О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50802 гр.София, 04.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1468 по описа за 2022 г., приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пампорово“ АД против решение № 254 от 22.12.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 159 по описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 107 по описа за 2019 г. на Районен съд-Чепеларе. С първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати на Г. Г. С. сумата 17 167,24 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения и недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № .............. по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД 28-8 от 16.02.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, находящ се в местност „Тарнивия дол“, за периода от 30.06.2016 г. до 3.7.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4.07.2019 г. Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1. Възможно ли е осъществяване на фактическия състав на чл.59 ЗЗД в хипотезата, при която ответникът няма фактическа власт върху процесния (чуждия) недвижим имот? 2. Налице ли е неоснователно обогатяване, когато процесният имот е специфичен обект на право на собственост – територия на ски писта, която е общодостъпна по силата на чл.151 ЗТ и ответникът ползва имота съгласно чл.157 от ЗТ. 3. Налице ли е в процесния случай връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в случаите, когато ищецът би обеднял, независимо от обогатяването на ответника? 4. Какви са правните последици от сключването и изпълнението на договор за учредяване на право на строеж върху стълб от лифтово съоръжение? Нищожен ли е подобен договор и ако да-конвертира ли се той в договор за наем или договор за учредяване на сервитут върху имота, обект на суперфицията, или в друг вид договор, по силата на който „суперфициарят“ притежава право на ползване/преминаване през имота? 5. Притежава ли лицето, комуто с разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗТ във връзка с чл.154, ал.1, т.5 от ЗТ е възложено до поддържа територията на ски пистата и прилежащото към нея съоръжение-лифт, съобразно изискванията на чл.156 от ЗТ и чл.157, ал.1 от ЗТ и чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, ex lege правно основание за ползване на поземлените имот, през чиято територия преминава ски пистата и лифтът, доколкото е необходимо за изпълняване на законовите си задължения? 6. Следва ли ищцата по иск за неоснователно обогатяване, с оглед на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в производството, да установи при условията на пълно и главно доказване реално и сигурното, а не хипотетично настъпване на обедняването и неговия размер? 7. Следва ли по иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД в хипотезата на ползване на чужд имот без основание съдът да установи действителната част от площта на процесния имот, която фактически се ползва от ответника и ако уважи иска, да осъди ответника да плати обезщетение само за тази част от имота, за която действително е налице ползване? Ответницата по касационната жалба Г. Г. С. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С предварителен договор от 23.03.2007 г. Г. Г. С. и Т. Б./починал и наследен от Г. С./ са поели задължение да учредят на дружеството право на строеж за построяване на стълб със застроена площ от 6 кв.м., представляващ част от въжена линия, както и да сключат договор за прокарване, поставяне на техническо съоръжение и право на преминаване през собствения им недвижим имот. Уговорена е цената на правото на строеж, но не и цената на правото на прокарване на техническото съоръжение и правото на преминаване. Собствениците са изпълнили задължението си да учредят правото на строеж за построяване на стълба с нотариален акт № ....., том ......, рег. № ........., дело №.......... от 2008 г. на нотариус Н. К.. Договор за прокарване, поставяне на техническото съоръжение и за правото на преминаване с Г. С. обаче не е бил сключен. Подобни договори с цена на това право, определена според засегнатата територия от съответния имот, са били сключени от дружеството с други собственици на имоти, през които преминава въжената линия/стр.74-79 по описа на РС-Чепеларе/. Понеже Г. С. не е била обезщетена, тя е предявила срещу дружеството иск за сумата от 17 167,24 лв., с която според нея това дружество се е обогатило, а тя е обедняла без основание. Съдилищата са приели, че дружеството като лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма, осъществяващо туристически дейности, експлоатира лифта и ски пистата. Дружеството си спестява заплащане на ищцата на правото на преминаване на тези съоръжения през имота на ищцата, а тя съответно обеднява с дължимото за това право възнаграждение. Ето защо първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати исковата сума, която съответства на определеното от вещите лица обезщетение за заеманата от пистата и от сервитута под лифта площ от имота на ищцата, а въззивният съд е потвърдил това решение. Така постановеното въззивно решение съответства на приложимата практика на ВКС по повдигнатите от касатора въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Тази разпоредба обхваща всички хипотези на неоснователно обогатяване извън конкретно посочените в чл.55-57 от ЗЗД и не касае само случаите, в които едно лице ползва лично даден чужд имот без основание, каквато е тезата на касатора. Настоящият състав възприема изцяло съображенията, изложени по аналогичен случай в определение № 342 от 27.04.2021 г. по гр. дело №3661/2020 г. на III ГО на ВКС. В това определение е изяснено, че „Пампорово“ АД е собственик и оператор на цялата ски зона /чл.153 и т.89 от §1 на Закона за туризма и чл.5, ал.1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите/ в курортен комплекс Пампорово. Дружеството е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от същия закон, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и ал.2 ЗТ. От публично известните данни в Търговския регистър/годишни доклади, предмет на дейност, непарична вноска/ е видно, че основната дейност на дружеството е зимният ски-туризъм. Основният продукт, който предоставя на клиентите си, е зимна ски-ваканция. Дружеството притежава, оперира и поддържа всички активи, необходими за развитието на един зимен курорт, а именно: собственик е на инфраструктурата от въжени линии в к.к. Пампорово, състояща се от влекове и лифтове, поддържа и обработва ски-пистите в курортния комплекс, с обща дължина от 37 км, основен притежател е на няколко големи ски-гардероба в комплекса и държи най-голям дял от пазара на услуги, представяни от ски-училищата в комплекса. Лифтът представлява прилежащо към ски писта съоръжение, двете заедно са функционално свързани и са части от ски-зоната, която се стопанисва от „Пампорово“АД. Ползването на тези съоръжения е дейност по предоставяне на туристически услуги и ответното дружество, като лице по чл.157, ал.1 ЗТ, получава печалбата от експлоатирането на лифта и ски-пистата. Ползването на ски пистата може да е безплатно, но ползването на лифта става срещу закупуване на карта и на билет, приходите от които отиват в патримониума на дружеството. За да обезпечи правото на преминаване на лифта и пистата през чужди имоти, дружеството следва да сключи договори с нотариална заверка на подписите съгласно чл.192 от ЗУТ. Такъв договор с ищцата обаче не е сключен, затова тя обеднява от това, че не получава насрещна престация срещу търпенето в имота на пистата и лифта и пропуска да увеличи имуществото си с възнаграждението по такъв договор. Ответникът на свой ред си спестява възнаграждението, с което се обогатява. Обедняването на ищцата е по причина както на специфичното състояние на имота, така и на специфичното положение на ответника като собственик и оператор на ски-зоната, част от която са ски-пистата от връх „Снежанка“ до [населено място] и лифтът по това направление. Ищцата не може и лично да ползва процесните части според функционалното им предназначение – като оператор на ски-писта и предоставящ услугата ползване на въжена линия, защото не е и не може да бъде лице по чл.157, ал.1 от ЗТ. Законът в чл.157, ал.1, предложение последно във връзка с чл.154, ал.1, т.5 от ЗТ възлага не на ищцата, а на ответника, да поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1 ЗТ, чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Ето защо са неоснователни доводите на ответника, формулирани в петия му въпрос, че не извлича печалба от имота, а го държи въз основа на законова разпоредба. Следователно по всички въпроси относно наличието на фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Четвъртият въпрос на касатора се отнася до мотива на въззивния съд, че е правно невъзможно собствеността върху лифта като линеен обект, разположен върху чужд имот, да възникне единствено от акт за учредяване на право на строеж върху построен в имота един стълб, след като не е учредено по надлежния ред право на преминаване по смисъла на чл.192, ал.1 от ЗУТ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос съответства на ясната разпоредба на чл.192, ал.1 от ЗУТ, с което впрочем се е съобразявал и касаторът. Съзнавайки, че законът изисква не само учредяване на право на строеж за отделните стълбове, но и учредяване на право на преминаване по чл.192, ал.1 от ЗУТ, дружеството е сключило такива договори със собственици на други имоти, през които са преминавали лифтът и пистата. Такова намерение фигурира и в предварителния договор с ищцата, но окончателен договор по чл.192, ал.1 от ЗУТ не е сключен. Не може да се приеме също, че този предварителен договор обвързва ищцата, тъй като не съдържа уговорка относно съществено условие-цената на правото на преминаване/чл.19, ал.2 от ЗЗД/. По тези съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд съответства на правните норми и на практиката на ВКС. Съдът не е тълкувал закона противно на неговия смисъл, не е приложил несъществуваща правна норма и не е допуснал нарушения на правилата на формалната логика. Ето защо решението не е очевидно неправилно, както твърди касаторът и касационното му обжалване не може да бъде допуснато. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 22.12.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 159 по описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: