Р Е Ш Е Н И Е №. 17 гр. София, 04.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Жанина Начева ... ЧЛЕНОВЕ: ...Петя Шишкова... ... Димитрина Ангелова... при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП П.Маринова, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 1094/21г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Б. Д. С. срещу решение № 272 от 03.08.2021г., постановено по ВНОХД № 657/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 260006 от 23.04.2021г. по НОХД № 562/20г. на Кюстендилския окръжен съд, като срокът на наказанието лишаване от свобода е увеличен от тринадесет на петнадесет години. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 13.05.2018г. в [населено място], [улица], № **, умишлено умъртвил М. Е. Д. – престъпление по чл.115 от НК, и е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението при условията на опасен рецидив. С. е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 70 000лв. на майката и на сина на починалата Д., като и в размер на 30 000лв. на баща й. Предявените от братята й граждански искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от определените наказания по настоящото дело и по НОХД № 1773/17г. на Кюстендилския окръжен съд. С касационната жалба се иска изменение на решението и намаляване на наказанието. Като смекчаващи обстоятелства се изтъкват предизвикателното поведение на пострадалата, направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. В съдебно защитникът поддържа доводите в жалбата. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Р. Б. и Р. Д. намира жалбата за неоснователна. Становището на представителя на ВКП е, че решението следва да бъде оставено в сила. Самият подсъдим моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от легитимирано лице и в законоустановения срок касационна жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. Наказанието лишаване от свобода за срок от петнадесет години е в средния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.115 от НК, и кореспондира на установен баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. За да измени присъдата, въззивната е изразила несъгласие с преценката за обществената опасност на дееца, акцентирайки върху последващото му поведение – това, че е избягал и се укривал, че явяването му в полицията е под влияние на св.Б.. Посочените обстоятелства, в едно с миналите осъждания и отрицателните характеристични данни, действително следва да се ценят в негативен за подсъдимия план, и именно поради наличието им първоинстанционният съд е наложил наказание, надвишаващо специалния минимум с три години. Тяхната относителна тежест, обаче, не оправдава проявената от въззивната инстанция допълнителна строгост. Установените факти по делото разкриват достатъчен потенциал за постигане по отношение на С. на целите по чл.36, ал.1 от НК и с наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години. Престъпните прояви в неговата биография не са насочени срещу личността и не го определят като агресивна личност. В инкриминирания случай също не той е поставил началото на физическото стълкновение, завършило със смъртта на пострадалата, а самата тя, като първо му ударила шамар, след това му бръкнала в окото и продължила да го удря. Поведението му непосредствено след осъществяване на изпълнителното деяние сочи на чувство на съжаление и разкаяние, тъй като е направил опит да спре кървенето. Фактът, че е заспал, вместо да потърси помощ, се обяснява със състоянието му след комбинираната употреба на амфетамин, кокаин, хероин, водка и ракия, и не е проява на безразличие. Установено е, че през цялото време, докато се е укривал у св.Б., се е терзаел и се е колебаел дали да се предаде. Съществено смекчаващо обстоятелство е самостоятелното му явяване в полицията, което макар и да е по съвет на приятелката му, действително е доброволно. Критичната му позиция е константна и е проявена още от момента на първоначалните признания и съдействие при претърсването на жилището, както и в хода на цялото наказателно производство. По изложените съображения ВКС намери, че искането за изменение на въззивното решение и намаляване на наказанието е основателно. Извън основанията в касационната жалба, за пълнота на изложението следва да се спомене допуснатият от въззивния съд пропуск да се произнесе по приложението на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд, след като е определил наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години за престъплението по чл.115 от НК, го е наложил за изтърпяване като най-тежкото от наказанията за две деяния, осъществени в съвкупност. В тази й част присъдата е потвърдена. При постановеното групиране, наказанията за отделните престъпления губят самостоятелното си правно значение и на изпълнение подлежи само наложеното общо наказание, което в случая е тринадесет години лишаване от свобода. То би следвало да бъде най-тежкото от определените. Разпоредбата е императивна, но е неприложима от касационния съд, тъй като липсва протест или жалба от частните обвинители. Принципът reformatio in pejus забранява влошаване положението на подсъдимия по негова жалба. Като е увеличил най-тежкото от отделните наказания, без да увеличи съответно и наложеното общо, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Доколкото, обаче, настоящият състав прецени за основателно искането за намаляване на наказанието, което се явява и най-тежкото от наложените за престъпленията в съвкупността, отстраняването на нарушението не би имало практическо значение, тъй като не рефлектира върху законосъобразността на подлежащия на изпълнение акт. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 272 от 03.08.2021г. по ВНОХД № 657/2021г. на Софийски апелативен съд, като намалява срока на наложеното на Б. Д. С. наказание лишаване от свобода на тринадесет години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.