4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 гр. София, 04 януари 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение НО, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при становището на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Шекерджиев частно наказателно дело № 945 по описа за 2022 г. Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че на основание чл.38 НПК компетентен да разгледа делото е АС-София, тъй като от повдигнатите срещу подсъдимите обвинения това за най- тежкото престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 НК е извършено в градовете Велико Търново, Плевен и София и няма информация къде е довършено. Ето защо и на основание чл.36, ал.3 НПК, след като досъдебното производство е водено в съдебния район на АС-София, този съд е компетентен да разгледа и реши делото. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Пред АСпНС е образувано ВНОХД №445/2020 г. въз основа на въззивни жалби на подсъдимите Н. Н., Й. Ч., Д. Ф., Б. Б. и жалби на защитниците на подсъдимите Й. Й. и Д. Ф. срещу постановената присъда по НОХД 322/2016 г. по описа на СНС. С определение от 07.12.2020 г., въззивният съдебен състав на основание чл.327 НПК е насрочил делото в открито съдебно заседание, като в определението си изрично е посочил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на други доказателства. Такива са изискани единствено по въпроса за начина на формиране на първоинстанционния съдебен състав. По делото са проведени открити съдебни заседания, съответно на 12.03.2021 г., 23.09.2021 г., 29.11.2021 г., 31.01.2022 г., 28.04.2022 г. 27.06. 2022 г., както и многократно делото е било отсрочвано с разпореждане на съдията- докладчик и с определения на въззивния съдебен състав. В проведените съдебни заседания на различни основания ход на делото не е бил даван. С определение от 19.07.2022 г. въззивният съдебен състав е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на АС-Велико Търново. Приел е, че след като по делото не е проведено разпоредително заседание по чл.327, ал.1 НПК, са налице предпоставките на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ и делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване от АС-Велико Търново, тъй като разпоредбата на чл.42, ал.1 НПК предвижда местно компетентен да разгледа делото да е този съд. След като материалите по делото са постъпили в АС-Велико Търново е образувано ВНОХД №20224000600226/2022 г. С определение №234 от 15.09.2022 г., на основание чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е насрочил делото в открито съдебно заседание пред АС-Велико Търново. С определение №268 от 28.10.2022 г., друг състав на въззивния съд (след настъпила промяна в резултат на откомандироване на негов член) е отменил предходното определение, прекратил е съдебното производство по образуваното въззивно дело и го е изпратил на АС-София. В определението си съдът е посочил, че след като АСпНС се е произнесъл със съдебен акт по реда на чл.327 НПК, взел е отношение по доказателствата и е насрочил делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, следва да се приеме, че разпоредбата на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ е неприложима. Съдът е отчел известна законова празнота в случаите на неприключили въззивни наказателни производства, но е преценил, че действителната воля на законодателя е била, че посочената по- горе норма задължава въззивният съд, който се е произнесъл с определение по чл.327 НПК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание да го разгледа и реши. На основание пар. 52 от ПРЗ на ЗИДЗСВ компетентен да разгледа делото е АС-София. В определението съдът е посочил, че не намира за възможно да повдигне спор за подсъдност по реда на чл.44, ал.1 НПК, тъй като състав при АС-София не е изразил становище по въпроса кой е компетентен да разгледа делото. След получаването на материалите по делото в АС-София е образувано ВНОХД №20221000601203/2022 г.. С определение №1038 от 09.11.2022 г. въззивен съдебен състав е прекратил производството по делото и го е върнал на АС-Велико Търново. В определението си съдът е посочил, че неправилно делото му е изпратено за разглеждане, като на основание чл.44, ал.1 НПК, след като АС-Велико Търново е приел, че делото не му е било подсъдно, е следвало да повдигне спор за подсъдност и да го изпрати на ВКС за произнасяне. След като материалите по делото са постъпили в АС-Велико Търново, с разпореждане от 18.11.2022 г. председателят на наказателното отделение на съда е отказал образуването му и го е изпратил на ВКС за произнасяне по възникналия спор за подсъдност. В разпореждането си е посочил, че са налице основания за изпращане на делото на ВКС, тъй като вече е известно становището на АС-София по въпроса за подсъдността. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение след като се запозна с материалите по делото намира, че компетентен да разгледа делото е АС-София. В разпоредбата на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ законодателят е посочил, че въззивните дела, по които не е проведено разпоредително заседание следва да бъдат изпратени по подсъдност на съответните апелативни съдилища. В нормата на чл.327, ал.1 НПК е предвидена възможност да бъде проведено разпоредително заседание, в което въззивният съдебен състав да реши въпросите, свързани с допускането на доказателства. Провеждането на това заседание, за разлика от производството пред първоинстанционния съд, не е задължително, а зависи от волята на въззивният съдебен състав. Касационната инстанция намира, че няма значение дали допускането на нови доказателства се решава с определение по чл.327 НПК или в нарочно разпоредително заседание тази дейност на въззивният съд се осъществява в рамките на първия от очертаните два стадия на производството пред тази инстанция, а именно „Подготвителна дейност за разглеждане на делото в съдебно заседание“. С насрочването на делото въззивното производство навлиза в своя втори стадий „Разглеждане на делото в съдебно заседание“. Ясното разграничение на двата стадия на производството пред тази инстанция са очертани не само в правната теория, но и от законодателя, който е регламентирал действията на въззивната инстанция в първия стадий в раздел ІІ на гл. ХХІ на процесуалния закон (чл.318- 327 НПК) и на втория в раздел ІІІ на същата глава (чл.328- 340 НПК). Няма съмнение, че разпоредителното заседание по чл.327, ал.1 НПК е възможно да бъде проведено единствено в рамките на подготвителната дейност за разглеждане на делото в съдебно заседание, но не и след насрочване на заседанието но същество на делото, регламентирано в чл.328 и сл. НПК. В този момент наказателното производство е преминало във втория си стадий. Обсъжданият в актовете на АСпНС и АС-Велико Търново въпрос, свързан с допускането на доказателства пред въззивната инстанция няма пряко значение за приложимостта на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ, тъй като правната теория и константната практика на ВКС приема, че доказателства могат да бъдат допускани и събирани и в двата стадия на въззивния процес. В първия редът за това е посочен в чл.327 НПК, а във втория следва от задълженията на решаващия съд, регламентирани в разпоредбата на чл.107 НПК. Предвид всичко изложено, касационният съд намира, че действителната воля на законодателя, макар и не съвсем прецизно обективирана в разпоредбата на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ, е била след провеждане на закритото заседание по чл.327 НПК и постановяване на определението по този текст, което е последното действие от първия стадий на въззивното производство, делото да бъде разгледано и решено от АС-София, който следва, съгласно пар. 52 от ПРЗ на ЗИДЗСВ, да довърши делата на АСпНС. По настоящото производство е проведено закритото заседание и постановен съдебен акт по чл.327 НПК. След този момент са проведени шест открити съдебни заседания и три пъти делото е отсрочвано на различни основания. Няма спор, че въззивното производство се намира в своя втори и заключителен стадий, като за преценката на това обстоятелство няма никакво значение дали е даден ход на делото или са проведени съдебни заседания, в които са събирани доказателства. След като делото се намира в стадия на съдебното заседание, нормата на пар. 51 от ПРЗ на ЗИДЗСВ е неприложима и делото следва да бъде разгледано и решено от АС-София, който съгласно пар. 52 от ПРЗ на ЗИДЗСВ е компетентен да го разгледа. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА преписка с вх.№5703/2022 г по описа на Апелативен съд- Велико Търново (ВНОХД №445/2020 г. по описа на АСпНС, ВНОХД 20221000601203/2022 г. по описа на АС-София) за разглеждане и решаване от Апелативен съд-София. Препис от определението да се изпрати на Апелативен съд-Велико Търново за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: