5 Р Е Ш Е Н И Е № 57 Гр. София, 06.03. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Албена Бонева гр. дело № 2584 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от ОУ „Н. Й. В.” – [населено място], представлявано от директора Д. Л., чрез адв. М. М. от АК-Плевен, срещу въззивно решение № 647/04.12.2013 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение първи граждански състав, постановено по в. гр. д. № 999/2013 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с определение № 1207 от 29.10.2014 г. по следните правни въпроси: Има ли давностен срок за прогласяване недействителност на клауза от трудов договор по реда на чл. 74, ал. 4 КТ, съответно от кога започва да тече този срок. Съставът на Върховния касационен съд приема следното: Законодателят, съобразявайки спецификата на трудовите правоотношения, е предвидил специални правила във връзка с тяхното съществуване и прекратяване, както и с оглед тяхната недействителност, регламентирани в Кодекса на труда. При спор за действителност на трудов договор или отделна негова клауза, субсидиарно се прилагат основанията за недействителност на договорите по чл. 26-чл. 34 ЗЗД, в който смисъл е и т. 4 от соченото от касатора ТР № 86 от 27.02.1986 г. по гр.д.№ 86/1985 г., но доколкото в Кодекса на труда няма предвидени особени правила. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, исковете по трудови спорове се погасяват по давност и срокът е тригодишен. Изключенията, и то само относно срока на погасителната давност, са изрично посочени – хипотезите, изброени в чл. 358, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По отношение на исковете по чл. 74 КТ няма специално правило във връзка с погасителната давност, поради което следва да се приеме, че приложима е общата разпоредба, а именно – чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Освен това, недействителността на трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо недействителността на договорите по ЗЗД. Трудовите договор не делят на нищожни или унищожаеми – две категории, които водят до различни правни последици при облигационните сделки. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, нищожността може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок, по принцип може да се противопостави на трети лица; унищожаването на договорите се извършва с предявяване на иск от страната, в чийто интерес законът го допуска или от нейните правоприемници, искът се погасява с тригодишна давност, а решението има обратно действие; само ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожаване чрез възражение и след като давността е изтекла. Кодексът на труда борави само с понятието недействителност, като страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд и решението за обявяването й не бъде връчено на сраните; недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудови договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят не може да се позове на недостатък, който може да се отстрани; дори, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал добросъвестно, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор. Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което от своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално осигурителните и пенсионноосигурителните права на работника и/или служителя. В заключение, невъзможно е недействителността на трудовия договор да се приравни автоматично на нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД. Особеностите на трудовото правоотношение обуславят и извод, че не е в обществен интерес да съществува възможност недействителността на трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде релевирана по всяко време. Ето защо, следва да се приеме, че законодателят е предвидил, че и исковете по чл. 74 КТ, както всички други всички искове по трудови спорове, се погасяват по давност, както и, че давностният срок е уреденият в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове по трудови спорове, е създадена специална уредба – чл. 358, ал. 2 КТ. Искът по чл. 74 КТ попада в хипотезата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ - давностният срок за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия договор, е в известност за съответния порок, обуславящ недействителността. По касационните оплаквания: ОУ „Н. Й. В.” – [населено място], представлявано от директора Д. Л. излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 74 и чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и необоснованост. Според касатора „абсолютната недействителност” на трудовите договори по чл. 26, ал. 1 ЗЗД може да бъде обявена без срок. Необосновано въззивният съд приел, че работодателят узнал, че Л. не притежава нужния учителски стаж, за да заема длъжността „старши учител” от март 2010 г., след като едва на 14.09.2012 г. работодателят получил официален отговор на свое запитване до МОНМ кои длъжности се считат за учителски, а през септември същата година директорът е получил официално всички трудови книжки. Насрещната страна по касационната жалба – С. Д. Л., чрез адв. М. К. от АК Плевен, е депозирал отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. Предявен е иск по чл. 74, ал. 4 КТ от ОУ „Н. Й. В.” – [населено място] против С. Д. Л. за обявяване за недействителна на клауза от Допълнителното споразумение, сключено на 01.02.2010 г. към трудов договор, поради противоречие с Наредба № 1/04.01.2010 г. на М. за работните заплати на персонала в системата на народната просвета. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Плевенски районен съд, е отхвърлил иска като погасен по давност. В съответствие с дадените по-горе отговори от състава на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е приела, че искът по чл. 74 КТ се погасява по давност, като приложимата материалноправна норма е чл. 358, ал.1 т. 3 КТ. Срокът за работодателя е започнал да тече от датата, от която е бил в известност, че Л. няма изискуемия от нормативните актове минимален професионален опит. Обосновано въззивният съд е приел, че работодателят е в известност относно факта, обуславящ твърдяния порок, от края на месец март 2010 г. Съдът установил, че между страните, по приключил трудов спор, работодателят е признал, че още от края на месец март 2010 г., в резултат на проверка, включително в НОИ – Плевен, е разбрал, че учителският стаж на Л. е само 2 години, 11 месеца и 23 дни. Следва да се посочи, че питането до МОНМ и отговорът, на който се позовава в настоящото производство работодателят, е във връзка с тълкуване на понятие „учителски стаж”, не е свързан с установяване и узнаване на факти; незнанието на закона не е равнозначно на незнание на фактите, имащи отношение към диспозицията на правната норма, нито е относимо към момента, от който започва да тече давностния срок за предявяване на иск. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри и пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът-ищец ОУ „Н. Й. В.” – [населено място] следва да заплати на С. Д. Л. сторените в инстанцията разноски - 150 лева платено адвокатско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 647/04.12.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 999/2013 г. ОСЪЖДА ОУ „Н. Й. В.” – [населено място] да заплати на С. Д. Л. сумата от 150 лева, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: