Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * реституция * косвен съдебен контрол * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105
София, 19.06.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 186/2012 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

П. Н. К., Н. А. Н., Н. К. С., Н. П. Н., всички от [населено място] чрез адв. Е. С.- АК В. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1520 от 07.12.2011 година по гр.възз. д. Nо 1414/2011 година на ОС-Варна по отхвърления ревандикационен иск за признаване право на собственост и предаване владението на ПИ * с площ от 600 кв.м. [населено място] обединена местност ”М. р. , Д., Б. ч.”. Поддържа се , че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на процесуален закон , тъй като е проведен косвен контрол за законосъобразност на процедурата по възстановяване на земеделска земя без ответниците да са оспорило правата на ищците с отговора на исковата молба, направени са изводи за идентичност на възстановените земеделски имоти по наследодателя ни с тези, който са възстановени , без това да е в рамката на оспорванията на ответника, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по въпросите за допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение; за задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент; за допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Д. Д. , с което се поддържа , без мотиви, довод , че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила решение на първата инстанция , с която са отхвърлени , заявените срещу Д. Д. Д. и С. А. Д. ревандикационни искове за признаване право на собственост и предаване владението на ПИ * с площ от 600 кв.м. [населено място] обединена местност ”М. р. , Д., Б. ч.”.
За да отхвърли исковете, при постановяване на решението си , въззивният съд е изразил категоричното становище , че решението на ПК е нищожно , тъй като реституционната процедура по ЗСПЗЗ е приключила с позитивно решение за възстановяване правото на собственост , без ищците да са имали право на възстановяване на собствеността, а при оспорване на правата им , в хода на спорното исково производство не са доказали, при условията на пълно и главно доказване , правото на собственост на праводателя им.
За да отговори на поставените въпроси касаещи рамката на оспорване по иска за собственост, основан на земеделска реституция, легитимацията на ищеца с възражение, че неговият наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение и задълженията на решаващия съд да даде отговор на тези възражения, настоящият състав намира , че следва да бъдат съобразени дадените задължителни разяснения с ТР 9/2012 год. На ОСГК на ВКС, а именно – че ответникът по иска за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие/ О., О. ,ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличие на правото на изкупуване по §4а и §4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.Ответникът не може да възразява , че лицето на което е възстановено правото на собственост респ. неговия наследодател не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС , или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията .
Относно повдигнатият въпрос за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция, за допустимостта при действието на ГПК от 2009 година възражения за нищожност на административния акт да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, настоящият състав възприема изложените по Решение Nо 670/ 27.12.2010 година по гр.д. Nо 1728/2009 година на ВКС-III отд. правни съображения .
Гражданско-процесуалният кодекс от 2009 година запазва въззивното производство като такова- т.е. като съд по същество, втора-първа инстанция. Ограниченият въззив намира израз в установените ограничения при събиране на доказателствата по делото- арг. чл. 131, 133 ГПК, чл. 269 ГПК и в предметната рамка на проверка за правилността на съдебния акт с въведените с въззивната жалба оплаквания- арг. чл. 260 т.3 ГПК. От Посочените ограничения , касаещи събиране на доказателства сочат и на недопустимост релевиране на нови защитни позиции срещу заявения иск, заявени за първи път пред въззивния съд, а доколкото такива са релевирани с въззивната жалба или в съдебно заседание, то с решението си по същество , въззивният съд не дължи произнасяне.
При така изложените правни съображения по повдигнатите въпроси в контекста на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение следва да се приеме , че въззивната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено при несъблюдаване на процесуалните правила, определящи обхвата на защита на ответника, подлежащите на доказване правно релевантни факти , правилното разпределение на доказателствената тежест при проверка законосъобразността на решението на първата инстанция, както и досежно рамката на проведената защита пред въззивната инстанция.
Решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя- нива от 8.514 кв.м., понастоящем находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ , принадлежала на наследодателя на ищците – Н. К. К. , не е зачетено като валиден титул за собственост , въпреки признатото конститутивно действие на решенията по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на земеделска земя в стари/ възстановими/ реални граници. В разрез с посочените по - горе задължителни мотиви , опиращи се на постановена задължителна съдебна практика с решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС,възприета като правилна от Общото събрание на гражданската колегия, въззивният съд е приел, че „при оспорване от трети лица „ на индивидуалния реституционен / по ЗСПЗЗ/ административния акт „ следва да бъдат установени предпоставките за възникване правото на собственост върху имотите, признати и възстановени с Решението на ПК. В тази аспект следва , че неправилно е прието, че ответникът, доколкото не е участвал в административното производство има възможността да поиска провеждането на един широк косвен съдебен контрол , от посочения с тълкувателното решение.
Решението на възивния съд следва да се отмени, тъй като изводите на съда се базират изцяло на констатациите за нищожност на решението на ПК, резултат на проведения недопустимия според посоченото ТР 9/2012 год. ОСГК на ВКС косвен съдебен контрол, а не на изводи, касаещи предпоставките да се зачетат правата на ответника в резултат на трансформация на правото на ползване в терени по § 4 ЗСПЗЗ.
При новото разглеждане от етапа на устните състезания, въззивният съд следва да извърши преценката на доказателствата изцяло съобразно задължителните разяснения на цитираното ТР на ОСГК, като, зачитайки правото на възстановена собственост в полза на ищците , изложи съображения за наличие на предпоставки за признаване правото на трансформация на правото на ползване на ответника в терени по § 4 ЗСПЗЗ, като в тази насока съобрази изводите си със задължителните разяснения на ТР 2/2011 год. на ОСГК нас ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 2 и 3 ГПК, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1520 от 07.12.2011 год. по гр. възз.гр.д. Nо 1414/2011 год. на ОС-Варна по отхвърления ревандикационен иск на П. Н. К., Н. А. Н., Н. К. С., Н. П. Н. за признаване право на собственост и предаване владението на ПИ *с площ от 600 кв.м. [населено място] обединена местност ”М. р. , Д., Б. ч.”и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в производството по чл. 258 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :