6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270 София, 05.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3846 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С определение №2014/13.06.2016г. по в.ч.гр.д.№1327/2016г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 2902 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 8225/2012 г. на Софийски градски съд, с което в производство по чл.248 ГПК ищецът В. И. М. е осъден да заплати на ответника С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” разноски в размер на 8207,26лв., дължими в хипотеза на прекратяване на делото поради направен отказ от предявения иск. В. И. М. е предявил срещу С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” /Н./ иск по чл.282, ал.1, вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му, настъпила при ПТП. След провеждане на множество съдебни заседания ищецът е направил отказ от предявения иск и производството по него е било прекратено. В производство по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е присъдил на ответника сторените разноски в размер на 8207,26 лв. Въззивният съд е приел, че разноските са присъдени правилно. Съгласно константната практика на ВКС /определение №745/19.11.2015 г. по ч.гр.д.№5032/2015 г. на ІV ГО/, ответникът има право на разноски в случай на прекратяване на производството, като основанието за прекратяване е без правно значение. Достатъчно условие е разноските да са сторени преди ответникът да е уведомен за прекратяването на делото. В случая делото е прекратено поради отказ от предявения иск, затова ответникът има право на разноски. Освен това съдът е приел, че е налице редовно упълномощаване на адвокатско дружество от страна на ответника, а плащането на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството е доказано с два броя фактури, както и извлечения от банковата сметка на ответника за извършени две плащания. Прието е за неоснователно възражението на В. М., че липсва редовно упълномощаване на конкретния адвокат, който е извършвал процесуалната защита на ответника. Съдът се е позовал на чл.71, ал.1 и ал.2 ЗА и е приел, че Н. е упълномощил адвокатско дружество, както и конкретно адвокат Д.Д., която е осъществявала процесуалното представителство. Приети са за неотносими вътрешните отношения между клиента, адвокатското дружество и конкретния адвокат, който извършва представителството. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от В. И. М.. Жалбоподателят поддържа, че съдът не обсъдил възражението му за липса на договор за правна защита и съдействие между ответника Н. и Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници. Писмената форма на такъв договор била необходима за неговото доказване. Не били обсъдени и доводите му за спецификата на Н., действащо като компенсаторен орган, представляващ чуждестранен застраховател, при което присъдените разноски ще бъдат възложени на представляваното от него лице. Не били обсъдени определение №843/17.11.2014г. по гр.д.№6176/2014г. на ВКС, ІV ГО, както и определение №626/20.08.2012 г. по ч.гр.д.№275/2010 г. на ВКС, ІV ГО, според които в определени случаи ищецът не дължи разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска. Неправилни били изводите на съда, че има доказателства за сторените разноски и че е имало валидно упълномощен адвокат от страна на адвокатското дружество. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи на частния жалбоподател, развити във въззивната му частна жалба. 2. При прекратяване на делото поради отказ от иск трябва ли съдът да изследва въпроса дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, с оглед правилното разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. 3. Следва ли да се приеме за доказан фактът на плащане на разноски за адвокатски хонорар за осъществяване на адвокатска защита по делото, при наличие на редовно упълномощаване на адвокатското дружество от страна на ответника; два броя фактури от страна на адвокатското дружество, в които е вписано, че става въпрос за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по гражданското дело в СГС и извлечения от банковата сметка за извършените плащания от страна на ответника, или е необходимо и писмен договор за правна защита и съдействие сключен между страните. 4. При хипотеза, в която страна по дело е упълномощила едновременно адвокатско дружество и адвокат, който не е съдружник в дружеството и всички процесуални действия по делото са осъществени само от този адвокат, следва ли да се третират като сторени разноски по делото сумите за адвокатско възнаграждение, платени по сметка на упълномощеното адвокатско дружество. 5. Налице ли е упълномощаване на адвоката с оглед упълномощаване на адвокатското дружество, ако двете упълномощителни сделки са направени в едно общо пълномощно и как рефлектира върху отговорността за разноски на другата страна такъв вид паралелно упълномощаване. 6. Имат ли значение за отговорността за разноски на страната, която дължи плащането им, вътрешните отношения между адвокатите, адвокатското дружество и ответникът клиент. Същите подлежат ли на доказване с оглед присъждането на разноски по делото. Ответникът в производството С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане, а по същество – че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, тъй като, ако беше постановено решение по предявения иск, то би подлежало на касационно обжалване. От поставените правни въпроси решаващо значение има вторият – дали когато се присъждат разноски в хипотеза на прекратяване на производството поради отказ от иск има значение поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса има практика на ВКС, на която обжалваното въззивно определение противоречи. В определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д.№6176/2014г. на ВКС, ІV ГО, се застъпва принципното разбиране, че при прекратяване на производството поради отказ от иск ответникът има право на разноски, съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Прави се обаче уточнението, че в определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски. Такъв пример е и разгледаният по делото – когато отказът от иск за обезщетяване на причинени вреди от ПТП е направен поради извършено в хода на процеса плащане на претендираното обезщетение от страна на третото лице помагач – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. В този случай е прието, че ищецът не дължи разноски на ответника – пряк причинител на вредата, въпреки прекратяване на делото поради направения отказ от иска. В определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV ГО, се приема същото – че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, когато този отказ е направен по неизяснена причина. Когато обаче отказът от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските се понася от ответника. Прието е, че в конкретния случай разноските, направени от ответника, следва да останат в негова тежест, тъй като в хода на процеса е влязла в сила присъда, с която той е бил осъден да заплати търсеното в гражданския процес обезщетение за неимуществени вреди. Прието е също, че с процесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и затова следва да се приложи чл.78, ал.2, а не чл. 78, ал.4 ГПК. В други определения на ВКС е прието същото - че ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на исковете молба – определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. №156/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на разноски в тази хипотеза – определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д.№560/2012 г. на ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010 г. по ч. т. д. №558/2010 г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият състав счита, че тази практика е правилна и следва да бъде приложена и по настоящото дело. Другата практика, на която се е позовал въззивният съд /определение №745/19.11.2015 г. по ч.гр.д.№5032/2015 г. на ІV ГО/, е неотносима към настоящия спор. Макар съставът на ВКС да е изразил едно по-общо становище, че при прекратяване на производството по делото ответникът има право на разноски, като е без значение причината за прекратяването, следва да се има предвид, че конкретното дело не е било в хипотезата, разисквана по-горе, която е специфична и по която е постановена цитираната по-горе практика на ВКС. Същото се отнася и до посочените от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” определения на ВКС – определение № 309 от 05.10.2011 г. по гр. д. №192/2011 г. на ВКС, І ГО; определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 255/2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 138 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 1368/2010 г. на ВКС, ІV ГО. По другите правни въпроси не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По тях въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона и с практиката на ВКС. По съществото на частната жалба настоящият състав приема следното: В. И. М. е предявил срещу С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” иск по чл.282, ал.1, вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му, настъпила при ПТП. Искът е насочен срещу Н. в качеството му на национално представително бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, което в определени случаи може да бъде ответник по иск за вреди от ПТП, причинено от лице със застраховка „Зелена карта”, издадена от чужд застраховател. Преди завеждане на делото ищецът е поискал извънсъдебно уреждане на спора, но ответникът е отказал да стори това. В хода на съдебния процес ищецът е направил отказ от иска, тъй като чуждият застраховател, който не е страна в съдебния процес и в чийто интерес действа Н., е изплатил доброволно търсеното обезщетение. Преди прекратяване на производството по делото съдът е приел техническа експертиза, изясняваща механизма на произшествието и нарушаването на правилата за движение от водача на МПС, притежаващ застраховка „Зелена карта”, издадена от чуждия застраховател. При тези данни следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и след като в хода на процеса е извършено плащане от задълженото трето лице – чуждият застраховател, в чийто интерес действа Н., сме изправени пред хипотеза, идентична с разискваната в определение №843/17.11.2014г. по гр.д.№6176/2014г. на ВКС, ІV ГО и другата цитирана практика на ВКС в същия смисъл. Отказът от иска е направен след извършено в хода на процеса плащане от задълженото лице и в този случай ищецът не дължи на ответника разноски при прекратяване на производството по делото. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.5, т.1.2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според която всички разходи във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е настъпило произшествието, подлежат на реимбурсиране /връщане/. Тази разпоредба дава основание на Н., който е действал в интерес на чуждия застраховател, да предяви пред него искане за реимбурсиране на сумата за сторените от него разноски по водене на делото, тъй като именно този застраховател следва да ги понесе като резултат. Като е приел, че ищецът следва да понесе сторените от ответника разноски, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и искането за присъждане на разноски да бъде отхвърлено. Неоснователни са останалите оплаквания в касационната жалба. Налице са достатъчно писмени доказателства, установяващи наличието на договор за процесуално представителство между Н. и Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници и конкретно с осъществилия представителството адвокат Д.. В закона няма изискване за представяне на писмен договор като документ, достатъчно е наличието на пълномощно и писмени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, каквито в случая са налице. Достатъчно е и това, че в пълномощното, наред с упълномощаване на адвокатското дружество, ответникът е упълномощил и конкретно адвокат Д., която впоследствие е осъществявала процесуалното представителство. Както правилно е приел въззивният съд, вътрешните отношения между ответника, адвокатското дружество и процесуалния представител, са без значение при разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2014/13.06.2016г. по в.ч.гр.д.№1327/2016г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2014/13.06.2016 г. по в.ч.гр.д.№1327/2016г. на Софийския апелативен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” за присъждане на разноски по делото в размер на 8207,26 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: