Р Е Ш Е Н И Е Nо 32 София, 11.07.2017 г. Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в открито заседание на двадесети и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА При участието на секретаря Даниела Цветкова изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА т.д. Nо 60028/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о. и за да се произнесе взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. Търговско дружество [фирма] , [населено място] със седалище и адрес на управление [улица] поддържа искането си за отмяна на Решение № 2537 от 21.12.2015 г. по в. гр. д. № 1878/14 г. на Софийския апелативен съд, ГК- IV състав, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск с правно основание чл. 282 ал.4 ГПК във вр. с чл.309ГПК и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на вляло в сила съдебно решение , в размер на сумата 135 000 лв. за периода 03.11.2011 година до 02.01.2013 година . С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част решение на въззивния съд е неправилно поради формирани погрешни фактически и правни изводи на съда относно неоснователността и недоказаността на заявения иск. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска отменяна на въззивния съдебен акт и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск с правна квалификация чл. 282, ал. 4 във вр. с чл. 309 и чл. 45 ЗЗД бъде уважен. Ответникът по касация [фирма] С. , оспорва основателността на въведените основания за касиране на обжалваното въззивно решение , счита , че в обжалваната част същото следва да бъде потвърдено, тъй като практиката на ВКС приема ,че претендираните вредите следва да са реални и доказани в рамките на производството. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса на какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото. Върховният касационен съд като прецени наведените доводи на страните и в правомощията си по чл.л 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира; Съдебното исково производство е образувано по иск за заплащане на обезщетение за вреди от забавянето на изпълнението на съдебно решение, вследствие спирането му по реда на чл. 309 във вр. с чл. 282 ал. 2 т. 2 ГПК и по иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.. В частта по предявения при условията на обективно кумулативно съединяване иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на чужд имот с правно основание чл. 59 ЗЗД , уважен с решението на АС-София за сумата от 90 000 лв. / деветдесет хиляди лв./, влязло в сила поради недопускане на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма] , апелативният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила на 3.11.2011 г. Решение от 16.02.2007 г. по гр. д. № 10810/2004 г. на СРС, потвърдено с Решение № 349 от 3.11.2008 г. по гр. д. № 2461/2008 г. на СГС, е прието за установено по отношение на търговско дружество [фирма] С. , че търговско дружество [фирма] е собственик на следния недвижим имот - МАГАЗИН с площ около 154 кв. м., находящ се в [населено място] , в сграда на [улица] , построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на града, местност "Центъра" като на основание чл. 108 ЗС търговското дружество [фирма] е осъдено да предаде владението на недвижимия имот. Прието е , че въз основа на издаден изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 940/2011 г. на ЧСИ Н. К. с насрочен въвод във владение на [фирма] в процесния имот за 14.12.2011 година . Принудителното изпълнение е спряно с Определение № 981 от 8.12.2011 г. по ч. т. д. № 939/2011 г. на ВКС на основание чл. 309 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК до разглеждането на подадената от ответника молба за отмяна на влязлото в сила решение. С Решение № 116 от 19.12.2012 г. молбата за отмяна е оставена без уважение, след което на 18.12.2013 г. е извършен и въвода във владение на недвижимия имот. С обжалваното въззивно решение , апелативният съд е отменил първоинстанционното Решение от 27.02.2014 г. по гр. д. № 150/13 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за ползването на имот: магазин с площ около 154 кв. м., находящ се в С., в сградата на В. 52, построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на [населено място], местност "Ц.", от което ищецът е бил лишен в периода от 2.01.2008 г. до 2.11.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /2.01.2013 г./ до окончателното й изплащане, като е постановил ново решение по същество, което е искът по чл. 59 ЗЗД е уважен в посочения размер със законните последици. Със същото решение , апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца [фирма] иск с правна квалификация чл. 282, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 309 и чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 135 000 /сто и тридесет и пет хиляди/ лева за претърпени в периода от 3.11.2011 г. до 2.01.2013 г. вреди от забавяне изпълнението на влязлото в сила съдебно решение № 349 от 3.11.2008 г. по гр. д. № 2461/2008 г. на СГС за предаване на владението на гореописания имот, в резултат на спирането на изпълнението на решението по реда на чл. 309 във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК с Определение № 981 от 8.12.2011 г. по ч. т. д. № 939/2011 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /2.01.2013 г./ до окончателното й изплащане. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за обезщетение за вреди от забавеното изпълнение на съдебно решение е отхвърлен, въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 282, ал. 4 ГПК е специално уредена в процесуалния закон безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение, чрез спиране на изпълнението, като вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Прието е, че обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. претърпените загуби и пропуснатите ползи. Изложени са съображения, че в ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавеното изпълнение при неизпълнение на договорни задължения , е даден принципен отговор и на въпроса за изискуемостта на вземането за пропуснати ползи, съгласно което установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, а ищцовата страна не е доказала сигурното настъпване на вредата, претендирана като пропусната полза . По изведения правен въпрос Правото на собственост дава възможност на неговия титуляр да владее ползва и се разпорежда със вещта- обект на това абсолютно субективно материално правото. За останалите субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват поведение, с което да препятстват собственикът да упражнява правомощията си на собственик на конкретна движима или недвижима вещ. Ползването на една недвижима вещ като собственическо правомощие предполага възможност за титуляра на правото на собственост на фактическо използване на вещта лично или чрез други го, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници и функционално предназначението, респ. извличане на ползи и добиви. За да възникне правото на собственика на обезщетение за ползата от която е бил лишен като собственик, комуто ответникът е препятствал/ респ. препятства , макар и в рамката на установен от закона начин , ползването на собствеността му/, в рамката на иск с генезис неоснователно обогатяване или непозволено увреждане, ищцовата страна следва да установи обективно пропуснатата възможност да реализира полза от имота си . Вредата за собственика може да съставлява 1./ невъзможността от използване обекта на собственост или 2./ невъзможността да реализира една сигурна полза , изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите , който извлича от имота си , в резултата обективно съществуващи за това обстоятелства. По отношение на обезщетението за вреди за ползата от която е лишен собственика като такъв, в рамката на иска по чл. 59 ЗЗД, необходимост от доказване на вредите няма, тъй като те винаги са израз на негативния резултат на невъзможността да се ползва имота за времето , когато собственикът е лишен от фактическата власт поради намесата / поведението / на лицето-ответник по иска. Техният размер е определяем на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение , вид , функционална характеристика, установен с помощта на вещо лице. В хипотезите на търсено обезщетение от страна на собственика за пропуснатата полза , като вреда от едно неоснователно вмешателство в правната му сфера като собственик на недвижим имот , което е довело до невъзможността да бъде реализирана една сигурна полза от имота, доказването на последната следва да бъде пълно и пряко, тази „пропусната полза“ не може да бъде предполагаема, без да съществуват обективно съществуващи / доказани по делото/ данни за това, че за посочения период от време ако ищецът-собственик бе разполагал със всички правомощия на собствеността по отношение на конкретната вещ, би реализирал в патримониума си имуществена позитив. С цитираната задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение № 719 от 27.12.2010 г., гр. д. № 532/10 г., III г. о. собственикът заинтересуваното лице има на разположение иска по чл. 59 ЗЗД, за чието уважаване е достатъчно да се установи, че собственикът неправомерно е бил лишен от възможността да ползва имота си, в резултат на което има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена за съответния период .Тази практика , както бе изтъкнато по горе изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, доколкото се претендира обезщетение под формата на преки вреди, но не и на пропуснати ползи. По основателността на касационната жалба Предвид изложените съображения и в съответствие на цитираната задължителна съдебна практика в контекста на наведените доводи за незаконосъобразност на въззивното решение , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна. Прието е, че спорът е съсредоточен върху установяване размера на причинените на ищеца вреди и съответно на обезщетението, тъй като останалите предпоставки за уважаване на иска са безспорни, а именно: предприето от ищеца срещу ответника принудително изпълнение въз основа на влязло в сила съдебно решение; допуснато спиране на изпълнението на осъдителното решение по чл. 108 ЗС от касационния съд в рамките на отменително производство , на основание чл. 309 във вр. с чл. 282 ал.2 т.2 ГПК и неоснователност на спирането поради отхвърляне на молбата за отмяна. Въззивният съд е формирал неправилен извод, че ищецът- собственик не може да реализира правото си на обезщетение за вреди на основание чл. 309 ГПК , чл. 282 ал.2 т.2 ГПК и чл. 45 ЗЗД , резултат на невъзможността за времето на неоснователно наложеното обезпечение / в случая спиране на изпълнението от етапа на въвод във владение след успешно проведена ревандикация на имота / да ползва собствеността си, защото не е доказал сигурното настъпване и размера на търсената пропусната полза. Констатираните пороци на въззивното решение , налагат неговата отмяна. Незаконосъобразността на въззивното решение в случая , е резултат на незаконосъобразния извод , че ищцовата страна е заявила искане за обезщетяване на „предполагаема „ пропусната полза , а не иск за обезщетение на преки вреди , съставляващи паричен еквивалент на ползата от която собственика е лишен за времето на неоснователно наложеното обезпечение с молбата за отмяна по реда на чл. 309 ГПК , чрез спиране изпълнителното производство за времето от 13.12.2011 година до датата на завеждане на иска- 02.01.2013 година . Заявеният иск на [фирма] е иск за обезщетение на вреди от забавянето на изпълнението с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във вр. с чл. 282 ал.2 т.2 ГПК . Аналогично на изрично предвидения чл. 403 ГПК иск за обезщетение на настъпилите вследствие на обезпечението вреди , претенцията на [фирма] касае иск за ангажиране отговорността на ответника по причина , че в резултат на неговото макар правомерно процесуално поведение – допустимо и уважено от страна на съда искане за спиране предприетото принудително изпълнение на едно осъдително решение в рамката на отменителното производство на основание чл. 309 ГПК , поради неоснователността на искането за отмяна, установена с влязло в сила решение , взискателят търпи вреди. В случая , взискателят по изпълнението- ищец по делото търпи вреди за това , че като собственик на недвижим имот- магазинно помещение в [населено място] на [улица], не може да бъде въведен във владение на имота и да упражнява правото си на владение и ползване. Претърпяната вреда не е пропусната полза , вредата му на първо място е ползата от която е лишен като собственик. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи , които биха довели до увеличаване имуществото на собственика, а до реална вреда, резултат на невъзможността да упражни правото си на собственик в пълен обем за времето на наложеното ,с определение на от съда , спиране изпълнението на вялото в сила осъдително решение чрез спиране на принудителното изпълнение чрез въвод в имота.Отговорността на ответника- лицето по чието искане е наложено , в рамките на съдебното производство , спиране на предприето срещу него принудително изпълнение на влялото в сила осъдително решение в полза на взискателя , почива на принципите за реализиране на деликтната отговорност , макар и като безвиновна, като обхваща обезщетяване на причинените вреди.По тези съображения заявеният от [фирма] срещу [фирма] иск на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 309 ГПК във вр. С чл. 282 ал.2 т.2 ГПК и чл. 282 ал.4 ГПК иск за обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение на осъдителното решение по чл. 108 ЗС, съставляващи паричния еквивалент на ползата от която ищецът като собственик е лишен от правото си на такъв по отношение на процесния магазин , за времето на спиране на изпълнителния процес, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен . За да определи конкретно размера на вредата, изчислена на база средния пазарен наем за периода на неоснователното забавяне на изпълнението , настоящият състав на ВКС намира, предвид и на релевираното с отговора на исковата молба възражения на ответника , че периодът през който обективно ищцовата страна като собственик е лишена от възможността да ползва собствената си вещ е за времето от 13.12.2011 година / датата от която е Постановлението на ЧСИ Н. К. за спиране изпълнението –л.25/ до датата на завеждане на иска – 02.01.2013 година/ реалният въвод е извършен на по-късна дата/. Предвид на данните по делото, базирайки се на констатациите на изслушаната и приета тричленна съдебно-счетоводна експертиза пред въззивния съд/ л. 39/ , настоящият състав на ВКС намира, че за посочения период от време следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 117 002.90 лв./ сто и седемнадесет хиляди и два лева и 0.90 /, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. За яснота следва да се посочи , че общият размер на обезщетението , формирано на база дневния наем за времето от 13.12.2011 год. до 31.12.2011 година / общо 19 дни/, получен от изчисленията в схемата за съответния период от време / 3.11.2011 год.-31.12.2011 год./ при съответната корекция : сумата от 23 568 лв. , дължима за 1 месеца и 23 дни /общо за 53 дни/ сочи на дължим еднодневен наем от 444.68 лв., или за 19 дни общата дължима сума е 8 448.90 лв./ осем хиляди четиристотин и осем и о.90 лв. / . Към нея , без корекции се прибавя сумата от 108 544 лв. , дължимата наемна цена за цялата 2012 година според изчисленията на вещите лица , или общо дължимата сума е техния сбор , посочен по-горе. За разликата до претендирания размер на иска от 135 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана. По направеното искане за разноски по делото.Разноските по делото, направени в рамките на осъществената съдебна защита се дължат на страната , получила позитивен резултат на заявените искания. В настоящият случай искането на касатора- ищец по делото може да бъде уважено само в рамките на доказано направените разноски в касационното производство от 2730 лв. ,но присъдени съобразно уважената част от иска, за сумата 2366 лв. лв. / две хиляди триста шестдесет и шест лева/. Не може претенцията за разноски, заявена пред касационния съд да обхване разноските за защита на касатора –ищец по иска по чл. 59 ЗЗД , уважен във въззивната инстанция, поради нереализираният процесуален ред за това- арг. чл. 248 ГПК , нито да обхване тези разноски за защита по иска , за които няма доказателства че са направени - а именно искането за присъждане на разноски за адвокатска защита без надлежни писмени доказателства за направените разходи за тази защита. По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК , Върховният касационен съд, гражданска колегия състав на второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 2537 от 21.12.2015 г. по в. гр. д. № 1878/14 г. на Софийския апелативен съд, ГК- IV състав, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск с правно основание чл. 282 ал.4 ГПК във вр. с чл.309 ГПК и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на влязло в сила съдебно решение , в размер на сумата 135 000 лв. за периода 03.11.2011 година до 02.01.2013 година и вместо него п о с т а н о в я в а : ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] 1618, р-н „К. село“ [улица]No 55, с управител и едноличен собственик на капитала С. Р. А. да заплати на [фирма] ЕИК 831645042 със седалище и адрес на управление [улица]No 102 , с управител Г. С. К. сумата 117 002.90 лв./ сто и седемнадесет хиляди и два лева и 0.90 / на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 309 ГПК във вр. с чл. 282 ал.2 т.2 ГПК и чл. 282 ал.4 ГПК по иска за обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение на осъдителното решение по чл. 108 ЗС, съставляваща паричния еквивалент на ползата от която [фирма] С. като собственик на следния недвижим имот - МАГАЗИН с площ около 154 кв. м., находящ се в [населено място] , в сграда на [улица] , построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на града, местност "Ц." , е лишен за времето от 13.12.2011 година до 02.01.2013 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска- 02.01.2013 година до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до заявения размер от 135 000 лв. / сто тридесет и пет хиляди лева/, както и за времето от 03.11.2011 година до 13.12.2011 година , като недоказан. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] 1618, р-н „К. село“ [улица]No 55, с управител и едноличен собственик на капитала С. Р. А. да заплати на [фирма] ЕИК 831645042 със седалище и адрес на управление [улица]No 102 , с управител Г. С. К. сумата 2366 лв. / две хиляди триста шестдесет и шест лева./ разноски по делото, за касационната инстанция съобразно уважената част от иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: