Р Е Ш Е Н И Е №..412 София. 12.10..2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 407/2010 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молби на Н. Т. М., Т. И. М. и Г. Т. Х. за отмяна на решение № 700/06.10.2009г. по гр.д.№ 1433/2008г. на Върховния касационен съд. Ответникът по молбите Т. Л. П. ги оспорва като неоснователни. Молителите Н. Т. М. и Т. И. М. искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.1 и с доводи, че е неправилно. Твърдят, че е налице ново писмено доказателство – молба от Г. Т. Х. с приложение на нотариален акт за собственост № 243/1957г., които са от значение за решаване на делото. От доказателствата се установявало, че са налице още двама души съсобственици на имота, които не са участвали в производството. Ищецът е съсобственик с тези лица и делото е водено незаконосъобразно – нарушен е чл.32 ЗС. Молителят Г. Т. Х. иска отмяна на решението на основание чл.304 ГПК. Твърди, че е съсобственик в процесния недвижим имот, но не е давал съгласие да се води делото за проверка на регулационната линия с УПИ ХХІІІ-460. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : С атакуваното решение № 700/06.10.2009г. по гр.д.№ 1433/2008г. на Върховния касационен съд е оставено в сила решение по гр.д.№970/2007г. на С. градски съд. С последното са уважени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС срещу настоящите молители Н. Т. М. и Т. И. М., като те са осъдени да предадат на Т. П. владението на реална част от парцел ХХІV-458,459, кв.56 по плана на[населено място], съгласно скицата на вещото лице, както и да премахнат оградата между УПИ ХХІV-458,459 и УПИ ХХІІІ-460, кв.56. Прието е, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ ХХІV-458,459, кв.59 по плана на[населено място] с площ 755 кв.м., а ответникът е собственик на УПИ ХХІІІ-460,кв.56 с площ 671. В полза на праводателя на ответника е било дадено строително разрешение за изграждане на ограда по регулационната линия парцел ХХІІІ. Съществуващата на място ограда е реализирана в отклонение от даденото строително разрешение.Тя е разположена изцяло в парцела на ищеца и по този начин площ от 26 кв.м., заключена по точките съгласно техническата експертиза, е приобщена към имота на ответника. Съгласно разпоредбата чл.303,ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочените от молителите като нови писмени доказателства молба и нотариален акт не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Молбата на трето неучаствало в делото лице по реда на чл.304 ГПК не е ново доказателство за страните по приключилото производство. Последните не могат да се позовават на неупражнени от трето лице процесуални права и да искат отмяна на това основание. Тези документи не установяват нови обстоятелства, релевантни за изхода на делото и не променят крайния извод в атакуваното решение за основателност на иска. Всички останали доводи в молбата на Н. Т. М. и Т. И. М. са оплаквания по фактическите констатации и правните изводи на съда. Те могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, тъй като се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и са доводи за неправилност на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. По молбата на Г. Т. Х. на основание чл.304 ГПК. Решеният с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот като искът е заведен от единия съсобственик на имота срещу собственика на съседен имот, за предаване владението на заетата от него част и за прекратяване действията, с които той пречи за упражняване правото на собственост. Искът е заведен от единия съсобственик, като израз на правото му на управление на съсобствената вещ. Ето защо не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което съсобствениците да имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./. Общото предявяване на иска от всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. При това положение подадената молба на основание чл.304 ГПК е неоснователна. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и по чл.304 ГПК, то молбите следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Н. Т. М., Т. И. М. и Г. Т. Х. за отмяна на решение № 700/06.10.2009г. по гр.д.№ 1433/2008г. на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.