Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр.София, 07 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2171/2011 година, за да се произнесе взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на въззивно нохд № 157/2011 год. на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 73/28.04.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК обосновава възможността за оправдаването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е основателно само досежно доводите за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от права”, което е завишено по размер и не съответства на изискванията за справедливост. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Добричкият районен съд, наказателна колегия, 16-ти състав признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 13.02.2011 год. в [населено място] управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред и на основание чл.343Б, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.343Г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.59, ал.4 НК и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Добричкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 157/2011 год. изменил присъдата само в частта относно размера на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 НК, което намалил на 1 година. Неоснователно е възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е приел за достоверни противоречивите показания на свидетелите Й. и С., а е пренебрегнал тези на св.А. и обясненията на подсъдимия. От съдържанието на въззивното решение следва, че съдът подробно е анализирал и съпоставил на събраните по предвидения процесуален ред гласни доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимия, и е направил верен извод, че показанията на свидетелите Й. и С. са безпротиворечиви за съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване – че подсъдимият е управлявал лекия автомобил, че са извършили проверка според правомощията си и по предвидения ред за употреба на алкохол и че след констатацията, че водачът е повлиян и издаване на талон са го придружили до болничното заведение за медицинско изследване и извършване на химическа експертиза на кръвна проба, резултатът от която е потвърдил констатираното с техническо средство наличие на алкохол. Останалите обстоятелства, които според искателя имат значение - каква е била служебната им ангажираност през деня, какво е било разстоянието, което е изминал и в каква посока, по какъв маршрут са пътували двамата свидетели, за да влязат в селото и неправилно посочване на две различни населени места /което по-скоро произтича от непрецизно проведени разпити/, както и за липсата на категоричност относно времето в минути, не са от относимите към предмета на доказване. В обясненията си, макар и поначало за съществени обстоятелства да са противоречиви и непоследователни и както правилно са приели инстанциите по същество да не са подкрепени с показанията на св.А., не оспорва, че е вярно отразеното в акта за административно нарушение за време, място и начин на констатиране на нарушението от контролните органи. Оценката на доказателствения материал е извършена според изискванията по чл.305, ал.3 НПК и настоящият състав споделя изложените съображения. Няма нарушение на закона с квалифициране на деянието като престъпление по чл.343Б, ал.1 НК. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, че подсъдимият на посочената дата е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, че концентрацията, установена с техническо средство и потвърдена от извършената в специализирано заведение и от компетентен специалист съобразно предвидения ред за изследване на алкохол в кръвта е над 1,2 промила/2,04 промила/ е направен законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението. Осъждането не е по предположение в нарушение на забраната по чл.303 НПК. В искането не е мотивирано и конкретизирано възражението за явна несправедливост. В съответствие с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които инстанциите по същество са отчели и оценили като са обосновали изводите си за степента на обществената опасност на личността на дееца и това на извършеното деяние, наказанието „лишаване от свобода” е определено в предвидения минимум-3 месеца, и при липса на основание за прилагане на чл.55 НК. Доколкото е имало основание наказанието „лишаване от права” да бъде определено като несправедливо и несъответстващо на чл.35, ал.3 НК и на целите по чл.36 НК въззивният съд е изменил присъдата и е намалил размера на една година. В определените размери наказанията не могат да бъдат определени като явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, вр.ал.1, т.3 НПК, поради което няма основание за изменение на решението. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал поддържаните нарушения, искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на въззивно нохд № 157/2011 год. на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 73/28.04.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/