Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 24 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2905/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Н., защитник на подсъдимия Г. М., срещу въззивна присъда от 10.10.2011г. на ОС-София, постановена по внохд № 402/11г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност.Представено е допълнение към касационната жалба, в което се развиват доводи във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва бъде оставена без уважение. Адвокат Н., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа, както досежно основанията, така и във връзка с направените искания.Акцентира върху твърденията за допуснати процесуални нарушения, като прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане Подсъдимият Г. М., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 16 от 16.06.2011г., постановена по нохд №79/11г., РС-Своге е признал подсъдимия Г. Ц. М. за невиновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал. С въззивна присъда от 10.10.2011г., постановена по внохд №402/11г., Софийският окръжен съд е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият Г. Ц. М. е бил признат за виновен в това, че за времето от 09.08.2005г. до 18.08.2005г. при условията на продължавано престъпление , в [населено място], обл.Софийска, в качеството си на длъжностно лице, е удостоверил неверни обстоятелства, с което в удостоверителната част е съставил официални документи, с цел документите да бъдат използвани като доказателства за установяване на неверните обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от девет месеца и лишаване от право да заема длъжността „нотариус” за срок от три години. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. Касационната жалба е допустима и основателна. В жалбата се сочат всички касационни основания, като в допълнението към нея се акцентира на доводите за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. На първо място следва да бъдат обсъдени доводите, касателно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което касаторът свързва с ограничаване правата на подсъдимия и постановяване на опорочен съдебен акт от въззивната инстанция. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл.305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. В настоящият случай, въззивният съд в акта си е приел фактическа обстановка, която е сведена схематично до диспозитивност. Безспорно право на въззивната инстанция е да приеме нова фактическа обстановка, която може да е резултат на систематизиране и редуциране с изключване на неотносими факти, приети от първия съд, но същата следва да съдържа в хронологическа последователност приетите за установени факти, в обем, който да позволява на съда да бъдат направени правилни правни изводи. Също така, въззивният съд сред фактологията, която приема за установена е вметнал изречения, които по естеството си са аналитични, което от своя страна е довело до липсата на яснота и категоричност, както по отношение на фактите, които приема за установи, така и във връзка с анализа на доказателствата. Препращането към определени доказателства, чрез посочването в скоби на мястото, където те се намират в кориците на делото, не може да замести доказателствения анализ, в който изисква съдът да даде своята оценка на съответното доказателство, при това направена с необходимата задълбоченост , още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. Последното предопределя и необходимост оценката на доказателствата да бъде направена в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Освен, че не е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълнил и задължението си да направи самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото.Тълкуването, направено във въззивния акт на законодателната уредба, касаеща дейността на нотариусите, както и по отношение естеството на нотариалната дейност е относимо към правните изводи и не може да замести дейността по оценка на доказателствения материал. Във връзка с горното следва да се отбележи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включен в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно процесуалните предписвания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона. В случая липсата на доказателствен анализ и наличното формално обсъждане на някои от тях, както и фактологическата непълнота преклудира възможността на настоящата инстанция за произнасяне по възраженията, касателно допуснати нарушения на материалния закон. Гореизложеното обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивната присъда на СОС следва да бъде отменена, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 10.10.2011г., постановена по внохд № 402/11г. по описа на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: