Р Е Ш Е Н И Е № 680 С., 02.11.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 784 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. срещу решение №53 от 05.03.08г. по гр.д.№3297/06г. на Софийски градски съд, в частта, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот. След подаване на жалбата С. М. е починал и е заместен в процеса от своите наследници Т. С. Л. и Д. С. Г.. Жалбоподателите поддържат, че съдът не е следвало да се произнася по направеното едва във въззивната жалба възражение за пълна трансформация на парични средства на общия наследодател Д. К. при придобиване на процесния апартамент. Бил нарушен и материалният закон – чл.13, ал.1 от СК /1968г., отм./, който не уреждал преобразуването на личното имущество на съпрузите, а разрешението на ППВС №5/1972г. се отнасяло само за случаите на пълна трансформация на вещи във вещи, но не и на трансформация на паричен влог във вещ, неправилно приета за допустима в обжалваното решение. Ответникът Д. Т. И. оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. С определение №937 от 25.08.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали при действието на СК от 1968г. и ППВС №5/1972г. е възможна пълна трансформация на парични средства от влог на единия съпруг при придобиване на имущество по време на брака. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: Б. Г. К. е поискала делба на апартамент, останал в наследство от съпруга и Д. К., починал на 23.09.98г. Заявила е, че бракът е сключен на 23.08.1968г. и от него няма родени деца. Поискала е делбата да се извърши при квоти 192/288 за нея и 96/288 общо за останалите наследници по закон. В исковата молба не е заявено изрично становището на ищцата дали счита процесния апартамент за имущество на починалия и съпруг, или този апартамент се е включил в семейната имуществена общност, но от квотите на съсобственост, при които е поискала делбата, може да се заключи, че тя е третирала този апартамент изцяло като имущество на бившия си съпруг, 2/3 или 192/288 от което и се полага по силата на чл.9, ал.2, пр.2 от ЗН, при условията на брак, продължил повече от 10 години. Спор по този въпрос между първоначалните страни по делото не е имало. Въпреки това, районният съд се е позовал на презумпцията по чл.13, ал.1 от СК 1968г. /отм./ и е приел, че апартаментът е станал съпружеска имуществена общност и ½ от него е дял на ищцата от прекратяването на тази общност, а другата ½ ид.част е наследственото имущество. В съответствие с този извод са определени и квотите на съсобственост. Във въззивната жалба на Д. Т. И. изрично е направено възражение за пълна трансформация - че процесният апартамент е придобит чрез участие в Ж., вноските в която са били изцяло от личен влог на наследодателя, набран преди сключването на брака. Въззивният съд е разгледал това възражение и го е приел за основателно. Приел е, че имуществените отношения между Б. и Д. К. се уреждат по правилата на СК от 1968г. и тъй като в този кодекс не е уредена изрично трансформацията на лични средства в придобито по време на брака имущество, съдът е приложил към настоящия случай разрешението, дадено с ППВС №5/1972г. - че е допустима такава пълна трансформация на средства. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване се свежда до това дали ППВС №5/1972г. урежда единствено пълната трансформация на вещи във вещи /имот, закупен по време на брака изцяло със средства на единия съпруг, получени от продажба на негово лично имущество/, или има предвид и частната хипотеза на трансформация на пари във вещи, както е в настоящия случай – вещ, придобита по време на брака със средства от личен влог на единия съпруг, набран изцяло преди брака. По този въпрос настоящият състав приема следното: С чл.13, ал.1 от СК от 1968г. /отм./ е въведен институтът на съпружеската имуществена общност. Тя обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Кодексът не изключва от общността онези вещи или права върху вещи, придобити по време на брака изцяло или отчасти с лично имущество на единия от съпрузите. Така наречената „пълна трансформация” обаче е приета за допустима с т.3 на ППВС №5/1972г. От общността са изключени онези вещи и права върху вещи, които са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака, или е получил след сключването му по наследство или по дарение. Действително, с това ППВС е разгледана една изключителна хипотеза на трансформация на вещи във вещи, при която се изключва съпружеската имуществена общност. Със същото основание обаче няма да е налице общност и в случая на трансформация на пари във вещ - когато по време на брака е закупена вещ изцяло с пари на единия съпруг, набрани преди брака или получени от него по време на брака по дарение или наследство. И в двата случая произходът на парите, с които е закупена вещта, е еднакъв – те са извънсемейни средства. Ето защо следва да се приеме, че и тази хипотеза на трансформация на паричен влог във вещ се включва в разрешението, дадено с т.3 на ППВС №5/1972г. Въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос, но неправилно е приел, че имуществените отношения на наследодателя Д. К. и първоначалната ищца Б. К. се уреждат по правилата на СК от 1968г. /отм./. Бракът между тях е прекратен със смъртта на мъжа през 1998г., при действието на СК от 1985г. /отм./. Съгласно §4 от ПР на СК 1985г./отм./, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове. Оттук следва, че за процесния апартамент се прилагат правилата на чл.21, ал.1 и ал.2 от СК от 1985г. /отм./, уреждащи както пълната, така и частичната трансформация. В настоящия случай бракът между Д. К. и Б. К. е сключен на 23.08.1968г., а нотариалният акт за процесния апартамент, придобит чрез участие на мъжа в Ж., е издаден на 13.10.1971г. – по време на брака. Установено е обаче с писмени и гласни доказателства, че вноската от 8810лв. в Ж. е направена изцяло със средства от влог на мъжа, набран преди брака. Съгласно чл.21, ал.1 от СК от 1985г./отм./, апартаментът следва да се счита за изцяло лично имущество на мъжа, така, както е считала и неговата преживяла съпруга, съдейки от квотите, при които е поискала делбата му. Макар възражението за пълна трансформация да е направено едва във въззивната жалба, то правилно е разгледано от въззивния съд, предвид приетото в т.6 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС, че до приключване на устните състезания във въззивната инстанция ответникът може да прави правоизключващи възражения. По изложените съображения въззивното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда относно квотите, при които следва да бъде допусната делбата, предвид саморъчното завещание на Д. К., което произвежда действие за завещаната на Д. Т. И. ½ ид.част от апартамента, а останалата ½ ид.част правилно е разпределена съобразно наследствените части на съделителите. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №53 от 05.03.08г. по гр.д.№3297/06г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба апартамент. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: