2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. София, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1737 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 200/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2171/2019 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 4300/16.10.2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 15332/22.11.2019 г., постановени по гр. дело № 8697/2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), е уважен предявеният от С. В. П. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 5 623.48 лв., служебно начислена сума за електрическа енергия за периода 25.05.2017 г. - 24.04.2018 г. за абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН] и обект на потребление [населено място], обл. С., [улица]; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
В касационната жалба на „Енерго-про продажби“ АД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. П. в отговора на жалбата излага становище и съображения за процесуална недопустимост, както и за неоснователност на жалбата.
С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 666/03.11.2020 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, като е прието, че касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима, а възражението на ищеца за недопустимост на същата е неоснователно, поради което не е необходимо да се преповтарят съображенията на съда за това.
С молба с вх. № 1608/25.02.2021 г. ищецът С. П., чрез процесуалния си пълномощник по делото адв. Ц. Д., е направил частичен отказ от иска си – за сумата 700 лв., като заявява, че поддържа иска в останалата част – за сумата 4 923.48 лв. С оглед на това моли съда, на основание чл. 233, изр. 3 от ГПК, да обезсили първоинстанционното и въззивното решение по делото в частта, за която е направен отказът от иска – за сумата 700 лв., както и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, да прекрати касационното производство в останалата част – за сумата 4 923.48 лв.
Съдът, като взе предвид, че волеизявлението за частичния отказ от предявения по делото иск е направено чрез изрично упълномощения за това от ищеца, негов процесуален представител (чл. 34, ал. 3 от ГПК) – с пълномощно, приложено към исковата молба (лист 6 от делото на СРС), намира че съгласно чл. 233 от ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени – в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 4 923.48 лв. до сумата 5 623.48 лв., като исковото производство по делото следва да бъде прекратено в същата част – за тази разлика от 700 лв., по отношение на която ищецът се е отказал от иска си.
Неоснователно е обаче искането на ищеца за прекратяване на касационното производство по отношение на останалата част – за сумата 4 923.48 лв. Направеният частичен отказ от иска десезира съда от разглеждането на правния спор, но само до размера, до който ищецът се е отказал от спорното материално право. Поради това, сочената от ищеца разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не може да намери приложение в случаи като настоящия, когато частичният отказ от иска е направен едва пред касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, и конкретно – предложение първо от нея изключва от касационен контрол въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.; останалите разпоредби на чл. 280, ал. 3 от ГПК също въвеждат изключения от касационното обжалване по граждански и търговски дела, като законодателят е използвал два критерия – предмета на делото и цената на иска. По този начин е очертана функционалната подсъдност на гражданските и търговските дела пред касационната инстанция, като част от тях са изключени от касационен контрол. Поради това, ако едно гражданско дело е подсъдно (според неговия предмет и цената на иска) на ВКС към момента на сезирането му като касационна инстанция – датата на подаването на касационната жалба (когато се проявява нейният деволутивен ефект), то тази порцесуална предпоставка (функционалната подсъдност на делото пред ВКС) не може да отпадне впоследствие, освен ако касаторът (един или повече; независимо дали това е ищецът или ответникът) оттегли изцяло жалбата си и по този начин десезира ВКС от разглеждането на делото пред него; в тези случаи се прекратява производството само пред касационната инстанция и въззивното решение влиза в сила. При оттегляне или отказ от иска ищецът десезира изобщо съда, а не само съответната инстанция, пред която делото е висящо. Именно поради това в тези случаи, когато отказът или оттеглянето на иска са направени пред въззивната или касационната инстанция, решението на долустоящата инстанция се обезсилва и исковото производството по делото се прекратява изобщо, а не само пред инстанцията, пред която делото е висящо; но при направен частичен отказ или частично оттегляне на иска – само за съответната част, за която са направени, като в останалата част разглеждането на делото продължава, тъй като жалбата (въззивна или касационна) не е оттеглена.
С посоченото по-горе определение № 666/03.11.2020 г. по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия (в този смисъл и решение № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС). Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след тяхната отмяна (включително на чл.чл. 48-51), извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното – задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху средството за търговски измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. При предявен от потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово задължение за заплащане на електроенергия, тежестта за доказване е за ответника, който претендира плащането. Съдебното исково производство по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят претенциите за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да решат спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В случая, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника. На 28.04.2018 г. служители на ответното дружество-касатор са извършили проверка и са съставили констативен протокол, подписан и от абоната-ищец, като е установено наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.1 – 003189 квтч, регистър 1.8.2 – 005782 квтч. и регистър 1.8.4. – 031330 квтч, поради което е извършена подмяна на електромера (СТИ) – монтиран е нов. При извършена извънсъдебна метрологична експертиза на процесния СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа 4 – 031330 квтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Процесната корекция е извършена от страна на ответното дружество-касатор на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, като по партидата на абоната-ищец „служебно“ е било начислено допълнително количество електроенергия в размер 31 330 квтч за процесния период 25.05.2017 г. - 24.04.2018 г., остойностено за процесната сума 5 623.48 лв. с фактура от 14.05.2019 г. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, въззивният съд е установил и следното: процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност; абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи – дневна и нощна; при нормална работа на електромера, преминалото количество електроенергия се отчита по тези две тарифи; показанието на регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само първите две тарифи; наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема; не може да се установи точният период, в който се е натрупала електроенергията в невидимия регистър.
При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения отрицателен установителен иск са следните: Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите ЗЕ, общите условия (ОУ) по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Окръжният съд е посочил, че са му служебно известни решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.чл. 48-51 от тях, както и решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което са отменени и правилата на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от АПК и на обстоятелството, че КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ, въззивният съд е приел, че с оглед действието във времето на решението на ВАС, относно извършената на 28.04.2018 г. проверка на процесното СТЕ отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Приел е също, че съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, както и че такова изискване липсва в ОУ на ответното дружество-касатор. В обобщение окръжният съд е приел, че едностранната корекция на сметки е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на тези правилата. Приел е също, че не се установява наличието на нито една от тези три предпоставки. Наред с горните решаващи изводи, само „за пълнота на изложението“, въззивният съд е изложил и съображения, че не е налице и никоя от хипотезите на чл.чл. 48-50 от ПИКЕЕ, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция на сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната.
Въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с дадения по-горе отговор на същия, респ. – въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало вследстиве съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК – нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно – уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича спорното материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своя краен извод по материалния спор с този на първата инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. В случая, след като правилно съдилищата – и първостепенния, и въззивния, са приели, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, са неприложими, е трябвало да съобразят относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 7 от ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 от ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – например чл. 164 от ГПК).
В случая окръжният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неправилно материалния закон. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна правна квалификация. Наред с това, въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е необосновано и неаргументирано – в него основно са възпроизведени данните от писмените доказателства по делото; наред с това вещото лице – електро-инженер е давало отговори на правни въпроси, което е единствено от компетентността на съда.
В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане в непрекратената част. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да изясни твърденията на ответника – порцесното незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставено, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. Въззивният съд следва да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника задължението му да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Съставът на експертизата следва да включва, освен вещо лице електро-инженер, още и софтуерен специалист, които да дадат обосновано и аргументирано заключение по следните задачи: преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа Т4 (1.8.4) електроенергия, и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ, „външна намеса в тарифната схема на електромера“, като и какво означава „електромерът не съответства на технически характеристики“. Въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към експертизата, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне.
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 200/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2171/2019 г. на Варненския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 4300/16.10.2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 15332/22.11.2019 г., постановени по гр. дело № 8697/2019 г. на Варненския районен съд, – в частта, с която предявеният от С. В. П. срещу „Енерго-про продажби“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен за разликата над сумата 4 923.48 лв. до сумата 5 623.48 лв.; като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за тази разлика от 700 лв., по отношение на която С. В. П. се е отказал от иска си.
ОТМЕНЯ решение № 200/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2171/2019 г. на Варненския окръжен съд, – в останалата част.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане в непрекратената част от друг негов въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване в частта му, имаща характера на определение, с която частично се обезсилват първоинстанционното и въззивното решение и частично се прекратява производството по делото, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |