл. 32, ал.2 ЗС възможно ли е съдът да определи размера на уважената част от иска и да присъди на ищеца разноски по чл. 78,1 ал.1 ГПК, респ. на ответника по чл. 78, ал.3 ГПК. В производството по чл. 32, ал.2 ЗС присъждат ли се разноски на страните или те се поемат от тях, така както са направени.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. са предявили против К. Б. Горовска и Б. Й. Г. при условията на субективно и обективно съединяване иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които им пречат да упражняват правото си на собственост, като им осигурят достъп до стълбищната клетка, водеща до подпокривното пространство, както и иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на стълбищната клетка, пространството под нея и подпокривното пространство. С решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. Кюстендилският районен съд е уважил иска по чл. 109 ЗС по отношение на К. Горовска и е разпределил на основание чл. 32, ал.2 ЗС между всички страни ползването на подпокривното пространство, като е отхвърлил негаторния иск по отношение на ответника Б. Г., както и искът за разпределяне на ползването на пространството под стълбищната клетка, водеща до тавана. С оглед този изход на делото е осъдил ответницата К. Горовска да заплати на ищците сумата 260 лв. съобразно уважената част от исковете, като е приел, че същите са направили разноски по делото общо в размер на 520 лв., от които за държавна такса 100 лв., за адвокатско възнаграждение 350 лв. и за вещо лице в размер на 70 лв.
В срока по чл. 248 ГПК ищците са направили искане за изменение на решението в частта за разноските, като са твърдяли, че сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 700 лв. , видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, поради което ответницата Горовска следва да бъде осъдена да им заплати още 350 лв. Молбата им е оставена без разглеждане по съображения, че ищците не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането им за изменение на съдебното решение в тази му част е недопустимо.
В срока по чл. 248 ГПК ответницата К. Горовска е поискала изменение на решението в частта за разноските поради това, че за производството по чл. 32, ал.2 ЗС, което има характер на спорна съдебна администрация, такива не следва да се присъждат на основание чл. 78 ГПК. Молбата й е оставена без уважение, като съдът е приел, че разноски за производството по чл. 32, ал.2 ЗС се дължат на общо основание.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателите Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. правен въпрос следва ли да се уважат всички сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, когато по делото има представени доказателства за техния размер по адвокатското пълномощно. Въпросът е формулиран некоректно, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, а действително разрешеният с него въпрос е дали страната, която не е представила списък на разноските, има право да иска изменението. Отговор на този въпрос е даден в т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тъй като съгласно чл. 80, изр.2 ГПК представянето на списък на разноските е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Наличието на задължителна за всички съдилища, включително и за ВКС, съдебна практика по този въпрос води до извод за липса на основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по него.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба на К. Горовска. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно дължимостта на разноски в производството по чл. 32, ал.2 ЗС е в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че в първоинстанционното производство страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата им в съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл. 78 ЗС. В този смисъл напр. решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 526 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 6142/ 2013 г., на ВКС, І г.о., определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4351/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
В случая, видно от представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие, за защита по делото между ищците и техния пълномощник е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., от които в него е отбелязано да са били заплатени само 350 лв. Тъй като в този договор не е посочено какъв е размера на възнаграждението за защита по всеки от двата обективно съединени иска, следва да се приеме, че възнаграждението за защита по тях е поравно - по 175 лв. При това положение направените от ищците разноски са общо в размер на 345 лв., от които 100 лв. за държавна такса, 175 лв. за адвокатско възнаграждение за защита по иска по чл. 109 ЗС и 70 лв. за вещо лице. Предвид частичното уважаване на иска по чл. 109 ЗС, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, на ищците следва да бъде присъдена сумата 172.50 лв., която следва да бъде заплатена от ответницата К. Горовска. Направените от ищците разноски за един адвокат за защита по иска по чл. 32, ал.2 ГПК в размер на 175 лв. остават така, както са направени.
По тези съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Районен съд - Кюстендил следва да бъдат отменени в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на К. Горовска за изменение на решението в частта за разноските, и бъде постановено ново от касационната инстанция, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК бъде изменено съдебното решение, като К. Б. Горовска бъде осъдена да заплати на Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. разноски за първата инстанция в размер на 172.50 лв.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.01.2015 г. по гр.д. № 361/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението на Кюстендилския районен съд от 05.04.2013 г. по гр.д. № 607/2012 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Б. Горовска за изменение на решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. на Кюстендилския районен съд в частта за разноските.
ОТМЕНЯ определението от 29.01.2015 г. по гр.д. № 361/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него определение на Кюстендилския районен съд от 05.04.2013 г. по гр.д. № 607/2012 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Б. Горовска за изменение на постановеното решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.1 ГПК решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. на Кюстендилския районен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Б. Горовска да заплати на Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 172.50 лв. /сто седемдесет и два лева и петдесет ст.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 29.01.2015 г. по гр.д. № 361/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението на Кюстендилския районен съд от 05.04.2013 г. по гр.д. № 607/2012 г. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл. 248 ГПК на Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. за изменение на решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. на Кюстендилския районен съд в частта за разноските.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: