О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73 гр. София, 19 май 2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 584/2014 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Плевенския районен съд и районен съд – гр.София за определяне на общо наказание по няколко присъди по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по отношение на К. Е. Д.. Прокурорът от ВКП П. Маринова застъпва становище, че съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа делото е районният съд в гр.Плевен, тъй като този съдебен орган е постановил последната влязла в сила присъда срещу осъдения Д.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: НЧД № 16983/2013 г. по описа на РС – гр.София, НО, 12 състав, е било образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по предложение на СРП за определяне по отношение на К. Е. Д. на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по влезлите в сила присъди по НОХД № 424/2012 г. по описа на РС – гр.Плевен, НОХД № 3020/2011 г. по описа на РС – гр. Плевен, НОХД № 1809/2012 г. по описа на РС – гр. Варна, НОХД № 4108/2011 г. по описа на РС – гр. Пловдив, НОХД № 5079/2012 г. по описа на СРС и НОХД № 8403/2012 г. по описа на СРС. С определение от съдебно заседание, проведено на 03.12.2013 г., съдът прекратил съдебното производство по делото и на основание чл. 39, ал. 1 от НК го изпратил по подсъдност на РС – Плевен, като приел, че последната влязла в сила присъда срещу осъдения Д. е била постановена от РС – Плевен по НОХД № 1270/2013 г. По предложението за определяне на общо наказание по отношение на осъдения Д. е било образувано НЧД № 3046/2013 г. по описа на Плевенския районен съд. С определение № 1040 от 19.12.2013 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото, а с разпореждане № 1807 от 27.03.2014 г. – го е изпратил на ВКС за разрешаване на спор за подсъдност. В цитираните съдебни актове на Плевенския районен съд е било прието, че с последната влязла в сила по време присъда на Плевенския районен съд по НОХД № 1270/2013 г. на подсъдимия К. Д. не е било наложено наказание, поради което в случая компетентен да определи общо наказание бил СРС, поставил спрямо осъдения последната влязла в сила осъдителна присъда, с която му е било наложено наказание. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – [населено място], като намира за законосъобразни изложените в определението от 19.12.2013 г. аргументи на съдията-докладчик при Плевенския РС. Видно от приложените по НЧД № 16983/2013 г. по описа на СРС справка за съдимост и бюлетини за съдимост, последната влязла в сила присъда по отношение на К. Е. Д. е била постановена от Плевенския районен съд по НОХД № 1270/2013 г., с който съдебен акт обаче подсъдимият Д. на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е бил наказан за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Чл. 39, ал. 1 от НПК действително изрично указва, че компетентността по определянето на общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е възложена на съда, постановил последната влязла в сила присъда. Цитираната разпоредба обаче установява подсъдността и компетентността в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК с оглед обстоятелството кой е съдът постановил последната влязла в сила осъдителна присъда, с която по отношение на подсъдимия е наложено наказание. Нормата на чл. 39, ал. 1 от НК следва да се тълкува не буквално, а само в светлината на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, регламентиращи групирането на наказания, наложени по отношение на осъдено лице, макар и с отделни съдебни актове. Дейността по кумулиране на наказанията при множество престъпления всякога предполага наличие на съдебен акт (съдебни актове), с който (които) са определени наказания за съответните престъпления. В противен случай (напр. при постановяване на оправдателна присъда), предпоставките за приложение на чл. 23, ал. 1 от НК въобще не възникват. В контекста на такова именно разбиране в аргументацията на ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК, ВКС, т. 3, е употребен терминът „осъждане”, смислово еднозначно обвързан с осъдителен съдебен акт, с който по отношение на подсъдимия е наложено наказание. Съгласно т. 3 от ТР № 3/16.11.2009 г. компетентността на съда, постановил последната влязла в сила присъда, не се засяга от обстоятелството дали престъплението, предмет на разглеждане по последната присъда, попада или не попада в отношение на съвкупност с деянията по предходните влезли в сила присъди. Във всички случаи обаче се касае до „осъждане” – постановяване на осъдителна присъда, с която спрямо подсъдимия е наложено наказание. По изложените съображения компетентен да разгледа предложението за определяне по отношение на К. Е. Д. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е Софийският районен съд, който първоначално правилно е бил сезиран от СРП. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Предложението на СРП за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на К. Е. Д. ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – гр. София за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр. Плевен - за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.