Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. София, 06 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1332 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от частния тъжител Т. Д. Т. срещу присъда №35 от 01.07.2014 г., постановена по ВНЧХД №343/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Хасково. С въззивния съдебен акт е отменена изцяло присъда №48, постановена на 12.06.2013 г. по НЧХД №257/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Хасково и подсъдимият Г. В. И. е признат за невиновен в това, че на 13.12.2011 г. в [населено място] е причинил на Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК и на основание чл.12, ал.1 НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК. С въззивната присъда изцяло е отхвърлен предявения от частния тижител Т. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 6 000 лева- неимуществени вреди, претърпени в резултата на инкриминираното деяние като неоснователен. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, но са релевирани доводи, относими единствено към това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че в хода на въззивното производство съдът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, тъй като мотивите към постановената присъда не са били изготвени в срока по чл.308, ал.1 НПК. Твърди се, че това е било пречка за изготвяне на мотивирана касационна жалба и повереникът не е могъл да спази изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Прави се оплакване и за това, че съдът е допуснал защитника на подсъдимия И. в защитната си реч да използва агресивен и арогантен стил, като с думите си той е обиждал частния тъжител и е внушил на съда, че причината за завеждането на делото е не претърпените от пострадалия вреди, а желанието му да се обогати за сметка на И.. Твърди се, че въззивният съд съзнателно е допуснал такова поведение, като не е прекъснал пледоарията на защитата, което представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Оспорват се и изводите на въззивния съд, свързани с преценката на действията на подсъдимия като неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Поддържа се, че неправилно са били изяснени релевантните факти, като незаконосъобразно съдът е приел, че пострадалият е осъществил нападение по отношение на подсъдимия. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че председателят на съдебния състав е възприел факти и обстоятелства, които са различни от тези, приети от предходните четири съдебни състава, като погрешно са ценени обясненията на подсъдимия И.. Оспорват се и изводите на въззивния съд по отношение на отхвърления граждански иск, като се поддържа, че той неправилно е преценен като неоснователен. На тези основания се моли атакуваната въззивна оправдателна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство повереникът поддържа касационната жалба, като повтаря отразените в нея доводи. Предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато на въззвния съд за постановяване на нова справедлива присъда. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден. Поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че е налице неизбежна отбрана и е преценил, че действията на подсъдимия И. не са нито общественоопасни, нито противоправни. Предлага атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като правилно е кредитирал показанията на свидетелите С. и Г., които не са възприели инцидента, но са били на местопроизшествието непосредствено настъпването му и са възприели падналия тъжител и оръжието, което се е намирало на улицата и за което разбрали, че принадлежи на Т.. От показанията на тези свидетели съдът правилно е приел, че между подсъдимия и пострадалия е имало конфликт, който е прерастнал във физически сблъсък и в резултат на него последният е получил съставомерните увреждания. Съдът правилно е приел, че в хода на производството не са били събрани гласни доказателства, извън обясненията на подсъдимия, които да принадлежат на свидетели, възприели случилото се. Всеки един от разпитаните свидетели дава показания за факти и обстоятелства, които са се случили или непосредствено преди или след приключването на схватката. При тези доказателства законосъобразно са ценени обясненията на подсъдимия И., който твърди, че е имал физически контакт с тъжителя, но той е бил в резултат на отправена му заплаха с огнестрелно оръжие. Няма спор, че подсъдимият е заинтересован от изхода на делото, но неговите обяснения освен средство за упражняване на правото му на защита представляват и годно доказателствено средство и те трябва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. При преценката им законосъобразно съдът е приел, че по отношение на отправената от пострадалия заплаха с огнестрелно оръжие те не се опровергават от други доказателствени източници. Напротив, подкрепят се освен от показанията на посочените по- горе свидетели и от тези на свидетелите Г., К., И. и Б. (полицейски служители, пристигнали на мястото на инцидента), които са възприели оръжието на пострадалия и обясненията на подсъдимия за случилото се. Въззивният съд правилно е ценил и показанията на свидетеля С. И. (син на подсъдимия), които не е възприел случилото се, но е имал предходен инцидент с пострадалия Т., който го е заплашил по повод, съществуващ между двете семейства спор и отправената заплаха е била причината да бъде потърсено съдействие от полицейски органи. Показанията на този свидетел косвено подкрепят обясненията на подсъдимия, доколкото установяват агресивно поведение от страна на тъжителя. При тези доказателства правилно въззивният съд е ценил обясненията на И. в частта, относима към поведението на пострадалия, непосредствено преди причиняването на съставомерните увреждания и въз основа на тях вярно е преценил, че действията му представляват неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Касационният съд не може да възприеме тезата на повереника, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля С. И. не трябва да бъдат ценени. Тези доказателствени източници не трябва да бъдат игнорирани и когато не се опровергават от други доказателства и доказателствени средства трябва да бъдат използвани при установяване на релевантните факти. Това, че подсъдимият и свидетелят са заинтересовани от изхода на делото не може да бъде единствено, формално по своя характер основание, обсъжданите гласни доказателства да не бъдат ценени. Предвид изложеното касационният съд прие, че при оценката на доказателствения материал въззивният съд не е допуснал логически или фактически неточности и правилно е установил фактите от значение за изхода на делото. Ето защо оплакванията, свързани с оценка на доказателствената съвкупност от страна на решаващия съд не могат да бъдат възприети. Касационният съд не възприе и оплакванията за допуснати нарушения във връзка с начина на провеждане на въззивното производство. В касационната жалба са изложени пространни мотиви за твърдени нарушения, допуснати от председателя на въззивния състав във връзка с провеждане на пренията пред въззивната инстанция. Не може да бъде споделена тезата, че даването на възможност да се провежда агресивна (според повереника) защита представлява съществено нарушения на процесуални правила. В процесуалния закон и конкретно в разпоредбата на чл.296 НПК е посочено по изричен начин, че съдът не може да ограничи по време съдебните прения и може да прекъсне една от страните само ако тя се отклонява от предмета на производството. За съдебния състав не съществува възможност да указва или коригира начина на пледиране, използваните изрази или строежа на пледоарията. Всякога когато съдът се намеси в хода на съдебните прения и ограничи правото на страна да определи сама защитната си теза и я изрази по начин, който намери за подходящ той би засегнал правото на защита (при подсъдимия) или правото на участие в производството (при държавното или частното обвинение), което представлява нарушение на процесуални правила. Ето защо касационният съд прие, че в това производство въззивната инстанция не е допуснала посоченото в касационната жалба нарушение и съдебните прения пред този съдебен състав са законосъобразно проведени. Касационният съд не възприе и оплакването за допуснато нарушение на чл.308, ал.2 НПК. По този въпрос съдебната практика е категорична, че срокът за изготвяне на мотивите е инструктивен и неспазването му не може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила. Липсата на депозирани в срок мотиви би имало значение ако страните по делото са били лишени от възможността да упражнят правото си на жалба или са затруднени в изпълнение на изискванията по чл.320, ал.1 НПК, но в случая такива нарушения не са допуснати. При внимателно запознаване с депозираната касационна жалба се установява, че същата е пространна, изготвена е при спазване на процесуалните изисквания на чл.351 НПК и в нея са отразени всички оплаквания на тъжителя. Ето защо неспазването на срока по чл.308 НПК от страна на въззивния съд не е увредило правата на тъжителя Т. и тази неточност не може да бъде преценена като съществено нарушение на процесуални правила. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивният съд е направил нов и принципно различен анализ на доказателствата и пръв е приел съществуването на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Вярно е, че предходните съдебни състави са ценили по различен начин събраните доказателства и са дали друга правна квалификация на случилото се, но всеки съд (независимо от това в коя инстанция правораздава) има право на самостоятелна и независима преценка на фактите и доказателствата по делото. Това правило следва непосредствено от разпоредбите на чл.10 НПК и чл.14 НПК, които са гаранция за независим и безпристрастен съд и справедлив процес. Това, че въззивният съд е направил своя преценка на доказателствата (при това вярна, според настоящата инстанция) и е установил различни от тези, възприети от предходни съдебни състави факти, не може да бъде ценено като съществено нарушение на процесуални правила и не може да доведе до отмяна на постановената въззивна присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №35 от 01.07.2014 г., постановена по ВНЧХД №343/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.