4 гр. д. № 1870/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 259 София, 22.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1870/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Т. М. и К. Б. П. срещу решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 09.06.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 1154/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 59 ЗЗД и срещу ответницата К. Б. П.. Проверката е допусната по разрешеня от съда материалноправен въпрос: - когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, носи ли и то наред с упълномощителя отговорност за неоснователно обогатяване. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, то не носи отговорност за обезщетяване в хипотезата на неоснователно обогатяване. По същество на касационната жалба : С допуснатото до касационна проверка въззивно решение е потвърдено решение от 05.07.2013 г. по гр. д. №1154/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта с която М. Т. М. и К. Б. П. са осъдени на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят на ищците Н. Г. П. и М. Е. П. сумата 9500 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения им недвижим имот – апартамент № 23, ет. 8, в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор 68850.514.164.6.23 за времето от 02.08.2009 г. до 02.09.2012 г. За да уважи иска, съдът е приел за установено, че ищците Н. и М. П. са придобили правото на собственост върху описания апартамент на основание договор за покупко-продажба (н. а. № 29, т.ХІІІ, рег. № 18875, н. д. № 1936/2088 г.), сключен с Ж. И. М. и Ж. Т. М., които са си запазили пожизнено правото на ползване върху него. След смъртта на праводателя Ж. М. настъпила на 02.08.2008 г. и на праводателката Ж. М., настъпила на 02.08.2009 г., наследницата й по закон, ответницата М. Т. М., нейна сестра, е установила фактическа власт върху имота, за което съдействие й е оказвала дъщеря й ответницата К. П., овластена с пълномощно от 02.09.2009 г. да представлява майка си пред физически и юридически лица, както и административни органи и съда, във връзка с придобитото по наследство от сестра й Ж. М. движимо и недвижимо имущество. Поканена от ищеца П. с нотариална покана, връчена на 26.04.2010 г., М. е отказала да предаде владението на имота по съображения, че между страните има висящ гражданскоправен спор по иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване неавтентичността на упълномощителната сделка, с която собствениците на апартамента са упълномощили лицето М. М. да ги представлява при сключване на договора за продажба на описания апартамент в полза на ищците Н. и М. П.. След отхвърляне с влязло в сила решение на установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, собствениците на апартамента, Н. и М. П., черпещи права от договора за продажба, са предявили на 19.10.2012 г. срещу законната наследница на праводателката им М. М. и дъщеря й иск за ревандикация на имота и заплащане на обезщетение за това, че са били лишени от възможността да го ползват за времето от 02.08.2009 г. до 02.09.2012 г., а ответниците са се обогатили за тяхна сметка. Няма спор между страните за това, че владението върху имота е предадено доброволно на 30.10.2012 г., по време висящността на производството по исковете по чл. 108 ЗС и 59 ЗЗД., за което е съставен и подписан двустранен протокол. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че установяването на фактическа власт върху имота без правно основание от наследницата по закон е безспорно установено. Това следва както от отказа да предаде владението, след получена от нея покана през 2010 г., така и с факта на изрично отправената от нея и ответницата П. нот. покана и последвалото предаване на владението, за което е съставен протокол и подписан от П.. Формирал е извод, че е налице основание за ангажиране отговорността и на двете ответници за заплащане обезщетение за ползване на имота без основание, без да обосновава дали К. П. е извършвала действията от свое име или като пълномощник на майка си. Не са изложени мотиви дали ответниците са разделно или солидарно отговорни за обезщетяване на ищците за лишаването им от ползването на собствения им имота. Направените изводи от съда по отношение на ответницата К. П. са необосновани. От данните по делото следва, че извършваните от нея действия във връзка с установяване фактическа власт върху имота, както и такива за опазването му, са в изпълнение на възложените й права с пълномощно от 02.09.2009 г. По делото не е установено, тя да е установила лично за себе си фактическа власт върху имота и да се е ползвала от него, в резултат на което ищците да са обедняли, а тя да се е обогатила. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционното решение в частта, с която К. П. е осъдена да заплати на ищците П. заедно с майка й М. М. сумата 9250 лв. Искът, предявен срещу тази ответница, като неоснователен следва да се отхвърли, като касаторите ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на тази ответница направените от нея разноски за водене на делото, които съгласно представения и неоспорен списък възлизат на сумата 1290.50 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 277 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 1154/2012 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която К. Б. П. е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищците Н. Г. П. и М. Е. П. сумата 9250 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. П. и М. Е. П. срещу К. Б. П. от [населено място] осъдителен иск за сумата 9250.00 лв. като неоснователен. ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. Е. П. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица] да заплатят на К. Б. П. жив. в [населено място], [улица] сумата 1290.00(хиляда двеста и деветдесет) лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: