Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. София, 07.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3568 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 121/ 04.04.2019 г. по гр.д. № 119/ 2019 г., с което Русенски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2025/ 14.12.2018 г. по гр.д. № 4745/ 2018 г. на Русенски районен съд, е отхвърлил иска на К. А. В. срещу П. В. Д. с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД да обяви за окончателен предварителен договор от 18.06.2017 г. за покупко-продажба на два съседни урегулирани поземлени имота в [населено място], обл. Р., единият от които застроен, срещу цена за сумата 4 000 лв. – само по отношение на 3/ 8 идеални части от правото на собственост върху имотите срещу редуцираната цена за сумата 1 500 лв.
Касационното обжалване е допуснато поради „очевидна неправилност“ (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), изразено в допуснато от въззивния съд нарушение на диспозитивното начало на исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) и в противоречие с чл. 363 и с чл. 364 ГПК, установимо само и от прочита на въззивното решение.
По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК:
По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, разглеждан по особените правила на глава ХХХII ГПК „Производство за сключване на окончателен договор“, съдът е длъжен да провери материално-правните предпоставки на материалното право. Упражненото с конститутивния иск потестативно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД възниква, когато страните са обвързани с договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на обещания окончателен договор. Когато сключването му изисква нотариална или нотариално заверена форма – необходимо е също предварителния договор да е писмен (чл. 19, ал. 1 ЗЗД). Производството по глава ХХХII ГПК е особено исково, защото съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е натоварен със специални (характерни само за това производство) правомощия.
Съгласно чл. 362, ал. 1 ГПК, когато съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД констатира, че потестативното право е възникнало, но ищецът се е задължил при сключване на окончателния договор да изпълни свое насрещно задължение, той постановява решение, което замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си. Чл. 362, ал. 1 ГПК е изключение от правилото, че съдебната защита на установените в гражданския исков процес субективни права е безусловна.
Съгласно чл. 362, ал. 2 ГПК, по искане на ответника, съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е длъжен да обезсили условното конститутивно решение, ако в 2-семичния законов срок ищецът не изпълни насрещното си задължение. Чл. 362, ал. 2 ГПК е изключение от правилото за неоттегляемост на влязлото в сила решение и за неговото задължително действие за страните и за съда, който го е постановил.
Съгласно чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Законът натоварва съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД със специална, нотариална компетентност. Съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД я упражнява, прилагайки основните принципи на гражданския процес, включително диспозитивното начало.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК, в конститутивното решение съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД осъжда ищецът да заплати на държавата следващите се разноски за прехвърляне на имота – данък за възмездно придобитото имущество (чл. 44 и 47 ЗМДТ) и нотариална такса като при охранителното производство за покупко-продажба (т. 19 от ТР № 6/ 06.12.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС) – и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
Съгласно чл. 364, ал. 2 ГПК съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота са платени. Законът натоварва съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД със специалната компетентност служебно да следи за фиска на държавата.
Съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е длъжен стриктно да спазва зададените от закона предпоставки и граници при упражняването на своите специални правомощия, предвидени в глава ХХХII ГПК.
В нарушение на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК) е решението, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, въпреки събраните по делото доказателства, че ищецът е придобил собствеността върху имота, без ответникът да е възразил и доказал настъпила в последствие промяна към релевантния момент - вписването на исковата молба (чл. 114, б. „б“ ЗС).
Съдът упражнява специално правомощие, каквото обаче от закона не произтича, когато отхвърля иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД поради това, че ищецът не е платил дължимите такси и разноски за имота към ирелевантен момент. Чл. 364 ГПК го задължава да извърши проверката за това едва към молбата да снабди ищеца с препис от влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заместващо окончателния договор.
Очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ЗЗД е въззивното решение, с което диспозитивното начало е нарушено и/ или с което съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е упражнил особените си правомощия в противоречие със закона.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно според заявените касационни основания (чл. 290, ал. 2 ГПК). Съображенията за това са следните:
Ищецът е поискал съдът да обяви за окончателен договора от 18.06.2017 г. с твърденията, че: 1) договорът е предварителен за покупко-продажба – в необходимата писмена форма изявява съгласието на ответника, лично и като пълномощник на трето за процеса лице, да продаде на ищеца два съседни УПИ в [населено място], обл. Р., единият от които застроен, срещу цена от 4 000 лв.; 2) към сключването на договора цената е платена и 3) уговорения срок за окончателен договор е изтекъл, но ответникът не е изпълнил обещанието си. Ищецът е поискал искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен само за 3/ 8 ид. части от правото на собственост, доколкото това е делът, който ответникът е придобил по наследствено правоприемство, а е нямал представителна власт за другия продавач по предварителния договор (третото лице).
Ответникът не е изразил становище по иска и доказателствата.
Въззивният съд е намерил, че: 1) договорът от 18.06.2017 г. съдържа уговорки относно съществените условия на покупко-продажбата – страните и двата съседни имота са индивидуализирани и цената е определена (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 183 ЗЗД); 2) спазена е необходимата писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД), 3) цената е платена, 4) уговореният срок е изтекъл, но ответникът не е изпълнил обещанието си. Установил е, че ответникът не притежава представителна власт за третото лице - другият продавач по предварителния договор, но не е съзрял пречка от това да обяви предварителния договор за окончателен в обема на идеалните части от правото на собственост, които ответникът е придобил по наследствено правоприемство. Въпреки това въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В случая липсвали доказателства, че ответникът: 1) продължава да е собственик на наследените 3/ 8 ид. части към вписването на исковата молба (12.09.2018 г.) и 2) е платил данъците за тях.
Основателно е касационното оплакване в жалбата от ищеца, че е неправилно решението, с което искът е отхвърлен по невъведено и недоказано възражение от ответника (чл. 6, ал. 2 ГПК) и в упражнение на специална компетентност, която от особените правила по глава ХХХII ГПК за съда по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не произтича. Неправилното въззивно решение следва да се отмени (чл. 281, т. 3, пр. 2, вр. чл. 293, ал. 1 ГПК). Не са налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да разреши спора.
Договорът от 18.06.2017 г., по който ответникът се е задължил да продаде на ищеца срещу цена от 4 000 лв. в лично качество и като пълномощник на Д. В. Д. (трето за процеса лице) двата съседни имота в [населено място], единият от които – застроен, е предварителен за покупко-продажба. Сключен е в необходимата писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД) и съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 183 ЗЗД).
Събраните писмени доказателства установяват верността на твърденията на ищеца, че ответникът – единият от двамата отчуждители по договора е придобил по наследствено правоприемство 3/ 8 ид. части от имотите. Към 11.01.1997 г. имотите са собственост на П. И. Д. (така к.н.а. № 25 по н.д. № 56/ 1977 г). С договор по н.а. 168/ 30.12.1993 г. П. Д. прехвърля 1/ 2 ид. част от тях на В. П. Д. срещу задължение за гледане и издръжка. П. Д. е починал през 1995 г., а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН неговите 1/ 2 ид. части са наследили поравно дъщеря му М. П. И. и синът му В. П. Д. – всеки по 1/ 4 ид. части (удостоверение за наследници № 265/ 10.09.2018 г.). В. П. Д. е починал през 1995 г., а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН неговите 3/ 4 ид. части от двата имота са наследили по равно дъщеря му Д. В. Д. и синът му П. В. Д. (ответникът). Така ответникът е придобил по наследствено правоприемство от своя баща 3/ 8 ид. части от имотите, предмет на предварителния договор. При сключването му страните са удостоверили, че ищецът е платил цената от 4 000 лв. Следователно искът по 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен до размера на притежаваните от ответника 3/ 8 ид. части от имотите срещу редуцираната цена за сумата 1 500 лв.
Съгласно чл. 363 и чл. 364 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати 62. 32 лв. - данък за възмездното придобиване на 3/ 8 ид. части от имотите (чл. 44, вр. чл. 47 ЗМДТ) и 50.00 лв. – нотариална такса по чл. 85, ал. 3 ЗННД, вр. т. 8 от Тарифата за нотариалните такси като в охранителното производство за издаване на нотариален акт за покупко-продажба (т. 19 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС).
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника, ответник и по касация, следва да се поставят всички сторени по делото разноски от ищеца (сега касатор).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 121/ 04.04.2019 г. по гр.д. № 119/ 2019 г. на Русенски окръжен съд.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН договора от 18.04.2017 г. в частта, с която П. В. Д. ЕГН [ЕГН] продава на К. А. В. ЕГН [ЕГН] срещу цена от 1 500 лв. 3/ 8 идеални части от следните имоти: УПИ *** в кв. 65 по кадастралния е регулационен план на [населено място], област Р., ЕКАТТЕ: ***, одобрен със заповед № 84/ 22.02.1985 г. на ИК на ОНС – [населено място], с площ от 844 кв.м., отреден за жилищно застрояване и УПИ * в кв. 65 по същия кадастрален и регулационен план, ведно с построените в него четири сради: имот № ***** – 1 етаж, масивна, стоманобетонна, жилищна сграда – еднофамилна, 67 кв.м.; имот № **** – 1 етаж, масивна, стоманобетонна, жилищна сграда – еднофамилна, 24 кв.м.; имот № **** – 1 етаж, масивна, стоманобетонна, селскостопанска сграда 24 кв. м. и имот № **** – 1 етаж, масивна, стоманобетонна, селскостопанска сграда, 28 кв. м., при съседи за двата имота: **** – двор на И. Й. Н. и др., **** – двор на И. Д. Н. и др., ***** – [улица] – улица на [община] – по иска с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от К. А. В. от [населено място], обл. Р., [улица] срещу П. В. Д. от [населено място], обл. Р., [улица].
ОСЪЖДА К. А. В. да заплати в полза на бюджета на община Ветово на основание чл. 364 ГПК, вр. чл. 44, вр. чл. 47 ЗМДТ сумата 62.32 лв. – местният данък за придобиването на имотите.
ОСЪЖДА К. А. В. да заплати в полза на държавния бюджет на основание чл. 363 ГПК, вр. чл. 85, ал. 3 ЗННД сумата 50.00 лв. – нотариалната такса.
ОСЪЖДА П. В. Д. да заплати на К. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 945 лв. – сторените по делото разноски.
Да не се издава препис от решението до представяне на доказателства за внесения местен данък и такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.