Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 18   София, 28 януари 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                          ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 648/2008 година.   Производството е образувано по искане от осъдения Т. Н. Н. за възобновяване на внохд № 128/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 216 от 30.09.2008 год., с което е потвърдена присъда № 120 от 30.04.2008 год. по нохд № 194/2007 год. на Районен съд-гр. Карнобат. От искането могат да се извлекат оплаквания, че са налице основанията за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК, като доводите в тяхна подкрепа са крайно пестеливи. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е изтекла давността, изключваща възможността за наказателно преследване на осъдения за деянието, което е било инкриминирано от обвинението. Като не е съобразил това обстоятелство съдът е приложил неправилно закона. При условията на алтернативност е посочено и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за изменяване на влязлото в сила въззивно решение. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 435, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 120 от 30.04.2008 год. по нохд № 194/2007 год. на Районен съд-гр. Карнобат, подсъдимият Т. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 28/29.06.1995 год. в с. В., общ. Сунгурларе, от пивницата, след предварително сговаряне и в съучастие като съизвършител с И. Стойков, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи и пари на обща стойност 22339.40 /неденоминирани/лева от владението на собственика им-ПК”Петър Берон”/с. Бероново/, без съгласието на ръководството на кооперацията, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен, поради независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 18, и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода., като му е определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е постановил Н. да изтърпи отделно и наказанието от една година и девет месеца лишаване от свобода, наложено му по влязлата в сила на 03.04.1993 год. присъда по нохд № 24/1993 год. на РС-гр. Сливен. На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал предварителното задържане на Н. по мярка за неотклонение “Задържане под стража”, за периода от 30.06.1995 год. до 10.07.1995 год. По реда на чл. 301 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения. С влязло в сила решение № 216/30.09.2008 год. по внохд № 128/2008год. на Бургаския окръжен съд, присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество за частично основателно. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на закона. Наказателното производство по сл.д. № 644/1995 год. по описа на ОСС-гр. Бургас е образувано на 30.06.1995 год. срещу виновни лица за извършено на 28/29.06.1995 год. в с. В. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. С постановление на следовател от РСС гр. К. от 03.07.1995 год. Т. Н. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК. След приключване на разследването, делото е било внесено в Карнобатския районен съд с обвинителен акт по отношение на Н. и съучастници и е било образувано наказателно дело от общ характер № 61/1998 год., което приключило с осъдителна присъда № 49/13.03.1997 год. С решение № 234/17.04.1998 год. по внохд № 209/1997 год. на Бургаския апелативен съд, на основание чл. 334, ал. 1, т. 5 НПК /отм./ присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане. По същото дело Карнобатския районен съд отново постановил осъдителна присъда № 43/21.03.2000 год., която за пореден път била отменена от въззивната инстанция и делото върнато във фазата на досъдебното производство за допълнително разследване на прокурора. След изпълнение на дадените от съда указания по обвинителния акт срещу Н. е образувано нохд № 194/2007 год. по описа на Карнобатския окръжен съд, което приключило с постановена срещу него осъдителна присъда, потвърдено с въззивното решение по делото, предмет на искането за възобновяване. Невярно е твърдението на защитата, че осъденият не е бил в известност на воденото срещу него наказателно производство, включително и за постановената присъда. На Н. е бил връчен обвинителен акт, участвал е в образуваното по него съдебно производство, с изключение на последното от тях-това по нохд № 194/2007 год., което съдът е разгледал при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, след като установил, че са налице предпоставките за това. Впрочем, постановената по последното дело присъда е била атакувана от осъдения, като видно от съдебния протокол от 18.07.2008 год. и той е взел участие във въззивното производство по внохд № 128/2008 год., като освен защитника му и той лично е осъществил правото на възражения срещу първоначално постановения осъдителен акт. Изложената хронология по образуването и движението на делото води до извода за неоснователност на искането по доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита и за незаконосъобразност на въззивния акт. Това е така, защото за престъплението, по което Н. е бил привлечен като обвиняем на 03.07.1995 год. и впоследствие признат за виновен и осъден, законодателят е предвидил наказание от една до десет години лишаване от свобода, а съобразно чл. 80, ал. 1 т. 3 НК наказателно преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Очевидно, че осъденият не може да се ползва от разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, защото от извършване на деянието до привличането на осъдения като обвиняем не е бил изтекъл давностния срок от посочената норма на закона, като при постановяване на присъдата не е бил изтекъл и срока по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Доводът за явна несправедливост на наказанието е основателен. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е основателно. Определеното при условията на чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от две години не е съответно на извършеното от подсъдимия по смисъла на чл. 354, ал. 5, т. 1 НПК. "Разумният срок" по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ е погазен драстично с продължилото близо четиринадесет години наказателно производство. Всяка превенция по чл. 36 НПК не би била ефективна с оглед продължителността на процеса. Обвинителният акт е внесен за разглеждане в районния съд на 22.12.1995 год. Периодът, който следва да се преценява е с начален момент - привличане на Н. в качеството му на обвиняем, тъй като иначе не би било налице наказателно обвинение и не би било възможно произнасяне по него. Крайният момент е произнасяне на присъдата по основателността на обвинението. Разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед специфичните обстоятелства по делото. И по-специално - сложността на случая и процесуалното поведение на лицето. Забавеното разглеждане на делото от последната по ред първа инстанция не се дължи на поведението на осъдения и неговия защитник. Действително, Т. Н. е привлечен като обвиняем на 03.07.1995 год. за извършено на 28/29.06.1995 год. престъпление и инкриминираната с обвинителния акт дата е отдалечена във времето от тази на постановяване на крайния съдебен акт, което само по себе си обуславя възможността за смекчаване на наказателно-правното му положение. Налице е нарушение на правилото по чл. 22, ал. 1 НПК- за разглеждане на делото в “разумен срок”, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство, с оглед на което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже за осъдения несъразмерно тежко. Предвид на това, настоящият съдебен състав намира, че определеното на Т. Н. наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено и определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на десет месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради законови пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Съдът не е нарушил закона, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил Н. да изтърпи отделно и наказанието от една година и девет месеца лишаване от свобода, наложено му по влязлата в сила на 03.04.1993 год. присъда по нохд № 24/1993 год. на РС-гр. Сливен, защото в определения по нея изпитателен срок е извършил деянието, предмет на осъждането му по нохд № 194/2007 год. и на атакуваното потвърдително въззивно решение. Ето защо, касационният състав намира, че искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело е частично основателно и въззивното решение следва да се измени, само в очертаната от съобразителната част на настоящото решение насока. По изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 128/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 216 от 30.09.2008 год., с което е потвърдена присъда № 120 от 30.04.2008 год. по нохд № 194/2007 год. на Районен съд-гр. Карнобат, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалява наложеното на осъдения наказание от две години лишаване от свобода на десет месеца лишаване от свобода. В останалата част, като неоснователно, оставя искането без уважение. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: